Защо нашият мозък формира навици – учените имат обяснение
Всеки ден вършим доста неща „ автоматизирано “ – мием си зъбите, ревизираме телефона си, подготвяме утринното си кафе. Навиците са неразделна част от живота ни и извършват значима задача, а точно – опростяват живота ни. Въпреки това, до момента в който някои привички са потребни, други могат да попречат и даже да разрушат организма. Но по какъв начин в действителност мозъкът образува навиците и по какъв начин се избавя от тях? Защо някои от тях са толкоз сложни за унищожаване, до момента в който други съвсем не се утвърждават? Учените в региона на невробиологията и логиката на психиката обясниха по какъв начин работи този механизъм.
Мозъкът образува привички, тъй като те са нужни на индивида. Как се образуват навиците
Човек се ражда без привички. Въпреки това той стартира да ги построява доста овреме в своя живот. Клиничният психолог доктор Линда Блеър изяснява, че даже бебетата могат да образуват постоянни поведенчески модели, в случай че дейностите им водят до награди.
Така да вземем за пример когато бебето прави нещо и получава позитивен отговор (например внимание от мама), то повтаря действието. Колкото по-често се повтаря действието, толкоз по-силна е връзката сред действието и премията. С течение на времето този механизъм се утвърждава и става основа на навиците.
Полезните и нездравословните привички се образуват по един и същи метод Двете системи за образуване на навиците
Неврологът доктор Александра Херман разпознава две съществени мозъчни системи, които вземат участие във образуването на навиците, както оповестява изданието IFTScince. Едната от тях е целенасочена – виновна за съзнателните дейности. Тя се задейства, когато човек умишлено взема решения – да вземем за пример взема решение да стартира да спортува. Тази система се управлява от префронталния кортекс, орбитофронталния кортекс и дорсомедиалния стриатум. Те контролират мотивацията, контрола на страстите и самоконтрола.
Съществува и автоматизирана система на навиците. Тя се задейства, когато дейностите станат автоматизирани. Тази система включва сензомоторната кора и дорсолатералния стриатум, които дават отговор за обработката на придвижванията и усвояването на уменията.
Когато повтаряме дейностите, контролът последователно минава от първата система към втората. Така да вземем за пример човек първо умишлено се научава да кара кола, а по-късно кара в автоматизиран режим.
Допаминът, хормонът на щастието, играе основна роля при образуването на навиците Ролята на допамина – за какво е мъчно да се трансформират навиците
Допаминът, веществото, което взе участие в системата за заплащане на мозъка, играе основна роля при образуването на навиците. Той се задейства, когато човек има позитивно прекарване от обещано деяние, като по този метод затвърждава навика. Например, в случай че човек изпитва наслада след подготовка, вероятността да повтори активността се усилва. По сходен метод този механизъм работи и при неприятните привички. Ако пушенето или сладкото носят наслаждение, мозъкът го запомня и предизвиква повторението.
Допаминът играе основна роля и при образуването на зависимостите. Наркотиците, алкохолът и другите субстанции изкуствено покачват равнищата на допамин, което ги прави изключително „ прилепчиви “. Съвременните хора имат доста зависимости, които не са свързани с използването на каквито и да било психоактивни субстанции. Например доста хора са пристрастени към обществените мрежи, за което ви разказахме по-рано.
Някои хора са по-податливи на нездравословните привички. Според Херман това се дължи на разликите във функционалностите на мозъка. При някои хора поведенческите привички надвиват над съзнателния надзор. Други имат нараснала сензитивност към възнагражденията, което ги прави по-уязвими към пристрастяване. Между другото, допаминът също по този начин играе значима роля в спонтанните дейности.
Навиците са нужни на хората, защото улесняват осъществяването на ежедневните задания Защо навиците могат да бъдат потребни
Въпреки че е всекидневно да се мисли за навиците като за нещо отрицателно, те в действителност играят значима роля в живота на индивида. На първо място, те икономисват време. Не мислим за всяка една стъпка, когато си мием зъбите, вършим чай или караме автомобил. Това освобождава умствени запаси за по-сложни задания.
Също по този начин, извършвайки дейности „ на автоматизиран режим “, мозъкът пести сила, тъй като не се постанова да мислим. Но това не е всичко. Ако навиците подредят деня, човек се усеща по-уверен, което води до по-ниски равнища на стрес. Проучванията демонстрират, че 43% от всички наши ежедневни действия са привички, осъществявани на автопилот.
Как да се откажем от неприятните привички
Ако даден табиет пречи или даже унищожава тялото ви, той може да бъде изменен. За да го извършите обаче, би трябвало да поемете контрола и да включите още веднъж целенасочената система. Например можете да създадете „ нов спусък “. Така да вземем за пример, в случай че желаете да измененията маршрута си до работа, поставете карта на новия маршрут до ключовете си. Това ще ви помогне да прекъснете автоматизма.
Можете също по този начин да замените даден табиет. Например, вместо да ядете сладкиши, яжте плодове, а вместо да пушите, правете дихателни извършения. Освен това специалистите предлагат да премахвате изкушенията. Ако желаете по-малко да употребявате телефона си преди лягане, оставете го в друга стая.
Вредните привички могат да бъдат сменени със здравословни Важно е също по този начин да се сътвори подобаваща среда. Например, в случай че желаете да тичате заран, оставете спортните си облекла до своето легло. Учените акцентират, че дребните стъпки и редовността са ключът към триумфа.
В умозаключение, мозъкът основава навиците, с цел да опрости живота и да пести запаси. Двете системи – умишлен надзор и автоматизирано държание – работят дружно, само че с течение на времето постоянно осъществяваните дейности минават под автоматизиран надзор. Но смяната на навиците е изцяло допустима, даже в случай че те са съумели да се вкоренят!
