Смешния плач на българските надзиратели
Всеки човек е свободен да прави оценка високо личния си труд и да претендира за оптимално възнаграждение за него. Затова не бих си разрешил да взема отношение към митингите на надзирателите през последните месеци и години, въпреки заплатата им да идва непосредствено от моите налози.
Когато обаче същите тези надзиратели или по-скоро синдикалните организации, които ги съставляват, излизат на митинг в символ на взаимност към сътрудниците им от Централния софийски затвор, които единствено преди дни по смешен метод са разрешили рискови рецидивисти за избягат, то място за схващане и уместност няма. Ще си разреша да заимствам едно дочуто през днешния ден съпоставяне: „ все едно лекари да стачкуват в символ на взаимност към сътрудници, ампутирали здрави крака на пациент “.
Защо е комичен плачът на надзирателите? Най-вече тъй като воплите им „ изправяме се против 100 убийци за по 860 лева “ не дават отговор на истината. По данни на Министерството на правораздаването към 2017 година 7280 лица излежават присъди в затвори у нас, като 1264 от тях са в затворнически общежития. В системата на пандизите работят 1907 чиновници. Дори да приемем, че част от тези чиновници са служители, отново не би трябвало съотношението надзиратели към пандизчии да бъде толкоз неприятно.
А може би е допустимо, защото, забележете, надзирателите постоянно дават 24-часови наряди, след което почиват по 3 дни. По време на тези 24-часови наряди имат планувани часове за сън, а главната им работа е сред 9:00 и 17:00 часа, защото през останалото време пандизчиите са заключени в килиите си. Така сметката демонстрира, че надзирателите работят всеки четвърти ден от месеца, въпреки и много часове. При това самите надзиратели упорстваха за сходен вид наряди, откакто съвсем бяха анулирани.
Защо? Най-логичният отговор е, че меко казано гъвкавото работно време им разрешава да съчетават повече от една специалности, въпреки това да е нелегално. Потвърждение на тази теза е, че за едно надзирателско място нормално аплайват по 20 и повече души.
Ако на някой не му се има вяра, може да направи информация в уеб страницата на Министерство на правораздаването в раздела за назначение на държавна работа на длъжности за държавни чиновници. Отново там могат да бъдат видени и условията за кандидатстване за длъжността надзорник, които се изчерпват със приблизително обучение и добра физическа подготовка. Явно опцията за съчетаване с друга работа, неплащането на осигуровки, продължителния годишен заплатен отпуск, ранното пенсиониране при оптималната пенсия, и заплатите при пенсионирана са задоволителен тласък за претендентите.
Смешен е плачът още, защото за последните 5 години 55 пандизчии са избягали от български затвори и затворнически общежития у нас, откакто главното, да не кажем само обвързване на надзирателите е да ги държат вътре. Отново на надзирателите се пада да стопират и вкарването на рискови предмети, да не приказваме за огнестрелни оръжия в пандизите. За телефони и смарт телефони важи същото, макар че надали е загадка, че мнозина от пандизчиите имат такива.
И най-много, комичен е плачът, тъй като е за пари. Не се стачкува за реформиране на системата, за закупуване на по-добра техника, с която да се обезпечава сигурността им, за понижаване на работните часове, за по-добра централизация, за по-добро въоръжение… Искат се главно пари, без да се показва действително защо са тези пари.
В умозаключение - никой не твърди, е работата на надзирателите е лесна. Никой не твърди, че изискванията, в които да работят би трябвало да са мизерни. Но в последна сметка никой не ги задължава да работят тъкмо тази работа. А както е видно от посочения нагоре линк – в случай че не е някой от протестиращите, за мястото му чакат още 20-на души.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
Когато обаче същите тези надзиратели или по-скоро синдикалните организации, които ги съставляват, излизат на митинг в символ на взаимност към сътрудниците им от Централния софийски затвор, които единствено преди дни по смешен метод са разрешили рискови рецидивисти за избягат, то място за схващане и уместност няма. Ще си разреша да заимствам едно дочуто през днешния ден съпоставяне: „ все едно лекари да стачкуват в символ на взаимност към сътрудници, ампутирали здрави крака на пациент “.
Защо е комичен плачът на надзирателите? Най-вече тъй като воплите им „ изправяме се против 100 убийци за по 860 лева “ не дават отговор на истината. По данни на Министерството на правораздаването към 2017 година 7280 лица излежават присъди в затвори у нас, като 1264 от тях са в затворнически общежития. В системата на пандизите работят 1907 чиновници. Дори да приемем, че част от тези чиновници са служители, отново не би трябвало съотношението надзиратели към пандизчии да бъде толкоз неприятно.
А може би е допустимо, защото, забележете, надзирателите постоянно дават 24-часови наряди, след което почиват по 3 дни. По време на тези 24-часови наряди имат планувани часове за сън, а главната им работа е сред 9:00 и 17:00 часа, защото през останалото време пандизчиите са заключени в килиите си. Така сметката демонстрира, че надзирателите работят всеки четвърти ден от месеца, въпреки и много часове. При това самите надзиратели упорстваха за сходен вид наряди, откакто съвсем бяха анулирани.
Защо? Най-логичният отговор е, че меко казано гъвкавото работно време им разрешава да съчетават повече от една специалности, въпреки това да е нелегално. Потвърждение на тази теза е, че за едно надзирателско място нормално аплайват по 20 и повече души.
Ако на някой не му се има вяра, може да направи информация в уеб страницата на Министерство на правораздаването в раздела за назначение на държавна работа на длъжности за държавни чиновници. Отново там могат да бъдат видени и условията за кандидатстване за длъжността надзорник, които се изчерпват със приблизително обучение и добра физическа подготовка. Явно опцията за съчетаване с друга работа, неплащането на осигуровки, продължителния годишен заплатен отпуск, ранното пенсиониране при оптималната пенсия, и заплатите при пенсионирана са задоволителен тласък за претендентите.
Смешен е плачът още, защото за последните 5 години 55 пандизчии са избягали от български затвори и затворнически общежития у нас, откакто главното, да не кажем само обвързване на надзирателите е да ги държат вътре. Отново на надзирателите се пада да стопират и вкарването на рискови предмети, да не приказваме за огнестрелни оръжия в пандизите. За телефони и смарт телефони важи същото, макар че надали е загадка, че мнозина от пандизчиите имат такива.
И най-много, комичен е плачът, тъй като е за пари. Не се стачкува за реформиране на системата, за закупуване на по-добра техника, с която да се обезпечава сигурността им, за понижаване на работните часове, за по-добра централизация, за по-добро въоръжение… Искат се главно пари, без да се показва действително защо са тези пари.
В умозаключение - никой не твърди, е работата на надзирателите е лесна. Никой не твърди, че изискванията, в които да работят би трябвало да са мизерни. Но в последна сметка никой не ги задължава да работят тъкмо тази работа. А както е видно от посочения нагоре линк – в случай че не е някой от протестиращите, за мястото му чакат още 20-на души.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ