Токсичността на Борис Джонсън
Всеки добър филм за съсипия има сцена, в която героите осъзнават, че са в смъртна заплаха, че опасността, от която всички се опасяват, е доста по-близо, в сравнение с някой е предполагал. Акулата е във водата, обаждащият се е в къщата, вирусът се предава по въздух. Кадри от съвещание на кабинета на 5 юли - снимани преди оставките на финансовия министър Риши Сунак и здравния Саджид Джавид - предоставиха равностоен миг в шоуто на ужасите на Уестминстър. Лицата на най-високопоставените английски политици са пепеляви, настроението е осезаемо тъмно. Смъртоносен токсин заплашва тях и тяхната група.
Реклама
Фактът, че Борис Джонсън е сериен измамник и му липсва самодисциплина, с цел да се приложи към сложни проблеми, е добре прочут. Един от тези министри от кабинета със сиво лице, Майкъл Гоув, сподели, че Джонсън не е бил на висотата на лидерската задача през 2016 година и тогава присъдата му беше на място. Но степента, до която той отравя репутацията на тези, с които влиза в контакт, е поразителна. Тази токсичност не е единствено персонална характерност. Това също по този начин споделя нещо значимо за политическата система, която той управлява.
Отделете малко време, с цел да разгледате някои от хората, опетнени от излагането на премиера. Много от тях са политици, изпратени да пазят честността на Джонсън, единствено с цел да схващат, че са уязвили своята. Последният скандал демонстрира степента, до която министър-председателят е знаел за репутацията на Крис Пинчър, който подаде оставка като заместник-главен парламентарен секретар на 30 юни, откакто беше упрекнат в посягане върху двама мъже, до момента в който е бил пийнал. Министри като Уил Куинс чинно споделиха на интервюиращите, че Джонсън не е знаел за предходни обвинявания по отношение на държанието на Пинчър. Куинс бързо разбра, че това не е правилно, и подаде оставка. В най-хубавия случай такива политици наподобяват като идиоти, в най-лошия - хлъзгави като шефа си.
Репутацията на компетентността, както и на честността също е облъчена от Джонсън. Стив Баркли беше притеглен като шеф на неговия щаб през февруари, с цел да помогне за смяната " Даунинг стрийт " 10 след разкритията за Partygate - поредицата от събирания там, които нарушиха разпоредбите за локдауни по време на пандемията от ковид-19. Баркли беше оценен като страховито ефикасен управител. Въпрос на седмици наоколо до Джонсън наподобява, че изигра ролята на трамплин. Издигането му тази седмица, с цел да размени Джавид, го слага в категорията на джонсънов прислужник.
Но същинските жертви на токсичността на Джонсън са неполитиците. Парад от хора с изключителна известност и почести дълги, колкото писмеността, откакто имената им са били инфектирани. Заемането на позицията на самостоятелен консултант по етиката на министър-председателя звучи като добър метод да завършите забележителна кариера на социална работа. Под управлението на Джонсън не беше по този начин.
Реклама
Сър Алекс Алън изпълняваше ролята съвсем осем тихи години при Дейвид Камерън и Тереза Мей, само че устоя малко повече от година при Джонсън; той напусна поста, откакто министър-председателят подцени констатацията му, че Прити Пател, министърът на вътрешните работи, е тормозила държавни чиновници. Негов правоприемник беше сър Кристофър Гайд, който подаде оставка през юни, откакто се превръщаше във все по-тъжна фигура. Той откри, че министър председателят е постъпил " безразсъдно " във връзка с финансирания от донори ремонт на жилището му. Неудобството му от Partygate беше мъчително за гледане. Постът остава незает: в даден миг не е етично да съветваш някой без нравственос по отношение на етиката.
Сю Грей, държавен чиновник, който написа отчет за Partygate, беше възхвалявана от всички за нейната стоманена самостоятелност, единствено с цел да бъде упрекната, че не се вглежда във всеки разгулен запой. Саймън Кейс, ръководителят на държавната работа, трябваше да бъде най-умният и най-хубавият от своето потомство. Сега той е просто оня вид с брадата, който купонясваше с Борис, когато всички останали се изолираха вкъщи.
Недостатъците на характера на Джонсън не постоянно са разяждали хората към него. Той беше ленив, себелюбив аматьор, когато беше кмет на Лондон, и не всички от хората, които работеха с него тогава, пострадаха. Но позицията на министър-председател не е просто друга от тази на кмет по своята значимост и по своя темперамент: по-малко наслада и повече водач. Министър-председателят е и централен за цялата система на ръководство. В няколко връзки позицията е особено проектирана да популяризира отрова, в случай че виновното лице е токсично. Русият Чернобил Най-очевидно стандартите в английския публичен живот зависят от индивида на върха. Министерският кодекс споделя, че министър-председателят е последният арбитър за това какво съставлява задоволително държание. Когато грешникът е министър председателят, той самичък се съди. Собственото неприятно държание на Джонсън и толерантността му към другите се излива напряко в политическото тяло.
Второ, кабинетът е привързан от система на групова отговорност. Защитаването на държанието на премиера в общественото пространство е акт на преданост. Личните разлики по отношение на политиката се прикриват в името на единството. Това има смисъл, когато едно държавно управление се управлява от някой, който е способен и заслужаващ доверие. Но в тази ситуация на Джонсън това послужи да направи сътрудниците му съучастници в неговите провали. Сунак споделя, че неведнъж е попадал в разногласия, до момента в който различията му с шефа му станали прекомерно огромни, с цел да бъдат поддържани. Джавид съобщи пред Народното събрание на 6 юли, че " стъпването по въжето сред лоялността и честността е станало невероятно ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Компании 3 Политика 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Имена Реклама
И най-после, държавната работа е изключително изложена на рисков министър-председател. Въпреки че държавните чиновници са безпристрастни и самостоятелни, министър-председателят към момента е техният висш началник. Те са предопределени да работят ръка за ръка с министрите; Кейс седи в кабинета, безусловно в дясно от този на Джонсън. Когато се явят пред депутатите, те съставляват възгледите на определените от тях господари. И когато министър-председателят е отровен, те нямат имунна система, която да ги отбрани.
Джонсън не е повода за всичко, което мъчи Англия. Той има жизненост и сексапил. Но заплахите от това да седите към масата в кабинета с него са действителни. Недостатъците му петнят положителните хора. Те тровят държавното управление - и затова страната - която той управлява.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации BBC: Борис Джонсън подава оставка като партиен водач, остава министър председател до есента 7 юли 2022, 11:21 Обединеното кралство се пробва едностранно да промени част от разпоредбите за Brexit 14 юни 2022, 16:59 Англия ще полза с 25% свръхпечалбите на петролните и газовите компании 29 май 2022, 12:47 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Реклама
Фактът, че Борис Джонсън е сериен измамник и му липсва самодисциплина, с цел да се приложи към сложни проблеми, е добре прочут. Един от тези министри от кабинета със сиво лице, Майкъл Гоув, сподели, че Джонсън не е бил на висотата на лидерската задача през 2016 година и тогава присъдата му беше на място. Но степента, до която той отравя репутацията на тези, с които влиза в контакт, е поразителна. Тази токсичност не е единствено персонална характерност. Това също по този начин споделя нещо значимо за политическата система, която той управлява.
Отделете малко време, с цел да разгледате някои от хората, опетнени от излагането на премиера. Много от тях са политици, изпратени да пазят честността на Джонсън, единствено с цел да схващат, че са уязвили своята. Последният скандал демонстрира степента, до която министър-председателят е знаел за репутацията на Крис Пинчър, който подаде оставка като заместник-главен парламентарен секретар на 30 юни, откакто беше упрекнат в посягане върху двама мъже, до момента в който е бил пийнал. Министри като Уил Куинс чинно споделиха на интервюиращите, че Джонсън не е знаел за предходни обвинявания по отношение на държанието на Пинчър. Куинс бързо разбра, че това не е правилно, и подаде оставка. В най-хубавия случай такива политици наподобяват като идиоти, в най-лошия - хлъзгави като шефа си.
Репутацията на компетентността, както и на честността също е облъчена от Джонсън. Стив Баркли беше притеглен като шеф на неговия щаб през февруари, с цел да помогне за смяната " Даунинг стрийт " 10 след разкритията за Partygate - поредицата от събирания там, които нарушиха разпоредбите за локдауни по време на пандемията от ковид-19. Баркли беше оценен като страховито ефикасен управител. Въпрос на седмици наоколо до Джонсън наподобява, че изигра ролята на трамплин. Издигането му тази седмица, с цел да размени Джавид, го слага в категорията на джонсънов прислужник.
Но същинските жертви на токсичността на Джонсън са неполитиците. Парад от хора с изключителна известност и почести дълги, колкото писмеността, откакто имената им са били инфектирани. Заемането на позицията на самостоятелен консултант по етиката на министър-председателя звучи като добър метод да завършите забележителна кариера на социална работа. Под управлението на Джонсън не беше по този начин.
Реклама
Сър Алекс Алън изпълняваше ролята съвсем осем тихи години при Дейвид Камерън и Тереза Мей, само че устоя малко повече от година при Джонсън; той напусна поста, откакто министър-председателят подцени констатацията му, че Прити Пател, министърът на вътрешните работи, е тормозила държавни чиновници. Негов правоприемник беше сър Кристофър Гайд, който подаде оставка през юни, откакто се превръщаше във все по-тъжна фигура. Той откри, че министър председателят е постъпил " безразсъдно " във връзка с финансирания от донори ремонт на жилището му. Неудобството му от Partygate беше мъчително за гледане. Постът остава незает: в даден миг не е етично да съветваш някой без нравственос по отношение на етиката.
Сю Грей, държавен чиновник, който написа отчет за Partygate, беше възхвалявана от всички за нейната стоманена самостоятелност, единствено с цел да бъде упрекната, че не се вглежда във всеки разгулен запой. Саймън Кейс, ръководителят на държавната работа, трябваше да бъде най-умният и най-хубавият от своето потомство. Сега той е просто оня вид с брадата, който купонясваше с Борис, когато всички останали се изолираха вкъщи.
Недостатъците на характера на Джонсън не постоянно са разяждали хората към него. Той беше ленив, себелюбив аматьор, когато беше кмет на Лондон, и не всички от хората, които работеха с него тогава, пострадаха. Но позицията на министър-председател не е просто друга от тази на кмет по своята значимост и по своя темперамент: по-малко наслада и повече водач. Министър-председателят е и централен за цялата система на ръководство. В няколко връзки позицията е особено проектирана да популяризира отрова, в случай че виновното лице е токсично. Русият Чернобил Най-очевидно стандартите в английския публичен живот зависят от индивида на върха. Министерският кодекс споделя, че министър-председателят е последният арбитър за това какво съставлява задоволително държание. Когато грешникът е министър председателят, той самичък се съди. Собственото неприятно държание на Джонсън и толерантността му към другите се излива напряко в политическото тяло.
Второ, кабинетът е привързан от система на групова отговорност. Защитаването на държанието на премиера в общественото пространство е акт на преданост. Личните разлики по отношение на политиката се прикриват в името на единството. Това има смисъл, когато едно държавно управление се управлява от някой, който е способен и заслужаващ доверие. Но в тази ситуация на Джонсън това послужи да направи сътрудниците му съучастници в неговите провали. Сунак споделя, че неведнъж е попадал в разногласия, до момента в който различията му с шефа му станали прекомерно огромни, с цел да бъдат поддържани. Джавид съобщи пред Народното събрание на 6 юли, че " стъпването по въжето сред лоялността и честността е станало невероятно ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Компании 3 Политика 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Имена Реклама
И най-после, държавната работа е изключително изложена на рисков министър-председател. Въпреки че държавните чиновници са безпристрастни и самостоятелни, министър-председателят към момента е техният висш началник. Те са предопределени да работят ръка за ръка с министрите; Кейс седи в кабинета, безусловно в дясно от този на Джонсън. Когато се явят пред депутатите, те съставляват възгледите на определените от тях господари. И когато министър-председателят е отровен, те нямат имунна система, която да ги отбрани.
Джонсън не е повода за всичко, което мъчи Англия. Той има жизненост и сексапил. Но заплахите от това да седите към масата в кабинета с него са действителни. Недостатъците му петнят положителните хора. Те тровят държавното управление - и затова страната - която той управлява.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации BBC: Борис Джонсън подава оставка като партиен водач, остава министър председател до есента 7 юли 2022, 11:21 Обединеното кралство се пробва едностранно да промени част от разпоредбите за Brexit 14 юни 2022, 16:59 Англия ще полза с 25% свръхпечалбите на петролните и газовите компании 29 май 2022, 12:47 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ