Лилия Маравиля: Целувките в театъра са различни от живота
Всеки ден е знамение! Животът е знамение!
За нашата специалност е нужен темперамент и гений
Пътят не постоянно е елементарен, само че е значимо да го извървиш почтено и мъдро
– Лилия, новият сценичен сезон ще започва скоро. Успя ли към този момент да се заредиш за него и какви нови функции да чакаме?
– Да, след дни стартира интензивният сценичен сезон за мен. Радвах се на дребна, само че ползотворна почивка. Обичам лятото! Това е моят сезон! Морето ме зарежда и се веселя, че съумях да му се насладя. Бях в Гърция и се радвах на хубава почивка. Началото на месец септември стартирам подготовки на “Всяка година по същото време ”. Това е втората част на “Догодина по същото време ”. Екипът е същия – Христо Шопов, аз и режисьорът – Георги Михалков. В спектакъл “София ” не преставам да играя представленията си и чакам нови функции.
– Какъв сътрудник е Христо Шопов, който реализира и интернационално самопризнание с ролята си в “Страстите Христови ”, а общата ви режисура също постоянно цялостни салоните?
– Христо е харизматичен и магнетичен. Той е олицетворение на неустрашимост. Затова публиката го обича. Професионалист, прецизен и честен. Имаме чудесна химия между тях и съм радостна от опцията да работя с него.
– Една от новите постановки, в които участваш е “Палачи ”. Смяташ ли, че тематиките в нея са настоящи и с днешна дата?
– Това е доста забавна пиеса на чудесния драматург Мартин МакДона. Героите в нея са същински персони и това беше ужасно предизвикателство, да влезеш в кожата на съществуващи хора. Темите в пиесата, както единствено МакДона може, са предизвикателни и разобличаващи всеки аспект на човешката природа и страховете на личността. Публиката има опция да си задава доста въпроси и да търси отговори. Екипът е страховит, режисьорът е украшение, всичко е с доста високо качество! Надявам се, че удоволствието е взаимно, както за нас актьорите, по този начин и за публиката.
– Вече имаш опит и като водеща. Кой от всичките посетители в твоето предаване – “Майсторски клас ” те развълнува най-силно?
– Интересното е, че със боязън влязох в тази роля на водеща. Това е доста друго от работата ми на актьор-интерпретатор. Пред мен стояха хора,изявени персони, със своята история, секрети, житейски мъдрости. Признавам, че толкоз същински интерес имах към гостите си, че не мога да отлича някого като най-впечатляващ. Чувствах се прелестно в компанията им, мисля и те в моята.
– Започваш кариерата си стремително и още като студентка играеш основната роля в постановката “Лулу ” на Коко Азарян както и в други спектакли, а по-късно дълго време на попадаш на точната роля за теб. Имаше ли интервал на обезсърчение и по какъв начин го преодоля?
– Пътят не постоянно е елементарен. Поне при мен беше по този начин. Но значимо е да го виждаш и да се опиташ да го извървиш почтено и мъдро. Имала съм моменти на обезсърчение, само че това е обикновено и може би належащо. Важно е да имаш цели и, несъмнено, да си крепко стъпил на земята. Трябва да знаеш кой си, къде си тръгнал и къде искаш да стигнеш. За тази специалност е нужен темперамент и гений, несъмнено. Постоянството и търпението са доста значими. Но стремежът да се усъвършенстваш, да качваш с всяка опция по едно ходило, може да ти помогне да вървиш по вярната пътека. Имала съм доста години без шанс, само че не съм серпантина да имам вяра, че нещо хубаво иска ми се случи за в бъдеще. Вярвам, че тези значими събития не са инцидентни и се появяват сега, когато си подготвен за тях. Така се случи и с ролята ми във “Връзки ”.
– Съпругът ти Лука е италианец. Как те промени той и на какво те научи?
– Той е превъзходен! Щастлива съм, че до мен стои човек с разсъдък, с възприятие за комизъм, с възприятие за отговорност. На всичкото от горната страна е хубав и интелигентен! Точният мъж за мен. Той е доста необятно скроен и научи и мен да одобрявам света по този метод. Учи щерка ни на благотворителност във всяко отношение. У нас негативизмът е заложен във възпитанието ни, а брачният партньор ми ме научи да виждам положително на света. Често ми споделя, че няма невъзможни неща и границите са в главите ни.
– Италианските мъже имат славата, че умеят най-добре да накарат една жена да се почувства красива и мечтана – по този начин ли е в действителност?
– Не знам за италианските мъже, само че моят е подобен. В неговите очи се виждам красива и единствена. Какво по-хубаво за самочувствието на една жена!
– На Лука с какво му беше най-трудно да свикне в България и какво му харесва най-вече тук?
– Като се замисля, на нас българите ни е мъчно да приемем някои безобразия в България, тъй че разбираемо е, че и на него не всичко му харесва. Но хубавите неща надвиват. Харесва хората, спокойствието, мен…
– Ревнив ли е както множеството италианци?
– Той е друг в това отношение и в никакъв случай не ме е ревнувал, може би тъй като е живял в Италия единствено до 10-годишна възраст. Според мен в една връзка е най-важно да има доверие и всеки един от сътрудниците да има самочувствие, а с него не страдаме от липса на такова и по тази причина е неуместно да се ревнуваме.
– Най-нелепият метод, по който някой мъж се е опитвал да те ухажва?
– Не помня. Имала съм доста ситуации…Но в никакъв случай не са се отнасяли с пренебрежение към мен. И съм признателна по тази причина. Уважавам хората и държа да получавам същото отсреща.
– Типично италианско семейство ли сте и защо последно се скарахте?
– Да, типично италианско семейство сме. Викаме, караме се, смеем се, пеем, танцуваме…Разбира се, най-вече се караме с щерка ми, само че това е очарованието на връзките – дете-родител…
– Дъщеря ви Паола с какво се занимава и какво са проектите й за бъдещето, влече ли я актьорството?
– Завършва тази година Италианския колеж и ще би трябвало да поеме своя път. Знам към този момент, че ще се занимава с изкуство, само че къде, кога… Има цяла година да реши. Това е неин избор и ние ще го уважим. Важно е да се занимава с нещо, което обича и в действителност може. Искам да е здрава и интелигентна. Тя ще си откри призванието.
– Твоята състудентка Касиал Ноа-Ашер признава, че единствено един път е изпитвала същинска злоба към колежка и то е било към теб – съвършената мацка. Ти знаеше ли за тези нейни усеща и ти самата изпитвала ли си в миналото злоба въпреки и благородна към друга актриса?
– Това е, несъмнено, литературно отклонение… Касиел е доста надарена и с извънредно възприятие за хумор… Успява постоянно да сътвори усещане за пикантерия…Ние доста се харесваме с нея и играем на драго сърце дружно в “Театър, обич моя ”. Що се отнася до мен, постоянно се удивлявам на надарени актриси и не, не изпитвам завист, а тайничко ми се желае да се оправям като тях.
– С Касиел сте изиграли първата любовна сцена сред дами у нас…
– Беше фрагмент от “Дванадесета нощ ” на Шекспир. Една чудесна сцена сред Виола и Оливия. Хванахме се и направихме превъзходен фрагмент. Трябваше да приключи с целувка. И по този начин приключи! Но да уточним, целувките в театъра са разнообразни от живота…
– Да разголиш тялото, или душата си на сцената е по-трудно?
– Душата, несъмнено. Но тази специалност изисква да правиш това всякога когато си на сцена. Хората мъчно схващат какво се крие вътре в нас, актьорите и какво би трябвало да си предизвикваме всяка вечер. Но и не би трябвало, това са нашите дълбоки тайни…
– На коя от всичките героини ти се желае да приличаш в живота?
– Моите героини наподобяват на мен, това е естествено. Все отново са по мой облик и подобие… Признавам, че те са оставили по нещо у мен и съм съумяла да си открадна страсти и мисли от всяка една. Обичам ги всичките. Те са мои деца. Но пътят да стигна до тях по никакъв начин не е елементарен. Все отново би трябвало да им дам плът и живот. Но, най-важното – да оформя мислите и възприятията им. Това е дълъг и комплициран развой. Във всички случаи, мога да кажа, че това е и очарованието на тази специалност.
– Кои от житейските уроци на професор Коко Азарян в никакъв случай няма да забравиш и кои негови думи звучат най-често в главата ти?
– Научени сме на златните правила от Професора. Спазваме неговите закони. Затова, когато гледаш на сцена артист от школата на Коко Азарян, незабавно го разпознаваш. Честен с публиката и сътрудниците си, чист и любопитен като дете, мисли и живее на сцената. Звучи просто, само че не е по този начин. Почтеност! Това отеква в главите ни…
– Актьорите сте доста чувствителни. Коя тематика, или събитие съумяха откровено да те развълнуват напоследък?
– Отношението към хората в неравностойно състояние. Колко е цивилизована една страна се дефинира по отношението й към тези хора. И освен.
– Съпругът ти е католик, ти си православна. Имали ли сте различия на тази тематика?
– Никога. Няма и причина. Ние сме от едно християнско семейство. Важното е да сме положителни хора и да бъдем вярващи вътре в нас.
– Усещала ли си наличието, или помощта на околните ти хора, които към този момент не са сред нас?
– Да, те са до мен. Аз го знам и по тази причина се пробвам постоянно да се отнасям с отговорност към всичко, с цел да не ги отчайвам.
– Азарян ви е учил да вярвате в чудеса. Случват ли се?
-Да, всеки ден е знамение! Животът е знамение, индивидът е знамение!
– Любима мисъл?
– “Бавно, само че славно бръмбарче крачи. Умно е значи! ” Това стихче ми е обичано още от дребна и постоянно си го напомням.
Нашият посетител
Красивата актриса Лилия Маравиля е привлечена от сцената още от дребна, когато с Мариус Куркински и Мария Сапунджиева става част от детската театрална натрупа “Щурче ” в родния им град Варна. По-късно с Мариус още веднъж са дружно в един от най-звездните випуски на НАТФИЗ, един до друг с Камен Донев, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Касиел Ноа-Ашер и Красимира Кузманова. Лилия получава основни функции в театъра, още като студентка, само че същинска известност й носят телевизионните изяви в някои от най-успешните ни сериали като “Под прикритие ”, “Връзки ” и “Стъклен дом ”. За превъплъщението й в “г-жа Министершата ” от хитовия театър на спектакъл “София ”, тя получава “Икар ” за водеща женска роля през 2014 година Две години по-късно още веднъж печели “Икар ” за поддържаща женска роля в “Театър, обич моя! ” от Валери Петров. Освен в специалността, Лилия е щастлива и в персонален проект – от 17 години е омъжена за италианеца Лука Маравиля с който имат една щерка – Паола, която е наследила хубостта и артистичността на майка си.
За нашата специалност е нужен темперамент и гений
Пътят не постоянно е елементарен, само че е значимо да го извървиш почтено и мъдро
– Лилия, новият сценичен сезон ще започва скоро. Успя ли към този момент да се заредиш за него и какви нови функции да чакаме?
– Да, след дни стартира интензивният сценичен сезон за мен. Радвах се на дребна, само че ползотворна почивка. Обичам лятото! Това е моят сезон! Морето ме зарежда и се веселя, че съумях да му се насладя. Бях в Гърция и се радвах на хубава почивка. Началото на месец септември стартирам подготовки на “Всяка година по същото време ”. Това е втората част на “Догодина по същото време ”. Екипът е същия – Христо Шопов, аз и режисьорът – Георги Михалков. В спектакъл “София ” не преставам да играя представленията си и чакам нови функции.
– Какъв сътрудник е Христо Шопов, който реализира и интернационално самопризнание с ролята си в “Страстите Христови ”, а общата ви режисура също постоянно цялостни салоните?
– Христо е харизматичен и магнетичен. Той е олицетворение на неустрашимост. Затова публиката го обича. Професионалист, прецизен и честен. Имаме чудесна химия между тях и съм радостна от опцията да работя с него.
– Една от новите постановки, в които участваш е “Палачи ”. Смяташ ли, че тематиките в нея са настоящи и с днешна дата?
– Това е доста забавна пиеса на чудесния драматург Мартин МакДона. Героите в нея са същински персони и това беше ужасно предизвикателство, да влезеш в кожата на съществуващи хора. Темите в пиесата, както единствено МакДона може, са предизвикателни и разобличаващи всеки аспект на човешката природа и страховете на личността. Публиката има опция да си задава доста въпроси и да търси отговори. Екипът е страховит, режисьорът е украшение, всичко е с доста високо качество! Надявам се, че удоволствието е взаимно, както за нас актьорите, по този начин и за публиката.
– Вече имаш опит и като водеща. Кой от всичките посетители в твоето предаване – “Майсторски клас ” те развълнува най-силно?
– Интересното е, че със боязън влязох в тази роля на водеща. Това е доста друго от работата ми на актьор-интерпретатор. Пред мен стояха хора,изявени персони, със своята история, секрети, житейски мъдрости. Признавам, че толкоз същински интерес имах към гостите си, че не мога да отлича някого като най-впечатляващ. Чувствах се прелестно в компанията им, мисля и те в моята.
– Започваш кариерата си стремително и още като студентка играеш основната роля в постановката “Лулу ” на Коко Азарян както и в други спектакли, а по-късно дълго време на попадаш на точната роля за теб. Имаше ли интервал на обезсърчение и по какъв начин го преодоля?
– Пътят не постоянно е елементарен. Поне при мен беше по този начин. Но значимо е да го виждаш и да се опиташ да го извървиш почтено и мъдро. Имала съм моменти на обезсърчение, само че това е обикновено и може би належащо. Важно е да имаш цели и, несъмнено, да си крепко стъпил на земята. Трябва да знаеш кой си, къде си тръгнал и къде искаш да стигнеш. За тази специалност е нужен темперамент и гений, несъмнено. Постоянството и търпението са доста значими. Но стремежът да се усъвършенстваш, да качваш с всяка опция по едно ходило, може да ти помогне да вървиш по вярната пътека. Имала съм доста години без шанс, само че не съм серпантина да имам вяра, че нещо хубаво иска ми се случи за в бъдеще. Вярвам, че тези значими събития не са инцидентни и се появяват сега, когато си подготвен за тях. Така се случи и с ролята ми във “Връзки ”.
– Съпругът ти Лука е италианец. Как те промени той и на какво те научи?
– Той е превъзходен! Щастлива съм, че до мен стои човек с разсъдък, с възприятие за комизъм, с възприятие за отговорност. На всичкото от горната страна е хубав и интелигентен! Точният мъж за мен. Той е доста необятно скроен и научи и мен да одобрявам света по този метод. Учи щерка ни на благотворителност във всяко отношение. У нас негативизмът е заложен във възпитанието ни, а брачният партньор ми ме научи да виждам положително на света. Често ми споделя, че няма невъзможни неща и границите са в главите ни.
– Италианските мъже имат славата, че умеят най-добре да накарат една жена да се почувства красива и мечтана – по този начин ли е в действителност?
– Не знам за италианските мъже, само че моят е подобен. В неговите очи се виждам красива и единствена. Какво по-хубаво за самочувствието на една жена!
– На Лука с какво му беше най-трудно да свикне в България и какво му харесва най-вече тук?
– Като се замисля, на нас българите ни е мъчно да приемем някои безобразия в България, тъй че разбираемо е, че и на него не всичко му харесва. Но хубавите неща надвиват. Харесва хората, спокойствието, мен…
– Ревнив ли е както множеството италианци?
– Той е друг в това отношение и в никакъв случай не ме е ревнувал, може би тъй като е живял в Италия единствено до 10-годишна възраст. Според мен в една връзка е най-важно да има доверие и всеки един от сътрудниците да има самочувствие, а с него не страдаме от липса на такова и по тази причина е неуместно да се ревнуваме.
– Най-нелепият метод, по който някой мъж се е опитвал да те ухажва?
– Не помня. Имала съм доста ситуации…Но в никакъв случай не са се отнасяли с пренебрежение към мен. И съм признателна по тази причина. Уважавам хората и държа да получавам същото отсреща.
– Типично италианско семейство ли сте и защо последно се скарахте?
– Да, типично италианско семейство сме. Викаме, караме се, смеем се, пеем, танцуваме…Разбира се, най-вече се караме с щерка ми, само че това е очарованието на връзките – дете-родител…
– Дъщеря ви Паола с какво се занимава и какво са проектите й за бъдещето, влече ли я актьорството?
– Завършва тази година Италианския колеж и ще би трябвало да поеме своя път. Знам към този момент, че ще се занимава с изкуство, само че къде, кога… Има цяла година да реши. Това е неин избор и ние ще го уважим. Важно е да се занимава с нещо, което обича и в действителност може. Искам да е здрава и интелигентна. Тя ще си откри призванието.
– Твоята състудентка Касиал Ноа-Ашер признава, че единствено един път е изпитвала същинска злоба към колежка и то е било към теб – съвършената мацка. Ти знаеше ли за тези нейни усеща и ти самата изпитвала ли си в миналото злоба въпреки и благородна към друга актриса?
– Това е, несъмнено, литературно отклонение… Касиел е доста надарена и с извънредно възприятие за хумор… Успява постоянно да сътвори усещане за пикантерия…Ние доста се харесваме с нея и играем на драго сърце дружно в “Театър, обич моя ”. Що се отнася до мен, постоянно се удивлявам на надарени актриси и не, не изпитвам завист, а тайничко ми се желае да се оправям като тях.
– С Касиел сте изиграли първата любовна сцена сред дами у нас…
– Беше фрагмент от “Дванадесета нощ ” на Шекспир. Една чудесна сцена сред Виола и Оливия. Хванахме се и направихме превъзходен фрагмент. Трябваше да приключи с целувка. И по този начин приключи! Но да уточним, целувките в театъра са разнообразни от живота…
– Да разголиш тялото, или душата си на сцената е по-трудно?
– Душата, несъмнено. Но тази специалност изисква да правиш това всякога когато си на сцена. Хората мъчно схващат какво се крие вътре в нас, актьорите и какво би трябвало да си предизвикваме всяка вечер. Но и не би трябвало, това са нашите дълбоки тайни…
– На коя от всичките героини ти се желае да приличаш в живота?
– Моите героини наподобяват на мен, това е естествено. Все отново са по мой облик и подобие… Признавам, че те са оставили по нещо у мен и съм съумяла да си открадна страсти и мисли от всяка една. Обичам ги всичките. Те са мои деца. Но пътят да стигна до тях по никакъв начин не е елементарен. Все отново би трябвало да им дам плът и живот. Но, най-важното – да оформя мислите и възприятията им. Това е дълъг и комплициран развой. Във всички случаи, мога да кажа, че това е и очарованието на тази специалност.
– Кои от житейските уроци на професор Коко Азарян в никакъв случай няма да забравиш и кои негови думи звучат най-често в главата ти?
– Научени сме на златните правила от Професора. Спазваме неговите закони. Затова, когато гледаш на сцена артист от школата на Коко Азарян, незабавно го разпознаваш. Честен с публиката и сътрудниците си, чист и любопитен като дете, мисли и живее на сцената. Звучи просто, само че не е по този начин. Почтеност! Това отеква в главите ни…
– Актьорите сте доста чувствителни. Коя тематика, или събитие съумяха откровено да те развълнуват напоследък?
– Отношението към хората в неравностойно състояние. Колко е цивилизована една страна се дефинира по отношението й към тези хора. И освен.
– Съпругът ти е католик, ти си православна. Имали ли сте различия на тази тематика?
– Никога. Няма и причина. Ние сме от едно християнско семейство. Важното е да сме положителни хора и да бъдем вярващи вътре в нас.
– Усещала ли си наличието, или помощта на околните ти хора, които към този момент не са сред нас?
– Да, те са до мен. Аз го знам и по тази причина се пробвам постоянно да се отнасям с отговорност към всичко, с цел да не ги отчайвам.
– Азарян ви е учил да вярвате в чудеса. Случват ли се?
-Да, всеки ден е знамение! Животът е знамение, индивидът е знамение!
– Любима мисъл?
– “Бавно, само че славно бръмбарче крачи. Умно е значи! ” Това стихче ми е обичано още от дребна и постоянно си го напомням.
Нашият посетител
Красивата актриса Лилия Маравиля е привлечена от сцената още от дребна, когато с Мариус Куркински и Мария Сапунджиева става част от детската театрална натрупа “Щурче ” в родния им град Варна. По-късно с Мариус още веднъж са дружно в един от най-звездните випуски на НАТФИЗ, един до друг с Камен Донев, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Касиел Ноа-Ашер и Красимира Кузманова. Лилия получава основни функции в театъра, още като студентка, само че същинска известност й носят телевизионните изяви в някои от най-успешните ни сериали като “Под прикритие ”, “Връзки ” и “Стъклен дом ”. За превъплъщението й в “г-жа Министершата ” от хитовия театър на спектакъл “София ”, тя получава “Икар ” за водеща женска роля през 2014 година Две години по-късно още веднъж печели “Икар ” за поддържаща женска роля в “Театър, обич моя! ” от Валери Петров. Освен в специалността, Лилия е щастлива и в персонален проект – от 17 години е омъжена за италианеца Лука Маравиля с който имат една щерка – Паола, която е наследила хубостта и артистичността на майка си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ