Всеки ден книгата е нещо различно. Тя е най-естественият начин

„ Всеки ден книгата е нещо друго. Тя е най-естественият метод човек да живее в нещо към себе си, отвън себе си. Тя е проекция на индивида отвън него. Четейки, всяка секунда ти си друг. Едно от най-ценните положения е непрестанно да си една притча. Може би това е един от методите човек да живее пълноценно - когато непрестанно се трансформира “. Така Пламен Божилов, който над 20 години търси и продава книги, възприема литературата. Пламен първо е бил клиент на търговците на площад „ Славейков ", само че последователно разкрил за себе си смисъл в това да събираш и да предлагаш на хората това, които търсят.

„ Мотивацията за това не е съответна като желание, тя идва от единствено себе си “, счита Пламен, чието име надали е съвпадане с това, което в действителност носи на хората, издирващи обещано заглавие - пламък за душата, познание и искра за въображението.

„ Сега хората купуват неща, които четат, до момента в който едно време търсеха по-скоро поредици и редки издания, от които може би не всичко отваряха. В новите времена хората от ден на ден се приближават до текста, тъй като в този момент купуват по съответен мотив – за работа или за наслаждение “, споделя наблюденията си Пламен. Но за какво хората продават книгите си?

„ Хората не се разделят с персоналните си библиотеки, с обичаните си книги. Обикновено продават такива, които са наследили, или пък стартират да живеят в по-малко жилище, в което нямат задоволително място, а въпреки всичко книгите заемат място “.

Според Пламен Божилов едно помещение с доста литература в него „ добива своя аура, собствен свят, а книгите като че ли трансформират атмосферата в пространството “.

„ Всяка книга си има подобаващ миг, в който идва в нечий живот. Човек е квалифициран за несъмнено заглавие в къс интервал от живота си. И в случай че изтърве момента, или го превари, то книгата става към този момент напълно друго нещо, ще влезе по напълно различен метод, или по-скоро няма да влезе в него “.

Пламен Божилов не може да каже тъкмо, че има постоянно настояща книга. Според него по-скоро има такива, които ту заспиват, ту се разсънват, както е с френските класици, да вземем за пример.

„ На всеки 10 години на хората им се дочита Мопасан. Както и модерни създатели – ирански, индийски, такива с близко- и далекоизточен генезис, славянски. Най-талантливи за мен си остават балканските писатели – те са най-интересни за четене, с най-богата фикция “.

Най-старата книга, която е попадала, в ръцете на Пламен е от 1720-1730 – съветска богослужебна, печатана в Киев. Най-дълго е търсил творбите на Жозе Сарамаго, които две години му „ бягали “, до момента в който един клиент, на „ Вие “ с четенето, един ден не му ги донесъл в плик. На един мирис Пламен е (пре)прочитал „ Братя Карамазови “ на Достоевски.

Епохата, жанра, в който през днешния ден живеем, Пламен дефинира като „ ярко Средновековие, в което има вяра “:

„ Слава богу, че не е фарс! Свърши водевилът. Хубаво е, че в сегашните времена има късмет за този, който си прави добре работата, да остане в играта “.

Пламен има вяра, че ароматът на остарялата книга е мирис на безкрайност, „ който може би е едно от нещата, които ще спасят книгата, книжния притежател “.

Интервюто с Пламен Божилов можете да чуете в звуковия файл.