Всеки четвърти родител в България вярва, че шамарът възпитава
Всеки четвърти родител в България има вяра, че шамарът възпитава. Цифрите демонстрират, че 88% от родителите осъзнават, че шамарите не са дейно средство за образование, само че все пак от тях са го ползвали.
„ Родителите, които аз срещам в практиката си, споделят най-често, че прибягват към пестник или телесно наказване непринудено. За да спрат детето да не се нарани или да не пострада е едната причина. Другата е, с цел да спрат някакво повтарящо се извънредно нежелателно, постоянно деструктивно държание на детето. Т.е. става дума за спонтанна приложимост на телесно наказване като израз на боязън или изтощение ”, уточни Мария Брестничка от Национална мрежа за децата преди Би Ти Ви.
„ Трябва да мислим за физическото наказване и принуждение като за инфаркт – няма дребен и огромен. Хората споделят: Мен са ме били и съм станал човек. Ние бием детето по избрани елементи на тялото – бием дупето. Наказваме органа, който е отговорен. Бием през устата, тъй като ни лъже. Бием от позицията на власт, само че ние нямаме власт над детето. Тялото си е негово ”, уточни психологът Младен Владимиров.
Брестничка уточни, че 90% от родителите, които употребяват шамара като възпитателна мярка, признават, че той не е дейно средство.
„ Ако си зададем въпроса къде е границата сред възпитателната мярка и вредата, какъв брой шамара би трябвало да удряме и какъв брой мощен би трябвало да е шамара, доста елементарно стигаме до отговора – нула ”, сподели Брестничка и добави, че в случай че един родител може да се замисли къде да удари, може да се замисли и изобщо да не ползва мощ.
Много от родителите имат недоволства, че децата им не ги чуват, когато им приказват. Според психолога две са аргументите за това. Едната е, че приказваме на неясен за детето език, да вземем за пример, в случай че то е доста малко и речникът му е безпаричен. Другата причина е, когато детето е под доста мощна страст. Той посъветва първо да го успокоим и по-късно да се опитаме да приказваме с него. По негови думи, множеството родители се усещат зле, когато бият наследниците си, само че не виждат друга опция в съответната обстановка.
„ Родителите, които аз срещам в практиката си, споделят най-често, че прибягват към пестник или телесно наказване непринудено. За да спрат детето да не се нарани или да не пострада е едната причина. Другата е, с цел да спрат някакво повтарящо се извънредно нежелателно, постоянно деструктивно държание на детето. Т.е. става дума за спонтанна приложимост на телесно наказване като израз на боязън или изтощение ”, уточни Мария Брестничка от Национална мрежа за децата преди Би Ти Ви.
„ Трябва да мислим за физическото наказване и принуждение като за инфаркт – няма дребен и огромен. Хората споделят: Мен са ме били и съм станал човек. Ние бием детето по избрани елементи на тялото – бием дупето. Наказваме органа, който е отговорен. Бием през устата, тъй като ни лъже. Бием от позицията на власт, само че ние нямаме власт над детето. Тялото си е негово ”, уточни психологът Младен Владимиров.
Брестничка уточни, че 90% от родителите, които употребяват шамара като възпитателна мярка, признават, че той не е дейно средство.
„ Ако си зададем въпроса къде е границата сред възпитателната мярка и вредата, какъв брой шамара би трябвало да удряме и какъв брой мощен би трябвало да е шамара, доста елементарно стигаме до отговора – нула ”, сподели Брестничка и добави, че в случай че един родител може да се замисли къде да удари, може да се замисли и изобщо да не ползва мощ.
Много от родителите имат недоволства, че децата им не ги чуват, когато им приказват. Според психолога две са аргументите за това. Едната е, че приказваме на неясен за детето език, да вземем за пример, в случай че то е доста малко и речникът му е безпаричен. Другата причина е, когато детето е под доста мощна страст. Той посъветва първо да го успокоим и по-късно да се опитаме да приказваме с него. По негови думи, множеството родители се усещат зле, когато бият наследниците си, само че не виждат друга опция в съответната обстановка.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ