Всеки е чувал това клише от книгите за самопомощ –

Всеки е чувал това факсимиле от книгите за самопомощ – „ би трябвало първо да се научиш да обичаш себе си, с цел да можеш да обикнеш някой различен “. Може да звучи умно, само че пропуща една значима истина – в случай че желаеме да изпитаме същинска непосредственост, би трябвало да се научим да обичаме избрани аспекти от себе си – още веднъж и още веднъж – от хората към нас.

Това написа психотерапевтът Кен Пейдж в публикация за Psychology Today.

Колкото и да желаеме да направляваме ориста си, простата истина е, че от време на време единственият метод да се научиш да обичаш себе си е да те обичат – и то тъкмо в тези области, в които се чувстваш най нерешителен и най-раним.

Когато това се случи, усещаме независимост и облекчение – и „ позволение “ да обичаме себе си по по-дълбок метод. Никакво количество позитивни утвърждения не може да повтори този опит. Това е подарък на близостта, не на волята.

Въпреки това, в случай че нашата накърнимост е посрещната с подбив или с безразличие, нещо нежно се свива и отдръпва в нас и може в никакъв случай повече да не посмеем да споделим тази част от себе си. В обичания ми епизод на Chipmunks Саймън се влюбва бясно, само че няма концепция по какъв начин да завоюва сърцето ѝ. Дейв го увещава „ Просто бъде себе си! “ В отговор Саймън се оплаква: „ Това към този момент го пробвах! “ Когато достоверното ни аз не сработи в света, сътворяваме подправено аз, което ни разрешава да се усещаме признати и в сигурност – само че на забележителна цена.

По думите на огромния психоаналитичен теоретик Доналд Уиникът „ Само същинското ни аз може да бъде изобретателно и единствено същинското ни аз се усеща действително. “ Бих добавил, че единствено същинското ни аз може да носи риска на интимността.

Всеки път, когато сме изправени пред избора да споделим дълбокото си аз, ние стоим на ръба на бездна. Често е прекомерно ужасно да направиш стъпка напред.

Представете си, че вземете домашния любим , когато обичате и го изведете в двор, в който има невидима електрическа ограда. Когато мине оттатък разрешеното му пространство, то е разтресено от непредвиден електрошок. Само няколко разтърсвания са задоволителни, преди животното да схване посланието: в случай че отиде прекомерно далеко, наказването е незабавно. За малко то ще стартира да се държи по този начин, като че ли въобще не съществуват границите – то просто ще ги заобикаля. Ако е изтласкано покрай рисковата зона, то ще изпитва растяща тревога. Светът зад оградата не си коства болката.

Сега си представете, че изключите невидимата ограда и поставите купа храна отвън периметъра ѝ. Домашният ви любим може да умира от апетит, само че още ще се опасява да излезе от периметъра си. И когато в последна сметка пресече линията, то още ще изпитва смут да навлезе в освободеното ново пространство.

И когато най-после пресече линията, то ще го направи треперейски, очаквайки последващи шокове. Същото е и с нас. Дори да копнеем за свободата на същинското си аз, някакъв бездънен инстинктивен инстинкт към момента се пробва да ни отбрани от това да бъдем засегнати още веднъж.

Всеки от нас може да научи повече за нашите същински и неистинен „ аз “, като отговори на два въпроса:

• Кои елементи от вашето достоверно аз е трябвало да криете или да маскирате в детството си?
• В актуалните си взаимоотношения, къде се чувствате затворени в прекомерно малко пространство? Какви елементи от себе си не изразявате?

В работата ми като терапевт, съм разкрил, че сме склонни да се срамим от своите най-уникални, най-пламенни и иконоборчески елементи. Тези аспекти от нас заплашват нашата сигурност, само че както изяснявам в книгата си Deeper Dating, те са директният път към любовта и, напълно не инцидентно, към персоналното величиие. Когато потискаме тези предизвикателни блага, оставаме с възприятие на празнина и самотност.

Този позор, обгръщащ най-уязвимите ни качества, е съвсем повсеместен. И даже най-хубавото ни. Колкото и старания да поставяме, мъчно можем да го поместим.

И по този начин, по какъв начин можем да се освободим от клопката на страха и срама, насъбрани към нашите способности? Най-добрият – и от време на време единственият – метод е посредством взаимоотношенията; взаимоотношенията, които ни учат на полезността на най-ранимото ни аз.

Измежду хората, които познавате, кой вижда, обича и подхранва същинската ви същина? Кой не се опасява прекомерно от вашата жаркост и не завижда на вашите заложби? Кой има щедростта на духа да предизвиква вашата себеизява? Тези хора са злато. Опитайте да се опирате на тях повече и да им връщате повече в подмяна. Това, казано простичко, е изходът. Тези връзки назовавам „ връзки на ентусиазъм “ и нормално би трябвало първо да изградим такива взаимоотношения първо отвън сантименталната сфера, преди да ги открием в сантименталните си сътрудници. Когато започнете връзка с подобен човек, осъзнавате напредъка, който сте създали и го празнувате.

Още от професионалните препоръки на психолога Кен Пейдж ще откриете в книгата му Deeper Dating.