Хиляди декари паркове и зелени площи в София законно се застрояват, решение ли е програма Околна среда?
Всеки ден стотици софиянци се будят с блок пред балкона си. Това не става толкоз изведнъж обаче. Случаите се роят във всички квартали на София, не са към този момент единствено в квартали като Младост или Бъкстон, където жителите от години се борят против застрояването на частен терен пред блока им. Уви нормално без резултат. Машините към този момент копаят. Обикновено всичко се случва напълно законно и хората са безсилни и нямат съвсем никакво право на глас. А общината и страната мълчат с оправданието, че законите са такива и се упрекват взаимно за бездействието. И в случай че до неотдавна в Дружба 1 са си мислели, че са надалеч от апетита на частните вложители, през днешния ден това не е тъкмо по този начин. Само един взор на Подробния организационен проект на регион Искър демонстрира, че и тук съвсем всеки терен е частен. На следващото " отхапано " парче от София ще изникне блок. Строителството не е почнало, само че всичко и тук се случва изцяло законно. Още при приемането на проекта през 2016 година теренът в квартала е очакван за жилищно строителство. Инвеститорът към този момент има позволение за градеж, а хората не са били заинтригувана страна без значение, че блокът е на 9 метра от балконите им. Жителите са принудени да се примирят, изпуснати са всички законови периоди да се апелира капиталовото желание. Това е трябвало да се случи още при приемането на Подробен устройствен план на квартала. Но това не е всичко. В непосредственост има още по-апетитни части за отхапване и макар че общината ги е планувала за зелени площи, сега текат каузи от страна на частните притежатели да си вземат парцелите. Още с приемането на Подробен устройствен план общината споделя, че желае тези терени да останат зелени, всички живущи като заинтригувана страна също се съгласяват. Но парадоксът е, че и тези терени са под опасност. Защо ли? Частните притежатели на тези терени имат опция да апелират в съда. За зелените площи на София хората могат да се борят, в случай че са дейни и се интересуват от всички процедури, които се случват в тяхната община, счита кметът на регион Искър Ивайло Цеков. Но какво тъкмо могат да създадат хората и по кое време? Отговор на този въпрос мъчно може да се даде еднопосочно, само че битката за тези терени занапред ще стартира. За страдание доста постоянно съдът отсъжда в интерес на частника, уточни общинският консултант от " Спаси София " Борис Бонев пред Dir.bg. След отнемането на частната благосъстоятелност през комунизма, в опит да се компенсират недъзите и ощетените притежатели, частната благосъстоятелност се издига на фундамент. В други страни Подробен устройствен план не може да се апелира от притежателите. Тук странното е, че живущите в даден регион не могат да апелират Подробен устройствен план след неговото приемане, само че притежателите на парцели могат да го вършат. В Германия, Франция, Чехия, Полша частните терени се отчуждават, това са вероятните решения и за София.
Бюджетът на София за отчуждаване е 15 млн. лв. годишно, което е извънредно незадоволително, напомни Бонев. На 28 януари е изминал 15 годишният период съгласно проекта на София, в който Столичната община имаше привилегията да придобие парковите елементи, които са частна благосъстоятелност - посредством отчуждаване или обезщетение с различен терен, разяснява преди няколко дни по медиите общинският консултант и заместник-председател на СОС арх. Борислав Игнатов от " Демократична България. " Ако досега изкупуването на паркове и улици се пресмята на 1 милиарда лв., в този момент това ще коства многократно повече. Той изясни това с обстоятелството, че е изминал 15 годишния период съгласно проекта на София за отчуждаване на частните парцели. Все още чакаме отговори на въпросите от архитекта на общината - Здравко Здравков, за площта на терените за отчуждаване и дейностите на общината. Терените за отчуждаване са над 23 000 дка, заяви по Радио София шефът на дирекция " Инвестиционно отчуждаване " към Столичната община Венцислав Тодоров преди дни. 15-годишният период не важи за Общия организационен проект на Столичната община. В същото време в Закона за устройство на територията има текстове, които пазят зелената система, сподели той. Но кое пази всички живеещи към зелени площи в София, че на тяхно място няма да изникне следващата постройка? Това се случва на всички места в София, а даже парковете като Южния парк и Борисовата градина се оказва, че не са предпазени. За 15 години, Столична община не е отчуждила нито един квадратен метър частен парцел в парк, градина или междублоково пространство. Столична община, видно от отговорите, които сме желали, към момента прави разбор и указател, разяснява и Марта Георгиева от " Демократична България ". Последният фрапиращ случай за опит за застрояване в парковете е Подробен устройствен план на " Борисовата градина ". В документите на плана на Подробен устройствен план се разчитат недвусмислени планове " Борисовата градина " да загуби вечно големи зелени масиви от над стогодишни дървета и да се трансформира в строителна площадка. Разчита се, че хората не могат да четат устройствени документи и карти и след време, когато проектът е признат и стартира използването му, т.е. - когато влязат багерите - ще бъде късно за митинги, споделя Георгиева. Както се случва в този момент в жилищните квартали. Хората виждат по какъв начин изниква мастодонт в зелената полянка пред дома им, който им лишава светлината, зеленината и качеството на живота, само че срокът, в който са можели да възразят към ПУП-а на квартала си, е от дълго време отминал и те са безпомощни. В документите към Подробен устройствен план се споделя, че не е възможно строителство, с изключение на избраното в Подробен устройствен план. Това е малката врата - вместо да не дефинира строителство и по този начин да отбрани парка от градежи, което е една от основните задания на организационен проект на градината, планът залага, колкото се може повече строителство. Ново строителство се предлага от плана даже в резерватната част на парка, която би следвало да е опазена от такова, а да предстои само на реституция, акцентира Марта Георгиева. В този финален вид на създаването се предлага урбанизирането на най-ценните елементи от парка, така наречен " лесопаркови елементи ", които съставляват същинска гора в сърцето на града. Предвиждат се " благовидни " градежи на здания за поддръжка на парка, тоалетни, детски площадки, спортни уреди, алеи, разкопаването на гората за ВиК инфраструктура, тежка техника за унищожаване на дърветата. Това може да повреди и изсуши околната растителност, а тези градежи елементарно да преминат в частни ръце и да не бъдат към този момент толкоз " благовидни ", споделя Георгиева. Проблемите с частната благосъстоятелност в новия проект на Борисовата градина се задълбочават Проектът на Подробен устройствен план показва карта на собствеността, която е непълна и неверна и може да бъде употребена за присвояване на терени от парка, в случай, че собствеността им е " неизяснена ". Детските площадки, спортните уреди, даже постройките за поддръжка на парка са по този начин заложени в плана, че да се разполагат на частна, частна общинска или неизяснена благосъстоятелност. По този метод, откакто частните терени придобият ново предопределение, те към този момент не подлежат на отчуждаване и притежателят може незабавно да си ги загради, още повече, че към този момент ще му е разрешено и да строи. Така от ден на ден територия от парка, която в този момент е покрита с дървета и скъпа растителност, ще бъде заграбена и отнета от хората. За към този момент заграбените терени - къпалнята " Мария Луиза ", " Летния спектакъл " ( " Дендрариумът " не се загатва, а той е резерват и вместо да е обществена държавна, е частна собственост), планът единствено декларативно споделя, че би трябвало да запазят функционалностите си и да се върнат за публичен достъп, само че не предлага механизъм по какъв начин да стане това. Напротив, по плана те са част от огромни УПИ-та с друга по тип благосъстоятелност, което попречва отчуждаването им. Групата на " Демократична България " в Столичния общински съвет предлага обособяването на тези частни терени в обособени УПИ-та и предвиждането им за обекти на обществената инфраструктура, които следва да са обществена благосъстоятелност. Така ще бъде основана опция за отчуждаването им, разяснява Георгиева. А съгласно Игнатов откакто общината не е направила нищо да придобие парцелите в парковете и сред блоковете в тези 15 години, се приема, че те към този момент не са й нужни и не са в публичен интерес. Така хиляди междублокови пространства и зелени площи са застрашени от застрояване. Според Игнатов е въпрос на време притежателите да завоюват делата в съда и през процедурите за Подробен устройствен план, един по един да сменят предназначението на тези терени. Това значи непосредствено превръщането им в терени за застрояване и това, което най-често се случва с тях е да бъдат превърнати в жилищни и офис здания. Южният парк може да се трансформира в жилищен квартал. Но същото заплашва парк " Въртопо ", парк " Източен ", Западен парк, Панчарево, Парк Искър, Дружба и редица междублокови пространства. Вместо равнища да " отхапеш " парче в жилищен квартал Проблемите са основани още с опцията да се връщат нивите на хората от 1992 година, което се случва и до момента. Днес се случва по този начин, че вместо ниви тези хора получават парче от зелените пояси на София в жилищни квартали на неведнъж по-високи цени. Никой не си помисля да се откаже от земята си или да я подари в социална изгода. Промени в законодателството са нужни, само че от Столична община не дадоха отговор на въпросите на 3eNews и Dir.bg какви са вероятните решения на проблемите. Кметовете на региони се оказват безсилни, тъй като стотиците каузи за връщане на парцели, които общината е отредила за озеленяване се водят от Столична община. Единствено публичния интерес и протест могат да трансформират обстановката в някои квартали. Замяна на парцелите и повече пари за отчуждаване, има ли благоприятни условия в стратегия " Околна среда " Видно е, че страната също би трябвало да се намеси. В София към момента има избран брой държавни парцели, на които може да се построи инфраструктура. Те могат да бъдат дадени на общината да направи нужната инфраструктура за жилищни квартали и да размени част от парцелите сред блоковете и парковете в такива зони като да вземем за пример Полигона до София Тех парк, предложи Борис Бонев. Миналата година Марта Георгиева и Тома Белев, тогава общински консултант, а в този момент заместник-министър на околната среда и водите, предложиха по Оперативна стратегия " Околна среда " 2021-2027 да бъдат включени ограничения за понижаване на запрашаването на въздуха посредством закупуване на частни терени, основаване и поддържане на зелени площи и улично озеленяване в София. От ОПОС (при предходното управление) отхвърлиха предлагането ни, а кметът Фандъкова даже не ни отговори. В момента се опитваме да разберем дали е допустимо такива средства да бъдат заложени, въпреки и със забавяне, разяснява Марта Георгиева. Специално на въпрос на 3eNews и Dir.bg екоминистърът на околната среда и водите Борислав Сандов разяснява пречките пред тази опция в оперативната стратегия. Средства от новия програмен интервал могат да се плануват за отчуждаване на частните терени. Но проблемите за това са няколко, първо регионалните шефове, които дават отговор за тези процедури, би трябвало да станат бенефициенти по програмата и второ е по-възможно да се случи за паркове в Натура 2000. В София това е малко допустимо да се стане, тъй като няма такива територии, само че в други градове, където парковете са частни, само че са в Натура 2000 е изцяло допустимо, сподели Сандов. Това е един от разновидностите, които занапред ще се разискват с Европейска комисия. " Околна среда " е опция за парковете в Натура 2000, а такива в София няма Дотогава стотици хора ще стоят " на тръни ", с цел да се опитат да спрат градежа пред блока си задоволително в точния момент, а други просто ще кажат, че това е столицата София, а не парк и е обикновено да се строи. София продължава да се " отхапва " и да се трансформира в бетон, а когато хората стартират да се изнасят отвън столицата, може би редица нови кооперации ще останат безлюдни и ще стартират да се събарят. Все отново част от специалистите не престават да работят и търсят решения за зелена и съвременна София. Но това без смяна на генерално на закона няма да стане, а това е решение на национално равнище.
Анализът, квалифициран за Dir.bg може да прочетете -
Бюджетът на София за отчуждаване е 15 млн. лв. годишно, което е извънредно незадоволително, напомни Бонев. На 28 януари е изминал 15 годишният период съгласно проекта на София, в който Столичната община имаше привилегията да придобие парковите елементи, които са частна благосъстоятелност - посредством отчуждаване или обезщетение с различен терен, разяснява преди няколко дни по медиите общинският консултант и заместник-председател на СОС арх. Борислав Игнатов от " Демократична България. " Ако досега изкупуването на паркове и улици се пресмята на 1 милиарда лв., в този момент това ще коства многократно повече. Той изясни това с обстоятелството, че е изминал 15 годишния период съгласно проекта на София за отчуждаване на частните парцели. Все още чакаме отговори на въпросите от архитекта на общината - Здравко Здравков, за площта на терените за отчуждаване и дейностите на общината. Терените за отчуждаване са над 23 000 дка, заяви по Радио София шефът на дирекция " Инвестиционно отчуждаване " към Столичната община Венцислав Тодоров преди дни. 15-годишният период не важи за Общия организационен проект на Столичната община. В същото време в Закона за устройство на територията има текстове, които пазят зелената система, сподели той. Но кое пази всички живеещи към зелени площи в София, че на тяхно място няма да изникне следващата постройка? Това се случва на всички места в София, а даже парковете като Южния парк и Борисовата градина се оказва, че не са предпазени. За 15 години, Столична община не е отчуждила нито един квадратен метър частен парцел в парк, градина или междублоково пространство. Столична община, видно от отговорите, които сме желали, към момента прави разбор и указател, разяснява и Марта Георгиева от " Демократична България ". Последният фрапиращ случай за опит за застрояване в парковете е Подробен устройствен план на " Борисовата градина ". В документите на плана на Подробен устройствен план се разчитат недвусмислени планове " Борисовата градина " да загуби вечно големи зелени масиви от над стогодишни дървета и да се трансформира в строителна площадка. Разчита се, че хората не могат да четат устройствени документи и карти и след време, когато проектът е признат и стартира използването му, т.е. - когато влязат багерите - ще бъде късно за митинги, споделя Георгиева. Както се случва в този момент в жилищните квартали. Хората виждат по какъв начин изниква мастодонт в зелената полянка пред дома им, който им лишава светлината, зеленината и качеството на живота, само че срокът, в който са можели да възразят към ПУП-а на квартала си, е от дълго време отминал и те са безпомощни. В документите към Подробен устройствен план се споделя, че не е възможно строителство, с изключение на избраното в Подробен устройствен план. Това е малката врата - вместо да не дефинира строителство и по този начин да отбрани парка от градежи, което е една от основните задания на организационен проект на градината, планът залага, колкото се може повече строителство. Ново строителство се предлага от плана даже в резерватната част на парка, която би следвало да е опазена от такова, а да предстои само на реституция, акцентира Марта Георгиева. В този финален вид на създаването се предлага урбанизирането на най-ценните елементи от парка, така наречен " лесопаркови елементи ", които съставляват същинска гора в сърцето на града. Предвиждат се " благовидни " градежи на здания за поддръжка на парка, тоалетни, детски площадки, спортни уреди, алеи, разкопаването на гората за ВиК инфраструктура, тежка техника за унищожаване на дърветата. Това може да повреди и изсуши околната растителност, а тези градежи елементарно да преминат в частни ръце и да не бъдат към този момент толкоз " благовидни ", споделя Георгиева. Проблемите с частната благосъстоятелност в новия проект на Борисовата градина се задълбочават Проектът на Подробен устройствен план показва карта на собствеността, която е непълна и неверна и може да бъде употребена за присвояване на терени от парка, в случай, че собствеността им е " неизяснена ". Детските площадки, спортните уреди, даже постройките за поддръжка на парка са по този начин заложени в плана, че да се разполагат на частна, частна общинска или неизяснена благосъстоятелност. По този метод, откакто частните терени придобият ново предопределение, те към този момент не подлежат на отчуждаване и притежателят може незабавно да си ги загради, още повече, че към този момент ще му е разрешено и да строи. Така от ден на ден територия от парка, която в този момент е покрита с дървета и скъпа растителност, ще бъде заграбена и отнета от хората. За към този момент заграбените терени - къпалнята " Мария Луиза ", " Летния спектакъл " ( " Дендрариумът " не се загатва, а той е резерват и вместо да е обществена държавна, е частна собственост), планът единствено декларативно споделя, че би трябвало да запазят функционалностите си и да се върнат за публичен достъп, само че не предлага механизъм по какъв начин да стане това. Напротив, по плана те са част от огромни УПИ-та с друга по тип благосъстоятелност, което попречва отчуждаването им. Групата на " Демократична България " в Столичния общински съвет предлага обособяването на тези частни терени в обособени УПИ-та и предвиждането им за обекти на обществената инфраструктура, които следва да са обществена благосъстоятелност. Така ще бъде основана опция за отчуждаването им, разяснява Георгиева. А съгласно Игнатов откакто общината не е направила нищо да придобие парцелите в парковете и сред блоковете в тези 15 години, се приема, че те към този момент не са й нужни и не са в публичен интерес. Така хиляди междублокови пространства и зелени площи са застрашени от застрояване. Според Игнатов е въпрос на време притежателите да завоюват делата в съда и през процедурите за Подробен устройствен план, един по един да сменят предназначението на тези терени. Това значи непосредствено превръщането им в терени за застрояване и това, което най-често се случва с тях е да бъдат превърнати в жилищни и офис здания. Южният парк може да се трансформира в жилищен квартал. Но същото заплашва парк " Въртопо ", парк " Източен ", Западен парк, Панчарево, Парк Искър, Дружба и редица междублокови пространства. Вместо равнища да " отхапеш " парче в жилищен квартал Проблемите са основани още с опцията да се връщат нивите на хората от 1992 година, което се случва и до момента. Днес се случва по този начин, че вместо ниви тези хора получават парче от зелените пояси на София в жилищни квартали на неведнъж по-високи цени. Никой не си помисля да се откаже от земята си или да я подари в социална изгода. Промени в законодателството са нужни, само че от Столична община не дадоха отговор на въпросите на 3eNews и Dir.bg какви са вероятните решения на проблемите. Кметовете на региони се оказват безсилни, тъй като стотиците каузи за връщане на парцели, които общината е отредила за озеленяване се водят от Столична община. Единствено публичния интерес и протест могат да трансформират обстановката в някои квартали. Замяна на парцелите и повече пари за отчуждаване, има ли благоприятни условия в стратегия " Околна среда " Видно е, че страната също би трябвало да се намеси. В София към момента има избран брой държавни парцели, на които може да се построи инфраструктура. Те могат да бъдат дадени на общината да направи нужната инфраструктура за жилищни квартали и да размени част от парцелите сред блоковете и парковете в такива зони като да вземем за пример Полигона до София Тех парк, предложи Борис Бонев. Миналата година Марта Георгиева и Тома Белев, тогава общински консултант, а в този момент заместник-министър на околната среда и водите, предложиха по Оперативна стратегия " Околна среда " 2021-2027 да бъдат включени ограничения за понижаване на запрашаването на въздуха посредством закупуване на частни терени, основаване и поддържане на зелени площи и улично озеленяване в София. От ОПОС (при предходното управление) отхвърлиха предлагането ни, а кметът Фандъкова даже не ни отговори. В момента се опитваме да разберем дали е допустимо такива средства да бъдат заложени, въпреки и със забавяне, разяснява Марта Георгиева. Специално на въпрос на 3eNews и Dir.bg екоминистърът на околната среда и водите Борислав Сандов разяснява пречките пред тази опция в оперативната стратегия. Средства от новия програмен интервал могат да се плануват за отчуждаване на частните терени. Но проблемите за това са няколко, първо регионалните шефове, които дават отговор за тези процедури, би трябвало да станат бенефициенти по програмата и второ е по-възможно да се случи за паркове в Натура 2000. В София това е малко допустимо да се стане, тъй като няма такива територии, само че в други градове, където парковете са частни, само че са в Натура 2000 е изцяло допустимо, сподели Сандов. Това е един от разновидностите, които занапред ще се разискват с Европейска комисия. " Околна среда " е опция за парковете в Натура 2000, а такива в София няма Дотогава стотици хора ще стоят " на тръни ", с цел да се опитат да спрат градежа пред блока си задоволително в точния момент, а други просто ще кажат, че това е столицата София, а не парк и е обикновено да се строи. София продължава да се " отхапва " и да се трансформира в бетон, а когато хората стартират да се изнасят отвън столицата, може би редица нови кооперации ще останат безлюдни и ще стартират да се събарят. Все отново част от специалистите не престават да работят и търсят решения за зелена и съвременна София. Но това без смяна на генерално на закона няма да стане, а това е решение на национално равнище.
Анализът, квалифициран за Dir.bg може да прочетете -
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ