В първия епизод на здравния подкаст NOVA Lab Грижа“ водещата

В първия епизод на здравния подкаст NOVA Lab „ Грижа “ водещата Даниела Пехливанова беседва с кожния лекар доктор Александра Макенджиева. Темите се движат към риска от рак на кожата, въздействието на слънцето, солариумите и навиците за грижа за кожата. В диалога се появява и персонална история, която стои в основата на професионалния път на лекаря.

Когато диагнозата идва рано

Пътят на доктор Макенджиева в дерматологията се преплита с персонален опит. Тя споделя, че два пъти е минала през диагноза меланом — първо на 22 години, а по-късно на 28.

Според нея аргументите могат да се проследят обратно във времето, още в детството. Спомените са свързани с чести и тежки изгаряния от слънце.

„ Кожата помни. Едно само съществено изгаряне в детството може да усили шанса до 70% за развиване на меланом на по-късна възраст “.

Тези изгаряния се повтарят всяко лято. По думите ѝ точно те стоят зад появяването на болестта години по-късно.

Меланомът е измежду най-агресивните форми на рак на кожата. В диалога се акцентира и друга страна на тематиката – ранното разкриване. При своевременен обзор болестта може да бъде лекувано сполучливо. Такъв е и нейният случай.

Разказът се трансформира в насочна точка за по-широк диалог за държанието на хората на слънце и рисковете, които постоянно се подценяват.

Потъмняването на кожата като сигнал

В диалога се слага под въпрос известното схващане за „ здравословния загар “. Според кожния лекар всяко потъмняване на кожата е реакция на отбрана.

„ Всяко едно потъмняване значи, че кожата се усеща в заплаха и стартира да създава повече меланин, с цел да се защищити от лъчите “.

Тази реакция се възприема постоянно като изящен резултат, само че съгласно нея стои механизъм за отбрана на организма.

Темата естествено минава към солариумите — процедура, която остава известна макар предизвестията на експерти.

Солариумите и концепцията за „ безвреден “ загар

В диалога солариумите са разказани като маркетингов модел, построен върху обещания за безвреден загар и спомагателни изгоди.

Д-р Макенджиева показва, че постоянно се популяризира изказванието, че визитите в солариум могат да оказват помощ за синтеза на витамин D.

„ През зимата в нашите географски ширини не можем да произвеждаме витамин D заради ъгъла на слънцестоене. Използването на солариум за тази цел е безпричинно и рисково “.

Разговорът визира и продуктите, които се оферират в солариумите. По думите ѝ тези кремове не защищават кожата от нездравословното влияние на лъчите и постоянно са ориентирани към ускорение на пигментацията.

Така вниманието се насочва към действителните условия, при които организмът може да синтезира витамин D.

Сянката като ориентир

В диалога се появява и елементарен способ за ориентировка дали слънцето е уместно за формиране на витамин D.

„ Застанете с тил към слънцето и вижте сянката си. Ако тя е по-дълга от вас, ъгълът на лъчите не е подобаващ за произвеждане на витамин D “.

Обяснението слага акцент върху позицията на слънцето и ъгъла на светлината. Когато сянката е по-дълга от човешкия растеж, изискванията не са подобаващи за синтеза на витамина.

По думите ѝ през летните месеци са задоволителни към 10–15 минути излагане на слънце за дневна доза. Разговорът визира и възрастта като фактор. При по-възрастните хора процесът се затруднява заради промени в кожата и функционалностите на организма.

Темата за слънцето последователно минава към ежедневната грижа за кожата.

Минимализъм вместо дълги ритуали

В последните години се появяват от ден на ден комплицирани козметични режими с доста поредни стъпки. В диалога доктор Макенджиева показва друга позиция.

Според нея хубавичко кожа не се нуждае от 10 продукта.

Тя обрисува три съществени детайла в ежедневната грижа:

Прекалената приложимост на козметика може да наруши естествената преграда на кожата. Това, съгласно нея, от време на време води до дерматити или акне.

В диалога се отделя внимание и на постоянно срещано неправилно схващане – че мазната кожа не се нуждае от хидратация.

„ Прекомерното омазняване в действителност значи, че на кожата не се дава задоволително хидратация и тя се пробва да се защищити посредством свръхпроизводство на себум “.

Така диалогът минава към различен аспект от работата на кожните лекари – естетичните процедури.

Границата на естетичната медицина

Като експерт, който работи и в областта на естетичната дерматология, доктор Макенджиева постоянно се сблъсква с стремежи за смяна на външния тип.

В диалога се обрисува позиция против наклонността към идентични лица и общоприети корекции.

„ Не желая след моя кабинет да излизат пациенти, които са идентични, да ги вършим на конвейер “.

Според нея решението за процедура не би трябвало да се взема автоматизирано. Лекарят би трябвало да реши освен физическите особености, само че и аргументите, които стоят зад желанието за смяна.

Този метод слага граница сред здравната преценка и обществения напън.

Малък опит за кожата

В края на диалога се появява и практическо предложение към феновете.

Идеята е в границите на две седмици заран лицето да се измива единствено с хладка вода.

Обяснението е обвързвано с естествените процеси на кожата през нощта. Според доктор Макенджиева себумът, който се образува, работи като предпазен пласт.

Той се образува, с цел да помогне на кожата да се оправя със свободните радикали денем. Отстраняването му с нападателни измивни артикули рано заран не постоянно е належащо.

Разговорът приключва с резюме за връзката сред ежедневните привички и положението на кожата.

„ Кожата е огледало на нашия метод на живот. Сън, хидратация и отбрана – това е формулата за дългоденствие на кожата “.