Всеки ден около 250 украинци пристигат в Русе с международния влак от Букурещ
Всеки ден с интернационалния трен от Букурещ на централната гара в Русе идват по 250 украинци, бягащи от войната. Повечето са от Киев, Харков и Одеса. Заради многото искащи, влаковата комбинация е увеличена с спомагателни вагони. 4 от тях се пренасочват към столицата, а два вагона отпътуват за Варна.
Всеки следобяд, въпреки и с леко забавяне, влакът от Букурещ идва на централната гара в Русе. Препълнен е с майки с деца, които съвсем нямат багаж. Правят проекти по какъв начин да подредят живота си, до момента в който войната свърши. Надяват се това да се случи допустимо най- скоро.
Душа Дякова, пътува от Харков дружно с щерка си и по- дребния си внук. Големият останал да води война.
На нас ни беше доста тежко, живеехме в мазе на детска градина 10 дни, след това падна бомба тъкмо в в басейна на двора на детската градина. След това се взехме решение да бягаме. Искаме да отидем в Турция, там имаме родственици, споделя тя.
Не по този начин стоят нещата с Александър - рап реализатор от Одеса. За разлика от доста други, той няма проекти къде да отседне. Надява се, че след идването си в София ще откри заслон.
Ситуацията в страната ни е доста печална, а тук всичко е добре. България ни посреща с отворената си душа и огромното си сърце. Благодаря ви доста, споделя Александър.
Ира Химич е пътувала два дни от границата с Полша с двете си деца, избягала е от Киев, а брачният партньор и е останал там.
Решихме да избягаме на седмия ден. Уплашихме се и отидохме в Закарпатието. Мислехме си, че ще останем там. После разбрахме, че и там също не е безвредно. Решихме да продължим. Пътуваме за Бургас, а след това ще решим накъде, споделя Ира.
На русенската гара чиновници на Гранична полиция ревизират документите на бежанците. А девети ден доброволци от Българския червен кръст им раздават вода, чай и закуски.
Емоцията е, че в действителност са доста признателни, по тази причина, че сме тук, че можем да ги подкрепим, когато те идват с интернационалния трен. Те не споделят доста, само че ние не ги разпитваме, обикновено е. Ако имат потребност от някаква друга поддръжка, надлежно ги питаме, в случай че не ги насочваме към влака, който желаят надлежно да заловен и да продължат своя път. Обикновено това са дестинации, като Велико Търново, Габрово, София, Варна, споделя Антоанета Ябанозова – шеф на БЧК – Русе.
Очаква се през днешния ден Цветан Кюлянов, който управлява представителството на Европейската комисия в България да посрещне част от бежанците в Рус, да прегледа приемния пункт за регистрацията им на Дунав мост и да се запознае с доброволците, които им оказват помощ.
Репортер: Теодор Стамболиев
Всеки следобяд, въпреки и с леко забавяне, влакът от Букурещ идва на централната гара в Русе. Препълнен е с майки с деца, които съвсем нямат багаж. Правят проекти по какъв начин да подредят живота си, до момента в който войната свърши. Надяват се това да се случи допустимо най- скоро.
Душа Дякова, пътува от Харков дружно с щерка си и по- дребния си внук. Големият останал да води война.
На нас ни беше доста тежко, живеехме в мазе на детска градина 10 дни, след това падна бомба тъкмо в в басейна на двора на детската градина. След това се взехме решение да бягаме. Искаме да отидем в Турция, там имаме родственици, споделя тя.
Не по този начин стоят нещата с Александър - рап реализатор от Одеса. За разлика от доста други, той няма проекти къде да отседне. Надява се, че след идването си в София ще откри заслон.
Ситуацията в страната ни е доста печална, а тук всичко е добре. България ни посреща с отворената си душа и огромното си сърце. Благодаря ви доста, споделя Александър.
Ира Химич е пътувала два дни от границата с Полша с двете си деца, избягала е от Киев, а брачният партньор и е останал там.
Решихме да избягаме на седмия ден. Уплашихме се и отидохме в Закарпатието. Мислехме си, че ще останем там. После разбрахме, че и там също не е безвредно. Решихме да продължим. Пътуваме за Бургас, а след това ще решим накъде, споделя Ира.
На русенската гара чиновници на Гранична полиция ревизират документите на бежанците. А девети ден доброволци от Българския червен кръст им раздават вода, чай и закуски.
Емоцията е, че в действителност са доста признателни, по тази причина, че сме тук, че можем да ги подкрепим, когато те идват с интернационалния трен. Те не споделят доста, само че ние не ги разпитваме, обикновено е. Ако имат потребност от някаква друга поддръжка, надлежно ги питаме, в случай че не ги насочваме към влака, който желаят надлежно да заловен и да продължат своя път. Обикновено това са дестинации, като Велико Търново, Габрово, София, Варна, споделя Антоанета Ябанозова – шеф на БЧК – Русе.
Очаква се през днешния ден Цветан Кюлянов, който управлява представителството на Европейската комисия в България да посрещне част от бежанците в Рус, да прегледа приемния пункт за регистрацията им на Дунав мост и да се запознае с доброволците, които им оказват помощ.
Репортер: Теодор Стамболиев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ