Разпознаването на сродните души може да стане мигновено
Всеки човек си има някой, който е особено за него. Понякога това са двама или трима души. Те са от разнообразни генерации. Те прекосяват океани от време и дълбините на небесните простори, с цел да са още веднъж с вас. Те идват от другата страна, от небесата. Те наподобяват по различен метод, само че сърцето ви ги познава. Свързва ви вечността и вие в никакъв случай няма да бъдете сами.
Разумът ви може да се намеси: " Аз не те познавам. " Но сърцето ви знае.
Той хваща ръката ви за първи път и споменът за това допиране минава през времето и кара цялото ви създание да потръпне. Тя поглежда в очите ви и вижда другар на душата си от епохи. Стомахът ви се обръща. Ръцете ви настръхват. Всичко, отвън този момент, губи всякакво значение.
Той може да не ви познае, въпреки че вие го познавате. Вие чувствате връзката. Виждате огромните благоприятни условия, които са пред вас, бъдещето...Нo той не може. Неговите страхове, съзнанието му и проблемите покриват с покривало очите на сърцето му. Той не ви разрешава да му помогнете да махне това покривало. Вие скърбите и плачете, а той си отива...Понякога обратите на ориста напълно не са елементарни.
Когато и двамата се познаят обаче, избухва вулкан от пристрастености, който няма еднакъв на себе си... една зараждаща се нова галактика, галактика от усеща и споделени фантазии.
Разпознаването на душите може да стане незабавно. Внезапно усещате някаква непосредственост, имате възприятието, че познавате вътрешният свят на този човек, който преди малко сте срещнали, по този начин надълбоко, както здравият разсъдък не може да познава. Така, както познавате единствено най-близките си хора... Или даже по-дълбоко. Интуитивно знаете какво да кажете, по какъв начин ще реагира той или тя. Между вас съществува доверие и чувство за сигурност, каквитo не могат да се изградят за един ден, седмица или месец...
Но може да стане и постепенно, и последователно... Булото деликатно се повдига и чувството идва на пръсти. Не всеки е подготвен незабавно да прогледне. За всяко нещо си има време и може да се наложи този, който първи разбере, да прояви самообладание. Той може да усети тръпката сред вас, неуловимата с просто око непосредственост, която е оттатък рамките на настощето и да разбере... Поглед, сън, спомен или възприятие могат да ви накарат да осъзнаете наличието на сродната душа. Докосването на ръцете му или целувката на устните й могат да ви пробудят от непрогледния сън и да върнат душата ви към живот. И тогава идва любовта, онази - безрезервната, същинската, всеотдайната, която е оттатък всички граници...
Вашия обичан е прекосил вековете, с цел да ви целуне още веднъж и да ви подсети, че сте дружно вечно, до края на света...
Не постоянно обаче сключваш брак с тази сродна душа, с която си най-силно обвързван. Може да има повече от един човек за теб... А може по - нататък в живота си да разпознаеш сродната душа, откакто към този момент и двамата сте се обвързали с актуалните си фамилии. Или пък най-силната ти духовна връзка може да е с родител, дете, брат, или сестра... другар.
Източник: clubs.dir.bg
