Един ден той ще се появи и ще разбереш защо с никой друг досега не се е получавало!
Всеки ден, всеки час, всеки момент. И просто по този начин те обичам, без да си до мен. И просто по този начин си част от мен, част която не се отучи да боли. И просто по този начин цялото ми създание е при теб, в мислите, в фантазиите сме едно, разбираме се чудесно… какъв брой хубаво звучи. И просто по този начин без теб се изучавам да пребивавам, пребивавам всеки ден. И просто по този начин заспиваш до мен на празната половина. И просто по този начин съм в твоите ръце.
Всичко, което след теб остана, е едно нищо, само че в този момент е всичко, по този начин както преди ти бе за мен.
И просто по този начин нося вътре в себе си цялата тази обич към теб. Любов, която не добавя, обич, на която не ѝ провървя, обич без бъдеще, без настояще, обич, от която боли и обич, която ранява, само че същинска и мощна като корените на дърво.
И към момента очаквам чудото, което няма да се случи. И към момента те желая до мен може би за минутка да те погледам, да ти се насладя,може би, с цел да помълча, може би, с цел да те прегърна, може би за още малко време преди изцяло да се откажа. Може би, с цел да те целуна, може би, с цел да ме обичаш още малко, може би просто ти си моят опиат.
И просто по този начин аз не преставам да те обичам. Теб или визията за това, което можехме да бъдем, ако…
Не било писано, не сме един за различен и надали в миналото ще бъдем. След време всичко отминава… съвсем. След време всичко отминава, остава единствено споменът да горчи и друга обич се появява, отнасяйки надалеч обратно остарели любови, болки и фантазии.
И един ден той се появява – точният човек за теб, този, който вечно остава. Този, който е чаканият лек. Този, който ще те накара да забравиш и този, с който ще продължиш напред. Появява се този, с който отначало всичко ще градиш, с който още веднъж ще бъдеш благополучен и цялостен. И ще схванеш за какво с никой различен до момента не се е получавало!
Автор: Мария Досева
