Всеки човек с лекота може да изброи 20 мъжки имена

Всеки човек с лекост може да изброи 20 мъжки имена от съветската литература, само че какъв брой жени-писатели може да си спомни?

А творчеството им от време на време е даже по-силно от мъжкото.

Вече писахме за, на които безусловно би трябвало да обърнете внимание, а в този момент пристигна време да погледнем към историята на съветската литература от ХХ век и да забележим какво място заемат в пантеона ѝ дамите.
Зинаида Гипиус (1869-1945)
Свободни източници

Една от първите съветски феминистки, Гипиус, се пробва да излезе от половата рамка и да разчупи стандартите за дамите. Тя обича да шокира публиката с появяването си в мъжки облекла, може да приказва за себе си в мъжки жанр, изключително когато става въпрос за стиховете ѝ. А от време на време преднамерено се пременя с провокативно женски рокли.

Също като мъжа ѝ, писателят Дмитрий Мережковски, тя е мъдрец, застъпва се за духовната независимост, свободната обич и е един от идеолозите и най-ярките представители на съветския символизъм в поезията. „Обичам себе си като Бог“, написа скандално тя в стиховете си, в които прозира ослепителен индивидуализъм.

Домът им в Къщата на Мурузи в Санкт Петербург е мека на креативните хора в града. След революцията през 1917 година с мъжа ѝ емигрират и не престават да бъдат стожери на съветската просвета в Париж, обединявайки към себе си напуснали родината си съотечественици. В руската страна декадентските стихове на Гипиус не се печатат.
Марина Цветаева (1892-1941)
Петър Шумов/Свободни източници

Творчеството на Цветаева значително се дефинира от средата ѝ. Тя е родена в Москва, в креативно семейство, обградена е от музика и изкуство: татко ѝ е изкуствовед и създател на Музея за изобразително изкуство „А.С.Пушкин“, а майка ѝ е пианистка. Може би поради това стиховете на Цветаева са доста музикални, а творчеството ѝ не може да бъде отделено от живота ѝ.

Също както биографията ѝ е цялостна с същински нещастия, по този начин и стиховете ѝ са нервни, с накъсани редове, извиращи от един постоянно малтретиран и измъчен човек. Те са пропити с удивителна искреност на възприятията и любовните прекарвания. Дъщерята на Цветаева умира от апетит по време на Гражданската война. След като емигрира, Цветаева се връща в Съюз на съветските социалистически републики през 1939 година, тъкмо по времето на Голямата чистка, мъжът ѝ е задържан, а другата ѝ щерка прекарва 15 години в ГУЛАГ и в изгнание. Самата Цветаева се самоубива.

Стихотворението ѝ „Добре е, че скърбите не за мен“ е претворено в ария и може да бъде чуто в една от най-култовите руски новогодишни комедии – „Ирония на съдбата“ на Елдар Рязанов.

Четете по-подробно за Цветаева
Анна Ахматова (1889 – 1966)
Моисей Напелбаум/Sputnik

Името на Цветаева не може да бъде отделено от името на Ахматова. Тези две толкоз разнообразни поетеси оформят поетичния език на цялостен един век. Ранната лирика на Ахматова също е отдадена на трагичните ѝ любовни прекарвания, само че по-късно те минават в гражданска поезия за народа и страната.

Ахматова претърпява принуда на мъжа си и арест на сина си, блокадата на Ленинград и дълги години, през които печатането на стихотворенията ѝ е неразрешено. Опашките от обезверени дами, които се пробват да схванат каква е ориста на техните мъже и синове по време на Голямата чистка, намират отражение в най-известната поема на Ахматова „Реквием“.

Необичайният ѝ профил става нейна визитна картичка, а нейни портрети рисуват Кузма Петров-Водкин, Амадео Модиляни, Натан Алтман и доста други художници от епохата.
Евгения Гинзбург (1904-1977)
Александър Лес/ТАСС

Гинзбург е родена в Москва в еврейско семейство. Учи в Казанския университет и работи като публицист. През 1937 година е задържана по съмнения, че взе участие в терористична организация. Като „баща и майка на зложелател на народа“ са задържани и родителите ѝ.

След като прекарва 10 години в затвори и лагери и още съвсем 10 години, без да може да се върне в родната Москва, Гинзбург става създател на едно от първите свидетелства за зверствата на руската наказателна система и репресии. Нейният разказ „Тежък маршрут“ поразява с описанията на отношението към дамите в пандизите и действителни истории за какви неща хората могат да бъдат пратени в пандиза в епохата на Сталин (например, просто по тази причина, че не желаят да вършат доноси за съседа си).

За първи път книгата е оповестена в Милано през 1967 година. И едвам след гибелта на авторката, в края на 1980-те години, книгата се появява и в руския щемпел и, както се надява тя, е открита от сина ѝ – известният публицист Василий Аксьонов.
Нина Берберова (1901-1993)
Armenian Museum of Moscow and Culture of Nations

Биографията ѝ, обхващаща съвсем цялостен век, включва голям брой невероятни обрати. Берберова е родена и израства в Петербург. Един от мъжете ѝ е видният стихотворец от Сребърния век Владислав Ходасевич. След революцията през 1917 година двойката напуща Русия и дълго време живее в Париж, където е в центъра на културния живот на съветската емиграция. В село край френската столица Нина претърпява и немската окупация.

През 1950 година Нина взема решение да замине за Съединени американски щати, без въобще да знае британски. Тя, обаче, бързо научава езика, стартира да издава алманаси за съветската интелигенция и да преподава съветски език и литература в няколко американски университета.

Основното литературно завещание на Берберова е нейната автобиография „Курсивът мой“ – вместилище на документални свидетелства за нейната ера и съвременници. Освен това Берберова написа няколко романа и една от първите биографии на Чайковски, където за първи път намерено приказва за неговата хомосексуалност, както и книгата „Желязната жена“, отдадена на баронеса Муре Будберг, троен сътрудник на разузнаването на Съюз на съветските социалистически републики, Германия и Англия и държанка на Максим Горки, а по-късно и на Хърбърт Уелс.

създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com