Всеки човек в даден момент от живота си стига до

Всеки човек в даден миг от живота си стига до точката на изкривяване – оня миг, когато всичко, което е знаел, вярвал или градил, се разпада. Загуба, изменничество, болест, неуспех или вътрешна пустош – без значение от повода, това е рецесия, която те изправя пред най-големия въпрос:

Какво следва? Ще остана ли в страданието или ще избера да израсна? По тематиката говори Мирослава Велева – Радкова – публицист и мозъчен треньор, посетител е новия епизод на  " Доктор Здраве с Мария "  Podcast.

Много хора претърпяват рецесия на смисъла – чувство за загуба на посока, празнина и липса на ентусиазъм.  „ Защо ми се случва това? “ „ Какво е смисъла на болката? “ „ Има ли път напред? “  Това са въпроси, които не просто търсят отговор – те оформят живота ни.


Хипнотичният темп – инерцията, която те дърпа или те издига?
В живота съществуват два пътя – пътят на осъзнатия избор и пътят на инерцията. Когато не вземаме решения умишлено, ние попадаме в хипнотичен темп – автоматизиран модел на мислене и държание, който или ни тласка към напредък, или ни дърпа надолу.

Ако позволиш на страданието да те дефинира, ще попаднеш в деструктивния темп на отрицателните мисли, самосъжаление и ограничаващи вярвания. Но в случай че осъзнато избереш растежа, ще насочиш тази инерция в друга посока – към смяна, ентусиазъм и напредък.
Как да схванеш къде си?
Ако мислиш: „ Така е било постоянно, няма смисъл да се боря… “ – хипнотичният темп те държи в застой.

Ако мислиш: „ Ами в случай че тъкмо това е шансът ми да трансформира всичко? “ – ти към този момент си на пътя на растежа.
Учим се от ролеви модели – престижите, които ни оформят!
От момента на раждането ние се учим посредством подражателство – първо на родителите, след това на обществото, на приятелите, на хората, които назоваваме престижи. Това ни построява, само че и може да ни ограничи, в случай че моделите, които следваме, не ни поддържат.

Понякога би трябвало да смениш средата, с цел да смениш посоката на живота си. Да намериш хора, които те въодушевяват, а не такива, които укрепват страховете ти.
Вдъхновението е искрата, която трансформира всичко!
Вдъхновението е горивото на трансформацията! То е оня вътрешен огън, който ни кара да действаме, даже когато не знаем по какъв начин тъкмо ще се случат нещата. Когато човек е въодушевен, той намира сили да излезе от страданието. Когато липсва ентусиазъм, даже най-малките трудности наподобяват като планини.

Затова е значимо да се заобиколиш с хора, хрумвания и среда, които ти дават ентусиазъм – тъй като точно това е катализаторът на смяната.
Вярата – невидимата мощ, която движи всичко!
Няма същинска смяна без религия. Но не просто религия в нещо извън, а религия в себе си, в личната си дарба да изградиш нова действителност.

Ако вярваш, че можеш да излезеш от точката на изкривяване, ще намериш метод.

Ако вярваш, че си жертван, ще намериш опрощение. Вярата не значи, че няма да има боязън. Вярата значи, че ще действаш макар страха.

Истинската смяна не се случва инцидентно. Тя изисква съзнателен избор и среда, която да те поддържа.

Животът след пречупването не е краят. Той е началото на нещо по-силно, по-мъдро, по-истинско. Готов ли си да го откриеш?

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в