Всеки четвърти българин живее под прага на бедността, а без

Всеки четвърти българин живее под прага на бедността, а без обществените помощи делът им би бил близо 30 на 100. Рискът от беднотия е най-голям при безработните - близо 60%, само че и измежду работещите всеки десети е безпаричен. Това сочат данните от проучване на бедността през 2017 година, осъществено от Националния статистически институт.

Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 65.6%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти 2 пъти за хората с главно обучение и над 7 пъти за притежаващите приблизително обучение. Делът на работещите небогати висшисти е 1.8%.

През 2017 година най-голям е относителният дял на бедните измежду хората, които са се самоопределили като представители на ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - измежду самоопределилите се като българи - 15.7%. Едновременно с това процентът небогати измежду ромите - висшисти е нула, при турците - 7.1%, при българите - 1.7%.

Статистическите данни удостоверяват, че бедността е най-разпространена измежду възрастните хора над 65 година, които живеят сами, като делът им нараства с цели 10 на 100 за година. Ако в семейството живее един човек на възраст над 65 години, рискът от беднотия е с 29.3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее един
човек под 65 години.

За безработните мъже рискът от безност е по-висок с 8.2 процентни пункта, в сравнение с за безработните дами.

През 2017 година линията на беднотия общо за страната e 351.08 лева приблизително на човек за месец. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13.9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта.