bTV Репортерите: Говори ми
Всеки ден се разминаваме с тях. Много постоянно ги подминаваме. Те желаят да ни кажат нещо, само че не могат, а ние не ги разбираме.
По неофициални данни в България хората, които са изцяло парализирани и не могат да приказват в резултат на заболяване или случай са малко над 7000 души. Често пъти поради невъзможността си да поддържат връзка с външния свят се трансформират в пандизчии в личните си тела.
„ Става един циничен кръг, тъй като тези деца не могат да споделят свободно, изолирани са, стартират още по-малко да могат да споделят досега, в който в доста случаи се споделя, че те са с тежка умствена изостаналост”, разяснява доцент Морис Гринберг.
В днешния свят на бързо разрастващи се технологии може ли едно средство да наруши мълчанието, което има посред ни? Само преди дни ни напусна един от най-големите мозъци във физиката. Истинско доказателство, че уврежданията не се бариера за фантазиите. Въпреки тежкото си заболяване амиотрофична латерална склероза, Стивън Хокинг не престана да се труди в региона на науката и реализира едни от най-големите си триумфи след болестта и с всичко това сподели на света, че физическото увреждане не прави никого по-малко кадърен да твори.
7-годишната Ани се ражда с детска церебралана парализа. Не може да управлява придвижванията на ръцете и краката си, не може и да приказва, само че тестванията на психолозите демонстрират, че тя е със съхранен разсъдък. До скоро единственият ѝ метод да поддържа връзка с всички е най-вече с очи. Очите, които са прозорец към нейния свят.
Ани заживява с баба си и дядо си доскоро повече от година, когато в фамилията им се случва случай. След боледуване губи майка си, която е бременна в петия месец.
До този миг Ани е отглеждана в фамилията си и е общувала най-вече с родителите си. Когато заживяват дружно с баба и дядо връзката посред им постоянно се оказва сложна.
И по този начин до преди година – тогава животът на Ани и цялото ѝ семейство се трансформира радикално. Откриват, че съществува система, която разрешава на момичето да написа и поддържа връзка единствено с придвижването на очите си, защото тя не може да движи следено крайниците си.
Тъй като Ани е дребна и не може да написа тя работи с поредност от картинки. Благодарение на тях сформира фрази, които системата чете.
Освен да поддържа връзка посредством системата, тя служи и за образование, може да сърфира в интернет или просто да обърне на обичания канал.
И до момента в който преди постоянно на бабата и дядото на Ани им се налагало да гадаят дали тя е гладна или желае да слуша музика, в този момент Ани може да каже сама всичко това. Благодарение на системата следващата година Ани ще тръгне на учебно заведение. С помощта на устройството и ресурсен преподавател ще получи обучение.
Системата е подобаваща освен за деца или хора с вродени болести. Много постоянно хора губят способността си да приказват или да се движат в резултат на случай. И въпреки всичко, когато става дума за деца ранното образование и опцията да споделят с всички би направило от тях независими и уверени персони. Наш екип посети центъра за деца с увреждания Пенчо Славейков в Плевен, където децата се образоват от година с устройството.
Християн той също е на 7 години и има синдром на Уест, който прави костите му чупливи, страда и от голям брой други увреждания, които не му разрешават да приказва.
„ Работим с технологията, която е на първо равнище и работим за централизация на внимание и надзор, използваме разнообразни игри най-много музикални, които му притеглят вниманието и го придържат към опреден обект”, изяснява психологът Павлина Дескова.
Този център не наподобява като останалите, с помощта на шефа и ентусиазма на екипа от експерти, които се грижат за децата, тук всичко наподобява друго. Всяка заран на близо 80 деца, които посещават центъра, стартира със занимания в сензорната стая.
Много постоянно хора губят способността си да се движат или приказват и в зрелост. Само в България хората с диагнозата на Стивън Хокинг са към 600.
Анжела Пенчева е на 50 години, тя е първата в България, която тества технологията. Още от раждането си е с ДЦП. Не може да приказва. Единствено следено придвижване, което може да прави с тялото си е да движи палеца на лявата си ръка. Благодарение на него написва автобиографична книга, която се споделя „ Моят живот: Да имаш ляв палец”.
„ Изпитвах огромни компликации, тъй като всичките ми придвижвания са мощно повредени и на процедура пишех с 1 пръст и използвах едно грамче за превключване на клавиатурата. Пишех доста постепенно и си мечтаех за някакво устройство, което да написа по-бързо от моите ръце. Изобщо не знаех, че в миналото ще имам такава опция и в този момент съм доста щастлива, че фантазията се сбъдна”, споделя Анжела.
С помощта на системата Анжела стартира да написа втора книга.
По книгата на Анжела има и театрална режисура, в която взе участие самата тя. Освен публицист е и актриса, част е от натрупа за хора с увреждания.
„ Преди да употребявам устройството, когато идваха хора у дома и в случай че ме попитаха нещо, на мен ми беше доста мъчно да отговоря. Измъчвах се от мисълта, че не можех да поддържам връзка и хората може би ме считат за умствено изостанала. А аз желаех толкоз доста неща да споделя, тъй като имам свое мнение по доста въпроси и знам. И съм пълностоен човек и ужасно доста се тормозех, тъй като не можех нищо да върша. С устройството мога да давам отговор на хората, които идват на посетители у дома без никакво усложнение и съм щастлива да вземам участие в диалозите. Имах и опция даже сама да завържа диалози и да бъда полезна”, споделя Анжела.
Благодарение на комуникатора Анжела се взема решение да приключи междинното си обучение. Сега е в 10 клас. Мечтае след дипломирането да продължи да се занимава с спектакъл.
По неофициални данни в България хората, които са изцяло парализирани и не могат да приказват в резултат на заболяване или случай са малко над 7000 души. Често пъти поради невъзможността си да поддържат връзка с външния свят се трансформират в пандизчии в личните си тела.
„ Става един циничен кръг, тъй като тези деца не могат да споделят свободно, изолирани са, стартират още по-малко да могат да споделят досега, в който в доста случаи се споделя, че те са с тежка умствена изостаналост”, разяснява доцент Морис Гринберг.
В днешния свят на бързо разрастващи се технологии може ли едно средство да наруши мълчанието, което има посред ни? Само преди дни ни напусна един от най-големите мозъци във физиката. Истинско доказателство, че уврежданията не се бариера за фантазиите. Въпреки тежкото си заболяване амиотрофична латерална склероза, Стивън Хокинг не престана да се труди в региона на науката и реализира едни от най-големите си триумфи след болестта и с всичко това сподели на света, че физическото увреждане не прави никого по-малко кадърен да твори.
7-годишната Ани се ражда с детска церебралана парализа. Не може да управлява придвижванията на ръцете и краката си, не може и да приказва, само че тестванията на психолозите демонстрират, че тя е със съхранен разсъдък. До скоро единственият ѝ метод да поддържа връзка с всички е най-вече с очи. Очите, които са прозорец към нейния свят.
Ани заживява с баба си и дядо си доскоро повече от година, когато в фамилията им се случва случай. След боледуване губи майка си, която е бременна в петия месец.
До този миг Ани е отглеждана в фамилията си и е общувала най-вече с родителите си. Когато заживяват дружно с баба и дядо връзката посред им постоянно се оказва сложна.
И по този начин до преди година – тогава животът на Ани и цялото ѝ семейство се трансформира радикално. Откриват, че съществува система, която разрешава на момичето да написа и поддържа връзка единствено с придвижването на очите си, защото тя не може да движи следено крайниците си.
Тъй като Ани е дребна и не може да написа тя работи с поредност от картинки. Благодарение на тях сформира фрази, които системата чете.
Освен да поддържа връзка посредством системата, тя служи и за образование, може да сърфира в интернет или просто да обърне на обичания канал.
И до момента в който преди постоянно на бабата и дядото на Ани им се налагало да гадаят дали тя е гладна или желае да слуша музика, в този момент Ани може да каже сама всичко това. Благодарение на системата следващата година Ани ще тръгне на учебно заведение. С помощта на устройството и ресурсен преподавател ще получи обучение.
Системата е подобаваща освен за деца или хора с вродени болести. Много постоянно хора губят способността си да приказват или да се движат в резултат на случай. И въпреки всичко, когато става дума за деца ранното образование и опцията да споделят с всички би направило от тях независими и уверени персони. Наш екип посети центъра за деца с увреждания Пенчо Славейков в Плевен, където децата се образоват от година с устройството.
Християн той също е на 7 години и има синдром на Уест, който прави костите му чупливи, страда и от голям брой други увреждания, които не му разрешават да приказва.
„ Работим с технологията, която е на първо равнище и работим за централизация на внимание и надзор, използваме разнообразни игри най-много музикални, които му притеглят вниманието и го придържат към опреден обект”, изяснява психологът Павлина Дескова.
Този център не наподобява като останалите, с помощта на шефа и ентусиазма на екипа от експерти, които се грижат за децата, тук всичко наподобява друго. Всяка заран на близо 80 деца, които посещават центъра, стартира със занимания в сензорната стая.
Много постоянно хора губят способността си да се движат или приказват и в зрелост. Само в България хората с диагнозата на Стивън Хокинг са към 600.
Анжела Пенчева е на 50 години, тя е първата в България, която тества технологията. Още от раждането си е с ДЦП. Не може да приказва. Единствено следено придвижване, което може да прави с тялото си е да движи палеца на лявата си ръка. Благодарение на него написва автобиографична книга, която се споделя „ Моят живот: Да имаш ляв палец”.
„ Изпитвах огромни компликации, тъй като всичките ми придвижвания са мощно повредени и на процедура пишех с 1 пръст и използвах едно грамче за превключване на клавиатурата. Пишех доста постепенно и си мечтаех за някакво устройство, което да написа по-бързо от моите ръце. Изобщо не знаех, че в миналото ще имам такава опция и в този момент съм доста щастлива, че фантазията се сбъдна”, споделя Анжела.
С помощта на системата Анжела стартира да написа втора книга.
По книгата на Анжела има и театрална режисура, в която взе участие самата тя. Освен публицист е и актриса, част е от натрупа за хора с увреждания.
„ Преди да употребявам устройството, когато идваха хора у дома и в случай че ме попитаха нещо, на мен ми беше доста мъчно да отговоря. Измъчвах се от мисълта, че не можех да поддържам връзка и хората може би ме считат за умствено изостанала. А аз желаех толкоз доста неща да споделя, тъй като имам свое мнение по доста въпроси и знам. И съм пълностоен човек и ужасно доста се тормозех, тъй като не можех нищо да върша. С устройството мога да давам отговор на хората, които идват на посетители у дома без никакво усложнение и съм щастлива да вземам участие в диалозите. Имах и опция даже сама да завържа диалози и да бъда полезна”, споделя Анжела.
Благодарение на комуникатора Анжела се взема решение да приключи междинното си обучение. Сега е в 10 клас. Мечтае след дипломирането да продължи да се занимава с спектакъл.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ