Виц на деня: Как мъж прави баница
Всеки ден на страниците на вестник " Марица " и в marica.bg ще откриете анекдот или занимателно житейско просветление. Дано изборът на редактора ни през днешния ден ви развесели.
***
Жените никак не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкоз елементарно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, само че на асансьора се сещам за яйцата.
Връщам се. Вир вода още веднъж съм у дома. Олиото е свършило. Яко ругая. Сещам се, че имам сланина – ето ти лой. Тавата е заета с пържоли и би трябвало да я измия. Упорито трия с гъбката, само че няма огромен резултат, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена чорба. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този миг се хързулвам, пипвам се за сушилника... доста неприятно решение... влача го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело разчиствам.
Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който лисвам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се поставя за рани) и съм подготвен. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно), започвам да ги троша майсторски в един оживял кастрон. Повечето наличие излиза в профил, само че го групирам с шепи. Има черупки, само че те са потребни срещу кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще употребявам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа в профил цялата оклепана, като че ли в този момент е излязла от утробата на майка си – споделя едно тъжно „ мауу ”, оттегляйки се за миене.
Разделям отгоре-отгоре листите, изтърсвам останалата плънка, подреждам парченцата сланина и пердах във фурната. Изпивам една бира на екс признателен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен пушек, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му поставил малко уиски за вкус) и в този момент оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, само че в последна сметка го измъкнах.
Изгорен на две места оглеждам черната си баница – наподобява на похлупак от улична шахта. В тоя миг обичаната се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, части въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от борбата за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята единствено, в случай че запитвам.
***
Жените никак не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкоз елементарно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, само че на асансьора се сещам за яйцата.
Връщам се. Вир вода още веднъж съм у дома. Олиото е свършило. Яко ругая. Сещам се, че имам сланина – ето ти лой. Тавата е заета с пържоли и би трябвало да я измия. Упорито трия с гъбката, само че няма огромен резултат, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена чорба. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този миг се хързулвам, пипвам се за сушилника... доста неприятно решение... влача го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело разчиствам.
Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който лисвам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се поставя за рани) и съм подготвен. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно), започвам да ги троша майсторски в един оживял кастрон. Повечето наличие излиза в профил, само че го групирам с шепи. Има черупки, само че те са потребни срещу кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще употребявам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа в профил цялата оклепана, като че ли в този момент е излязла от утробата на майка си – споделя едно тъжно „ мауу ”, оттегляйки се за миене.
Разделям отгоре-отгоре листите, изтърсвам останалата плънка, подреждам парченцата сланина и пердах във фурната. Изпивам една бира на екс признателен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен пушек, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му поставил малко уиски за вкус) и в този момент оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, само че в последна сметка го измъкнах.
Изгорен на две места оглеждам черната си баница – наподобява на похлупак от улична шахта. В тоя миг обичаната се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, части въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от борбата за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята единствено, в случай че запитвам.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ