Всеки ден по българските пътища умират хора, а след катастрофи

Всеки ден по българските пътища умират хора, а след произшествия като тази край Своге страната на мига се хвърля да взема решение казуса. Но по този начин го взема решение, че всичко си остава постарому. Иван Бедров дава стряскащи образци:

Коментар от Иван Бедров:

От началото на годината до 28 август по българските пътища са починали 393 души. Статистика, която подсигурява на България неизменимото челно място в Европейския съюз по брой на жертвите по отношение на броя на популацията. И която въобще няма да се уплаши от следващото чиновническо изтощение, материализирало се този път в концепцията за „ нов държавен орган за контрол над пътната сигурност ". Какъв ще е този орган? Засега нямаме прецизен отговор на този въпрос.

Само от началото на мандата на това държавно управление, министър председателят най-малко три пъти е събирал при себе си основни фигури от ръководството по тематиката за жертвите на пътя. И всякога концепциите са грандиозни. След тях обаче всичко си продължава постарому. Така ще е и този път. Не, това не е обезверение, а незадълбочено сравнение сред политическите поръчки и действителния живот.

" Пощада няма да има за никого "

" Пощада няма да има за никого. Много ясно са отрегулирани процесите в страната ", зарече се министър председателят Бойко Борисов след злополуката край Своге, при която починаха 17 души. Процесите обаче не са доста ясно отрегулирани. Според районния министър Николай Нанков, в асфалта имало „ неприемливи “ съставки, които правели пътя фалшив, т.е. - хлъзгав. Пътят обаче има всички нужни документи за качество, контрол и приемане на строителството. Същият министър изясни това с „ вероятно подправяне “. За похлупак се оказа, че част от наложителните проби са осъществени в лаборатория, която е благосъстоятелност на компанията строител. А проблемите по този път били видяни и документирани няколко пъти, само че виновните институции не подхванали ограничения той да бъде поправен. Кое тъкмо тук е отрегулирано?

Темата за некачествения път е значима, само че към този момент не се знае дали е директно обвързвана с случая. Докато продължава следствието, властта ще основава „ новия държавен орган “ и няма да си спомня предходните си обещания. Миналия ноември още веднъж имаше тежка злополука с рейс - тогава край ловешкото село Микре починаха 9 души, а държавното управление заприказва за „ видеорегистратори в рейсовете " и за обвързване на всички рейсове да сложат колани на седалките. В момента законът споделя, че пасажерите и водачите „ употребяват предпазните колани, с които моторните транспортни средства са оборудвани ". Тоест, когато рейсът няма колани, няма и обвързване. Месеците минаваха, само че законът не се променяше и по този начин колани не се показваха. Стана април, когато рейс се обърна на автомагистрала „ Тракия “ и починаха шест души. И тогава властта се закани да реши казуса с коланите. Но отново не го реши. Дойде август, когато 17 души откриха гибелта си в пропастта край Своге. Отново без колани и още веднъж властта се зарече, че още „ тази есен “ вкарва в Народното събрание законопроекта за наложителните колани в рейсовете. В имитацията на активност се включи и прокуратурата, която през юни разгласи, че била разпоредила инспекция „ за съблюдаване на задължението за прилагане на предпазни колани “.

Своге: кадър от митинг на мястото на злополуката

Защо въобще?

По-добре институциите въобще да не вършат нищо, в сравнение с да създават сходни нелепици. Имитацията на активност е първата причина за нерешаването на казуса. Ако искаш да не решиш един въпрос, създай комисия - надали сме си представяли по-крещяща илюстрация на остарялата сентенция за бюрокрацията. Втората причина е нежеланието да се погледнат съответните фактори за всяка една покруса. Автобусът е изхвърчал в пропастта, скъсвайки като хартиена лента мантинелата. Как на никого не му мина през главата, че е добре пътищата над пропасти да бъдат по-сериозно обезопасявани - с по-здрави мантинели или огради. А когато статистиката споделя, че най-вече жертви има при челни удари и даже демонстрира местата с най-чести произшествия, за какво никой не се сеща да раздели насрещните платна с физическа бариера, с цел да нямат опция колите да се срещнат челно?

Третата причина е най-сериозна - корупцията. Тя е при строителството на пътища и неналичието на ефикасен надзор на качеството. Корупцията е и при спазването на разпоредбите за придвижване, тъй като банкнотите вземат решение всеки спор, а мутрите могат необезпокоявано да надвишават скоростта и да основават рискови обстановки. Корупцията е също при издаването на документи - подправени шофьорски книжки и разрешителни за превоз, даже когато рейсът не дава отговор на редица условия. Точно поради тази корупция гладува към този момент трети месец, а ръководещите не демонстрират никакъв интерес към неговите изказвания. Това е задоволителен знак, че никой не желае да реши казуса. И че оставаме в омагьосания кръг на предизвестените нещастия.

Но има и още един знак на чиновническото изтощение - в този момент ще основават „ нов държавен орган “, тъй като явно са не запомнили, че преди 15 години страната към този момент си е измила ръцете по този метод и подобен орган от дълго време има - Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата. Някой да е чувал за нея?

*****

Изгледайте и това видео от село Световрачене, откъдето са множеството жертви на злополуката край Своге:
Световрачене скърби