Защо вземаме лоши решения
Всеки позволява неточности. Най-често на тях се гледа като на нещо неприятно, което би трябвало да бъде избягвано непременно, само че истината е, че те могат да бъдат и доста потребни, защото ни оказват помощ да подобряваме уменията и знанията си.
А замисляли ли сте се какво ни кара да вземаме неприятни решения? Причините, несъмнено, могат да бъдат разнообразни, само че съгласно психолозите съществуват някои модели на държание, които са сходни при съвсем всички хора.
Ето част от тях:
Ефектът на неяснотата
Повечето хора не обичат да рискуват. Когато сме изправени пред някаква алтернатива, ние съвсем постоянно вземаме това решение, резултатът от което ни е авансово прочут.
Доказателство в поддръжка на това изказване са резултатите от прочуване, осъществено от специалисти от университетите в Орегон и Пенсилвания. Участниците в него трябвало да теглят топчета от кутия. Преди да го създадат, те давали своите прогнози какъв ще бъде цветът на определеното от тях топче. Ако познаели, получавали парична премия. В кутията имало общо 90 топчета, 30 от които били червени, а останалите – черни или жълти. Изненадващо или не, множеството хора решили да заложат на аленото – без значение от обстоятелството, че в кутията можело да има 60 черни или 60 жълти топчета.
What is the Ambiguity Effect and how is it hurting your business?
— The American Genius (@AGBizWire)
Като се има поради какъв брой доста неща в живота са безусловно непредвидими, този принцип постоянно ни кара да заобикаляме непотребните опасности.
Пример в това отношение е търговията с акции. Повечето хора биха предпочели да влагат парите си в някоя добре позната и одобрена компания, а не в такава, която е учредена единствено преди няколко месеца. Това може да се прегледа и като проявяване на инстинкта ни за самозапазване – всеки би предпочел да изяде плод от дърво, за който знае, че не е токсичен, вместо подобен, който вижда за пръв път.
В същото време, точно тази линия ни пречи „ да ударим джакпота “, инвестирайки в някоя започваща компания, която след известно време може да се трансформира в наследника на „ Google “.
Хипотезата за справедливия свят
Ужасни неща се случват всеки ден и ние няма по какъв начин да променим това. Единственото, което можем да създадем, е да се примирим с тази мисъл. В същото време доста хора споделят убеждението, че всеки си получава заслуженото. Според тях положителните каузи един ден се възнаграждават, а неприятните се санкционират, като за спазването на това морално равновесие следи някаква универсална мощ – като Бог или ориста.
Именно тази идея стои в основата на така наречен догадка за справедливия свят. Понятието е разказано за пръв път от обществения психолог Мелвин Лърнър през 60-те години на предишния век. Той желал да разбере за какво високообразовани студенти осъждат бедните хора като „ мързеливи и некадърни “, без значение че множеството от тях са жертви на социално-икономически процеси, които са отвън техния надзор.
Лърнър счита, че с цел да поддържат психическото си успокоение, хората имат потребността да имат вяра, че живеят в обективен свят – в подобен, в който всеки си получава заслуженото.
През 1966 година той провел следния опит: на група хора било обяснено, че би трябвало да следят по какъв начин един човек извършва разнообразни задания. Когато не се справял, той бил наказван по изключително нечовечен метод – през тялото му прекосявал мощен електрически подтик („ наказването “, несъмнено, не било същинско, само че групата не знаела това).
Наблюдателите нямало какво да създадат, с цел да оказват помощ на индивида. В резултат, напълно скоро те почнали да се убеждават взаимно, че той най-вероятно е направил нещо, с което си е заслужил наказването.
Gender-based and domestic violence remain common in Europe, especially affecting women and girls. The EU is taking measures to put an end to it ↓
— European Parliament (@Europarl_EN)
Хипотезата за справедливия свят е извънредно деликатна тематика. В огромна степен точно това е повода, заради която някои хора оправдават домашното принуждение. В техните очи, в случай че жена е станала жертва на душевен или физически тормоз, то тя е направила нещо, с което го е заслужила. Това е и повода редица стратегии, предопределени да оказват помощ на малцинства или маргинализирани групи, да не получават нужната поддръжка. Особено показателни са резултатите от проучване, извършено през 2009 година, съгласно които издигането на паметници в памет на жертвите от Холокоста може да докара до увеличение на деянията на антисемитизъм.
Ефектът на Пелцман
Според тази доктрина, основана от професора от университета в Чикаго Сам Пелцман, вземането на прекалено много защитни ограничения постоянно има противоположен резултат и води до повече произшествия и травми, защото те основават възприятие за неуязвимост.
Казано по различен метод, колкото по-сигурни се усещаме, толкоз по-големи опасности сме склонни да поемаме. Изследване на учени от университета „ Джордж Вашингтон “ разкри нещо доста любопитно: хокеистите, които носят защитни маски, правят нарушавания по-често.
Причината е, че те не просто се усещат по-сигурни, само че и имат потребност да поемат по-големи опасности, с цел да усетят същия прилив на адреналин, както когато играят без въпросните маски.
Ефектът на Пелцман е обект на разпалени диспути. Причината е, че на процедура е невероятно да се мери в каква степен той фактически въздейства върху човешкото държание.
Според някои учени резултатът може да се забележи изключително отчетливо при водачите. Въвеждането на все по-ефикасни системи за сигурност на колите води до осезателен спад в броя на смъртните случаи при произшествия. В същото време обаче те карат водачите да се усещат по-сигурни в своите коли и да карат по-рисково. Доказателство за това е високият брой пътни произшествия.
Ефектът ИКЕА
Този резултат е обвързван с концепцията, че хората ценят повече тези предмети, които са създали или сглобили сами – даже и в случай че имат някакви недостатъци или недостатъци. За нас те са с доста по-висока стойност от всеки продукт, платен от магазин. Процесът на основаването на даден предмет също по този начин е проява на нашите качества. Любопитна детайлност е, че резултатът се следи най-много при хората, които са били обект на насмешки поради своята непохватност. Те са склонни да придават извънредно висока стойност на всяко свое създание – без значение дали то е качествено или не.
https://twitter.com/Toffeemen68/status/1427781026458312707
Ефектът ИКЕА получава името си от отчет от 2011 година в изданието Journal of Consumer Psychology, създателите на който са Майкъл Нортън, Надиъл Мокон и Дан Ариели. Те избират въпросното име по една елементарна причина – продуктите на шведския производител нормално изискват известно сглобяване. За да потвърдят емпирично този феномен, те организират опит, който включва както сглобяване на мебели от ИКЕА, по този начин и прегъване на оригами и конструиране на Lego. Резултатите са показателни – хората възприемат творенията си като доста по-ценни от тези, правени от други.
Влиянието на въпросния резултат може да бъде видяно на всички места. Именно поради него вашият началник е твърдо решен да следва личния си проект, без да се вслушва в потребните препоръки на своите подчинени. Ако пък е подложен на непрекъснати рецензии и всеки му повтаря, че ще се провали, това единствено ще усили решимостта му да следва този проект. Нашата потребност да потвърждаваме своите качества постоянно може да попречи на способността ни да изберем най-хубавия метод на деяние, изключително когато е препоръчан от някой различен.
Още от създателя:
А замисляли ли сте се какво ни кара да вземаме неприятни решения? Причините, несъмнено, могат да бъдат разнообразни, само че съгласно психолозите съществуват някои модели на държание, които са сходни при съвсем всички хора.
Ето част от тях:
Ефектът на неяснотата
Повечето хора не обичат да рискуват. Когато сме изправени пред някаква алтернатива, ние съвсем постоянно вземаме това решение, резултатът от което ни е авансово прочут.
Доказателство в поддръжка на това изказване са резултатите от прочуване, осъществено от специалисти от университетите в Орегон и Пенсилвания. Участниците в него трябвало да теглят топчета от кутия. Преди да го създадат, те давали своите прогнози какъв ще бъде цветът на определеното от тях топче. Ако познаели, получавали парична премия. В кутията имало общо 90 топчета, 30 от които били червени, а останалите – черни или жълти. Изненадващо или не, множеството хора решили да заложат на аленото – без значение от обстоятелството, че в кутията можело да има 60 черни или 60 жълти топчета.
What is the Ambiguity Effect and how is it hurting your business?
— The American Genius (@AGBizWire)
Като се има поради какъв брой доста неща в живота са безусловно непредвидими, този принцип постоянно ни кара да заобикаляме непотребните опасности.
Пример в това отношение е търговията с акции. Повечето хора биха предпочели да влагат парите си в някоя добре позната и одобрена компания, а не в такава, която е учредена единствено преди няколко месеца. Това може да се прегледа и като проявяване на инстинкта ни за самозапазване – всеки би предпочел да изяде плод от дърво, за който знае, че не е токсичен, вместо подобен, който вижда за пръв път.
В същото време, точно тази линия ни пречи „ да ударим джакпота “, инвестирайки в някоя започваща компания, която след известно време може да се трансформира в наследника на „ Google “.
Хипотезата за справедливия свят
Ужасни неща се случват всеки ден и ние няма по какъв начин да променим това. Единственото, което можем да създадем, е да се примирим с тази мисъл. В същото време доста хора споделят убеждението, че всеки си получава заслуженото. Според тях положителните каузи един ден се възнаграждават, а неприятните се санкционират, като за спазването на това морално равновесие следи някаква универсална мощ – като Бог или ориста.
Именно тази идея стои в основата на така наречен догадка за справедливия свят. Понятието е разказано за пръв път от обществения психолог Мелвин Лърнър през 60-те години на предишния век. Той желал да разбере за какво високообразовани студенти осъждат бедните хора като „ мързеливи и некадърни “, без значение че множеството от тях са жертви на социално-икономически процеси, които са отвън техния надзор.
Лърнър счита, че с цел да поддържат психическото си успокоение, хората имат потребността да имат вяра, че живеят в обективен свят – в подобен, в който всеки си получава заслуженото.
През 1966 година той провел следния опит: на група хора било обяснено, че би трябвало да следят по какъв начин един човек извършва разнообразни задания. Когато не се справял, той бил наказван по изключително нечовечен метод – през тялото му прекосявал мощен електрически подтик („ наказването “, несъмнено, не било същинско, само че групата не знаела това).
Наблюдателите нямало какво да създадат, с цел да оказват помощ на индивида. В резултат, напълно скоро те почнали да се убеждават взаимно, че той най-вероятно е направил нещо, с което си е заслужил наказването.
Gender-based and domestic violence remain common in Europe, especially affecting women and girls. The EU is taking measures to put an end to it ↓
— European Parliament (@Europarl_EN)
Хипотезата за справедливия свят е извънредно деликатна тематика. В огромна степен точно това е повода, заради която някои хора оправдават домашното принуждение. В техните очи, в случай че жена е станала жертва на душевен или физически тормоз, то тя е направила нещо, с което го е заслужила. Това е и повода редица стратегии, предопределени да оказват помощ на малцинства или маргинализирани групи, да не получават нужната поддръжка. Особено показателни са резултатите от проучване, извършено през 2009 година, съгласно които издигането на паметници в памет на жертвите от Холокоста може да докара до увеличение на деянията на антисемитизъм.
Ефектът на Пелцман
Според тази доктрина, основана от професора от университета в Чикаго Сам Пелцман, вземането на прекалено много защитни ограничения постоянно има противоположен резултат и води до повече произшествия и травми, защото те основават възприятие за неуязвимост.
Казано по различен метод, колкото по-сигурни се усещаме, толкоз по-големи опасности сме склонни да поемаме. Изследване на учени от университета „ Джордж Вашингтон “ разкри нещо доста любопитно: хокеистите, които носят защитни маски, правят нарушавания по-често.
Причината е, че те не просто се усещат по-сигурни, само че и имат потребност да поемат по-големи опасности, с цел да усетят същия прилив на адреналин, както когато играят без въпросните маски.
Ефектът на Пелцман е обект на разпалени диспути. Причината е, че на процедура е невероятно да се мери в каква степен той фактически въздейства върху човешкото държание.
Според някои учени резултатът може да се забележи изключително отчетливо при водачите. Въвеждането на все по-ефикасни системи за сигурност на колите води до осезателен спад в броя на смъртните случаи при произшествия. В същото време обаче те карат водачите да се усещат по-сигурни в своите коли и да карат по-рисково. Доказателство за това е високият брой пътни произшествия.
Ефектът ИКЕА
Този резултат е обвързван с концепцията, че хората ценят повече тези предмети, които са създали или сглобили сами – даже и в случай че имат някакви недостатъци или недостатъци. За нас те са с доста по-висока стойност от всеки продукт, платен от магазин. Процесът на основаването на даден предмет също по този начин е проява на нашите качества. Любопитна детайлност е, че резултатът се следи най-много при хората, които са били обект на насмешки поради своята непохватност. Те са склонни да придават извънредно висока стойност на всяко свое създание – без значение дали то е качествено или не.
https://twitter.com/Toffeemen68/status/1427781026458312707
Ефектът ИКЕА получава името си от отчет от 2011 година в изданието Journal of Consumer Psychology, създателите на който са Майкъл Нортън, Надиъл Мокон и Дан Ариели. Те избират въпросното име по една елементарна причина – продуктите на шведския производител нормално изискват известно сглобяване. За да потвърдят емпирично този феномен, те организират опит, който включва както сглобяване на мебели от ИКЕА, по този начин и прегъване на оригами и конструиране на Lego. Резултатите са показателни – хората възприемат творенията си като доста по-ценни от тези, правени от други.
Влиянието на въпросния резултат може да бъде видяно на всички места. Именно поради него вашият началник е твърдо решен да следва личния си проект, без да се вслушва в потребните препоръки на своите подчинени. Ако пък е подложен на непрекъснати рецензии и всеки му повтаря, че ще се провали, това единствено ще усили решимостта му да следва този проект. Нашата потребност да потвърждаваме своите качества постоянно може да попречи на способността ни да изберем най-хубавия метод на деяние, изключително когато е препоръчан от някой различен.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ