Пловдивчани ежедневно минават по Найчо Цанов, но знаят ли кой е бил той?
Всеки ден хиляди пловдивчани минават по бул. „ Найчо Цанов “, само че малко на брой се замислят кой е индивидът, чието име носи тази значима градска артерия. Каква е неговата история и за какво е почетен с тази чест? Разкзваме в поредицата за имената на улици.
Найчо Томов Цанов е прочут български държавник, политик и бунтовник, който изиграва значима роля в битката за националното избавление и развиването на страната в края на XIX и началото на XX век. Роден е през 1857 година във Видин.
Още в младите си години става част от публичния живот на България, като се включва в политиката и революционните придвижвания.
Той е по-малък брат на политика Илия Цанов и братовчед на Алеко Константинов. Учи във Видин и в София.
След Освобождението става деятел на Либералната партия. Обявява се срещу осъществения през 1881 година от княз Александър Батенберг държавен прелом и открития от него „ режим на пълномощията “. След премахването на режима през 1883 година в продължение на към 1 година издава вестник „ Свобода “. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година
Изявен съперник на режима на Стамболов. През 1891 година се кандидатира в обща листа с Димитър Благоев във Видин и е определен за депутат, само че властта анулира изборите. След рухването на Стамболов през 1894 година става деен деятел на крилото (начело с Петко Каравелов) в Либералната партия. През 1894 – 1898 година Цанов издава вестник „ Народен лист “.
В началото на ХХ век оглавява лявото крило (известно като „ млади демократи “) в групата на каравелистите, преименувала се в Демократическа партия през 1896 година През 1903 година младите демократи се отделят от демократите, а през 1905 година основават новата Радикалдемократическа партия, отпред на която застава Цанов.
Найчо Цанов се опълчва на персоналния режим на Фердинанд. Официално се афишира против присъединяване на България в Първата международна война, само че по-скоро желае интервенция на страната на Антантата. Политическа съпротива на Васил Радославов.
Противник е и на ръководството на Български земеделски народен съюз и Александър Стамболийски – отхвърля да заеме председателския пост в Народното събрание, тъй като е определен с гласовете на земеделското болшинство. Същевременно се опълчва и на буржоазните партии, като ги вини за националните произшествия.
В последна сметка се ориентира към Конституционния блок, оказва помощ за организирането на събора му в Търново през 1922 година След разгонването на събора от Български земеделски народен съюз Цанов е задържан от полицията, само че заради напредналата му възраст е подложен единствено под домакински арест.
Името на Найчо Цанов не е непокътнато единствено за булеварда в Пловдив. Негови улици има в София, Варна, Перник и други български градове, което е самопризнание за приноса му към България. В Пловдив булевардът, кръстен на него, е един от натоварените пътни артерии, свързващ разнообразни елементи на града.
Паметта за Найчо Цанов остава жива посредством тези улици, въпреки че мнозина минават всекидневно по тях, без да знаят за революционната и политическата му активност.
Найчо Томов Цанов е прочут български държавник, политик и бунтовник, който изиграва значима роля в битката за националното избавление и развиването на страната в края на XIX и началото на XX век. Роден е през 1857 година във Видин.
Още в младите си години става част от публичния живот на България, като се включва в политиката и революционните придвижвания.
Той е по-малък брат на политика Илия Цанов и братовчед на Алеко Константинов. Учи във Видин и в София.
След Освобождението става деятел на Либералната партия. Обявява се срещу осъществения през 1881 година от княз Александър Батенберг държавен прелом и открития от него „ режим на пълномощията “. След премахването на режима през 1883 година в продължение на към 1 година издава вестник „ Свобода “. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 година
Изявен съперник на режима на Стамболов. През 1891 година се кандидатира в обща листа с Димитър Благоев във Видин и е определен за депутат, само че властта анулира изборите. След рухването на Стамболов през 1894 година става деен деятел на крилото (начело с Петко Каравелов) в Либералната партия. През 1894 – 1898 година Цанов издава вестник „ Народен лист “.
В началото на ХХ век оглавява лявото крило (известно като „ млади демократи “) в групата на каравелистите, преименувала се в Демократическа партия през 1896 година През 1903 година младите демократи се отделят от демократите, а през 1905 година основават новата Радикалдемократическа партия, отпред на която застава Цанов.
Найчо Цанов се опълчва на персоналния режим на Фердинанд. Официално се афишира против присъединяване на България в Първата международна война, само че по-скоро желае интервенция на страната на Антантата. Политическа съпротива на Васил Радославов.
Противник е и на ръководството на Български земеделски народен съюз и Александър Стамболийски – отхвърля да заеме председателския пост в Народното събрание, тъй като е определен с гласовете на земеделското болшинство. Същевременно се опълчва и на буржоазните партии, като ги вини за националните произшествия.
В последна сметка се ориентира към Конституционния блок, оказва помощ за организирането на събора му в Търново през 1922 година След разгонването на събора от Български земеделски народен съюз Цанов е задържан от полицията, само че заради напредналата му възраст е подложен единствено под домакински арест.
Името на Найчо Цанов не е непокътнато единствено за булеварда в Пловдив. Негови улици има в София, Варна, Перник и други български градове, което е самопризнание за приноса му към България. В Пловдив булевардът, кръстен на него, е един от натоварените пътни артерии, свързващ разнообразни елементи на града.
Паметта за Найчо Цанов остава жива посредством тези улици, въпреки че мнозина минават всекидневно по тях, без да знаят за революционната и политическата му активност.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ