Съзнателна любов или зависимост
Всеки човек копнее за обич. Създадени сме от нея и тя изнапред ни е нужна, с цел да оцелеем в този свят.
Още като се роди, бебето има потребност от любовта дори повече от храна. Майчината и бащината прегръдка, допирът до кожата са от жизненоважно значение за оцеляването на бебето. Това да усети миризмата ви, да слуша познатия глас на мама и тати, е доста значимо, с цел да се почуства желано, признато, обичано. Затова и говоренето на бебето, още когато е в корема на мама, е целесъобразно, дори наложително, с цел да опознава гласовете ви. И когато преживее смяната на средата, от корема - на открито, първото, което ще чуе, да са познатите гласове.
С минаването на годините, за жалост, не всеки има щастието да продължава да усеща тази изначална любов, милувки и поддръжка от родителите си. Тогава стартира да усеща недостиг на обич. При някои хора това става още от напълно дребни. За да запълни човек тази липса, търси обич вън от себе си, нормално от сътрудник. Това действително е и методът, по който построяваме нереалистични упования към колегата ни. Смятаме, че той е задължен да запълни тази наша липса, че той би трябвало да ни накара да се почувстваме обичани и щастливи.
За страдание, тогава сътворяваме по този начин наречените в логиката на психиката връзки на взаимозависимост или подвластна обич. В такива връзки съответно единият човек (или и двамата) поставя отговорността за своето благополучие в ръцете на другия и в случай че другият изчезне, то “Аз не съм цялостен ”! И хоп - фрустрация! Застиване в болката. Ето, по тази причина в учебно заведение би трябвало да се преподава Животът и Любовта много повече от която и да е било друга просвета.
Много е значимо да разберем, че отговорността за това как се усещаме е единствено и само наша. Трябва да се научим да обичаме себе си, да си даваме обич толкоз и по такива способи, по които бихме желали да я получаваме отвън; да се ценим и почитаме, когато даваме това, сами на себе си, ще получаваме от другите същото и в това време няма да бъдем подвластни от тях. Тоест обявете цялостна съзидателност - отговорността за мен е моя!
Съзнателната обич е тази, към която би било прелестно да се стремим. Тя се случва, когато всеки обича себе си, всеки поема отговорност за личните си усеща, подарява любов и грижа на лично си Аз и на другия.
Едно от най- значимите неща, с цел да бъде любовта съзнателна, е спазването на обещания.
Винаги, постоянно спазвайте обещанията си един към различен, В противоположен случай ще ви излезе прескъпо в един по- късен стадий. Много огромен % от двойките, които се разделят, показват като един от главните проблеми неспазването на обещания.
В основата също на съзнателната връзка / обич стои шерването на истината, истината за вашите страхове, истината за корените на проблемите, които изплуват в хода на връзката, истината за това, по какъв начин се чувствате във всеки един миг и от всяко действие/реакция на вашия сътрудник. Целта е тя да минава в цялостна отдаденост към другия, неприкритост и шерване на най- съкровените страхове и стремежи, без наказание, без отменяне, а единствено цялостно приемане на другия подобен, какъвто е.
В тази обич единият сътрудник не седи по-високо от другия, те са равнопоставени. В този случай, казвайки истината за своите проблеми и страхове, освождавате доста заблокирана сила, която автоматизирано изстрелва връзката на едно по-високо равнище, равнище на дълбока фамилиарност и същинска обич с и към другия, а не просто взаимозависимост от него. Това е градивно и за самите вас като персона, тъй като осъзнавайки, че сами създавате връзките си, такива, каквито са, изхождайки от своите несъзнателни усеща, модели, закодирани в подсъзнанието ви, то в действителност това е смела крачка в личностното ви развиване.
С любов,
Виктория Дякова
