Бабо, ела бързо. Мама е припаднала. Максим е мъртъв!“ Празните гробове на руски войници
Всеки ден доста съветски дами научават, че техният наследник или брачен партньор е умрял в Украйна. Други нямат връзка със своите близки бойци и даже не знаят дали са живи. А телата на някои убити към момента не са прибрани.
Гробището е потънало в снежни преспи и тишина. Близо до края на централната алея, под една бреза, прясно изкопан гроб е затрупан с найлон.
Това е гробът на Максим Ханигин - роден и израснал в Саратов - град, ситуиран западно от река Волга. Тялото на Максим обаче не е тук. Няма и да бъде, най-малко не преди края на войната на Русия в Украйна.
Максим Ханигин е наборник в съветската войска. Загива в ранните часове на нашествието в Украйна на 24 февруари - единствено ден преди да навърши 22 години.
“Всички ни питат: Кога? Кога? Кога? [ще бъде погребан] ”, споделя бабата на Ханигин, Наталия.
Дойде боен представител и сподели, че няма да върнат тялото на внука ми.Бабата на починалия Максим
“Но ние не знаем по кое време ”, добавя тя. И продължава с описа си:
“Дойде боен представител и сподели, че няма да върнат тялото на внука ми у дома, до момента в който “военната интервенция ” не завърши ”.
Формулировката, която Наталия употребява, е публично възприетата от управляващите в Русия. Те притискат всички руснаци да назовават “военна интервенция ” непредизвиканата война, която Москва води в Украйна и която досега умъртви хиляди съветски бойци и над 400 цивилни украинци. Обяснението, което Наталия дава за това, е, че "те [властите] не желаят да всяват суматоха ”.
Въпреки нежеланието на президента Владимир Путин и държавното управление, през последните осем години погребенията на бойци и наемници привлякоха вниманието към смъртните случаи вследствие на войните в Сирия и Източна Украйна. Москва твърди, че не е имала войски там преди настоящето навлизане, макар многото доказателства в противоположната посока.
От началото на военната експанзия в Украйна, където съветските сили нападат разнообразни градове в страната, държавното управление на Руската федерация не споделяше нищо за дадените жертви в продължение на дни. Едва на 2 март беше обявено, че 498 съветски бойци са убити, а ранените са 1597.
Украинските управляващи обаче постоянно оповестяват такива данни и съгласно тях до момента над 12 хиляди съветски военнослужещи са били убити или пленени в сраженията. Не е допустимо тези цифри да се потвърдят от самостоятелен източник.
Базираната в Русия организация Conflict Intelligence Team (CIT) оцени починалите във войната от страна на Москва на към 700 души.
“Това не значи, че броят им не е по-голям “, споделя анализаторът от CIT Руслан Левиев пред Севернокавказката работа на Радио Свободна Европа. "Може да са 1000 или даже 2000 ”, прибавя той.
Украйна не разгласява данни какъв брой от военните ѝ са починали. Според здравните управляващи в страната към 2 март убитите цивилни от началото на нашествието са към 2000 души.
Най-лошата вест
Вестта за гибелта на Ханигин доближава до фамилията му на 25 февруари, когато началникът на районната военна работа се обажда на майка му Людмила Ханигина с новината. Писменото уведомление фамилията получава малко по-късно.
“През деня в петък най-малкият ми внук Фьодор дотича при мен и извика:
"Бабо, ела бързо. Мама е припаднала. Максим е мъртъв! “, описа Наталия.
На идващия ден цялото село е схванало тъжната вест. Жителите му са занесли пари и цветя в дома на починалия Максим. На разнообразни места из обитаемото място са оставени венци. Директорът на предприятието, в което работи Людмила пък, оказва помощ на фамилията за обезпечаването на гробно място и заплаща за издигането на кръст в памет на Максим.
Максим обаче не е единствен. Съобщенията за убити бойци в Русия стават от ден на ден.
Илинур Сибратулин , боец от град Нижнекамск в Татарстан, е погубен в Украйна на 26 февруари. Самолет с тялото му идва в Татарстан на 2 март и Сибратулин е заровен още същия ден, в сходство с мюсюлманските традиции.
На 3 март група ветерани оповестява за гибелта на генерал-майор Андрей Суховецки - един от най-награждаваните и опитни офицери на Русия. Суховецки намира гибелта си в пердах покрай украинския пристанищен град Мариупол.
В същия ден губернаторът на Новосибирска област Андрей Травников удостоверява гибелта на двама неидентифицирани бойци от неговия район.
На 2 март локалните управляващи оповестяват в Instagram, че 31-годишният Али Батиров , родом от Батажное в югозападния район на Астрахан, е бил погубен в Украйна няколко дни по-рано. Той е бил с чин майор, ранен по-рано в Сирия, а в този момент е изпълнявал длъжността пълководец на батальон. Оставя след себе си жена и деца.
Губернаторът на Астраханска област Игор Бабушкин удостоверява, че в Украйна е намерил гибелта си и различен локален боец - Арман Наринбаев.
Същия ден чиновници в регион Селенгински на Бурятия оповестяват за гибелта в Украйна на лейтенант Иля Семьонов , който също е деец от войната в Сирия, където Русия оказва решаваща военна поддръжка на държавните сили на Башар Асад от 2015 година
Властите в републиките на Северен Кавказ също удостоверяват гибелта на към дузина военнослужещи.
Галина Зиновиева живее в малко село в Татарстан. Тя не се е чувала със своя военнослужещ наследник, 21-годишният Максим, от 28 януари, когато той ѝ оповестява, че е дошъл в Беларус за учения. Според първичния проект Максим е трябвало да се върне в базата си на 20 февруари. За тогава е плануван и последният ден от ученията в Беларус, която се трансформира в една от точките на съветската инвазия.
"Къде е Максим в този момент? Защо не се обади? ”, пита Галина Зиновиева.
Гробището е потънало в снежни преспи и тишина. Близо до края на централната алея, под една бреза, прясно изкопан гроб е затрупан с найлон.
Това е гробът на Максим Ханигин - роден и израснал в Саратов - град, ситуиран западно от река Волга. Тялото на Максим обаче не е тук. Няма и да бъде, най-малко не преди края на войната на Русия в Украйна.
Максим Ханигин е наборник в съветската войска. Загива в ранните часове на нашествието в Украйна на 24 февруари - единствено ден преди да навърши 22 години.
“Всички ни питат: Кога? Кога? Кога? [ще бъде погребан] ”, споделя бабата на Ханигин, Наталия.
Дойде боен представител и сподели, че няма да върнат тялото на внука ми.Бабата на починалия Максим
“Но ние не знаем по кое време ”, добавя тя. И продължава с описа си:
“Дойде боен представител и сподели, че няма да върнат тялото на внука ми у дома, до момента в който “военната интервенция ” не завърши ”.
Формулировката, която Наталия употребява, е публично възприетата от управляващите в Русия. Те притискат всички руснаци да назовават “военна интервенция ” непредизвиканата война, която Москва води в Украйна и която досега умъртви хиляди съветски бойци и над 400 цивилни украинци. Обяснението, което Наталия дава за това, е, че "те [властите] не желаят да всяват суматоха ”.
Въпреки нежеланието на президента Владимир Путин и държавното управление, през последните осем години погребенията на бойци и наемници привлякоха вниманието към смъртните случаи вследствие на войните в Сирия и Източна Украйна. Москва твърди, че не е имала войски там преди настоящето навлизане, макар многото доказателства в противоположната посока.
От началото на военната експанзия в Украйна, където съветските сили нападат разнообразни градове в страната, държавното управление на Руската федерация не споделяше нищо за дадените жертви в продължение на дни. Едва на 2 март беше обявено, че 498 съветски бойци са убити, а ранените са 1597.
Украинските управляващи обаче постоянно оповестяват такива данни и съгласно тях до момента над 12 хиляди съветски военнослужещи са били убити или пленени в сраженията. Не е допустимо тези цифри да се потвърдят от самостоятелен източник.
Базираната в Русия организация Conflict Intelligence Team (CIT) оцени починалите във войната от страна на Москва на към 700 души.
“Това не значи, че броят им не е по-голям “, споделя анализаторът от CIT Руслан Левиев пред Севернокавказката работа на Радио Свободна Европа. "Може да са 1000 или даже 2000 ”, прибавя той.
Украйна не разгласява данни какъв брой от военните ѝ са починали. Според здравните управляващи в страната към 2 март убитите цивилни от началото на нашествието са към 2000 души.
Най-лошата вест
Вестта за гибелта на Ханигин доближава до фамилията му на 25 февруари, когато началникът на районната военна работа се обажда на майка му Людмила Ханигина с новината. Писменото уведомление фамилията получава малко по-късно.
“През деня в петък най-малкият ми внук Фьодор дотича при мен и извика:
"Бабо, ела бързо. Мама е припаднала. Максим е мъртъв! “, описа Наталия.
На идващия ден цялото село е схванало тъжната вест. Жителите му са занесли пари и цветя в дома на починалия Максим. На разнообразни места из обитаемото място са оставени венци. Директорът на предприятието, в което работи Людмила пък, оказва помощ на фамилията за обезпечаването на гробно място и заплаща за издигането на кръст в памет на Максим.
Максим обаче не е единствен. Съобщенията за убити бойци в Русия стават от ден на ден.
Илинур Сибратулин , боец от град Нижнекамск в Татарстан, е погубен в Украйна на 26 февруари. Самолет с тялото му идва в Татарстан на 2 март и Сибратулин е заровен още същия ден, в сходство с мюсюлманските традиции.
На 3 март група ветерани оповестява за гибелта на генерал-майор Андрей Суховецки - един от най-награждаваните и опитни офицери на Русия. Суховецки намира гибелта си в пердах покрай украинския пристанищен град Мариупол.
В същия ден губернаторът на Новосибирска област Андрей Травников удостоверява гибелта на двама неидентифицирани бойци от неговия район.
На 2 март локалните управляващи оповестяват в Instagram, че 31-годишният Али Батиров , родом от Батажное в югозападния район на Астрахан, е бил погубен в Украйна няколко дни по-рано. Той е бил с чин майор, ранен по-рано в Сирия, а в този момент е изпълнявал длъжността пълководец на батальон. Оставя след себе си жена и деца.
Губернаторът на Астраханска област Игор Бабушкин удостоверява, че в Украйна е намерил гибелта си и различен локален боец - Арман Наринбаев.
Същия ден чиновници в регион Селенгински на Бурятия оповестяват за гибелта в Украйна на лейтенант Иля Семьонов , който също е деец от войната в Сирия, където Русия оказва решаваща военна поддръжка на държавните сили на Башар Асад от 2015 година
Властите в републиките на Северен Кавказ също удостоверяват гибелта на към дузина военнослужещи.
Галина Зиновиева живее в малко село в Татарстан. Тя не се е чувала със своя военнослужещ наследник, 21-годишният Максим, от 28 януари, когато той ѝ оповестява, че е дошъл в Беларус за учения. Според първичния проект Максим е трябвало да се върне в базата си на 20 февруари. За тогава е плануван и последният ден от ученията в Беларус, която се трансформира в една от точките на съветската инвазия.
"Къде е Максим в този момент? Защо не се обади? ”, пита Галина Зиновиева.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ