Около една четвърт от българите с роднини в чужбина получават помощ от тях
Всеки четвърти българин е имал желание да живее в чужбина. 22% от интервюираните показват, че имат познат/роднина, които се е върнал от чужбина с желание да живее непрекъснато в България. 31% показват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България, до момента в който 44% са на противоположното мнение. Това демонстрират данните от социологическо изследване на организация „ Тренд “.
41% от българите показват, че имат родственици, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в максимален дял оповестяват, че имат родственици в чужбина, по отношение на живеещите в други обитаеми места.
27% от имащите родственици в чужбина показват, че получават финансова помощ от тях, оповестява БГНЕС. 70% показват, че не получават. Хората на възраст 60-69 година и 70+ в най-големи дялове показват, че получават такава финансова помощ от близки/ родственици в чужбина.
80% от хората, които получават такава финансова помощ декларират, че не могат да се оправят без нея. Едва 14% показват, че могат да се оправят и без тази финансова поддръжка.
Една трета от хората, които получават финансова помощ от близки/ родственици, показват, че биха отпътували в чужбина, в случай че не получават тази поддръжка. Това важи в максимален дял при най-младите. 54% от българите показват, че не биха отпътували.
Сред главните аргументи за емиграцията на техните близки/ родственици, 61% означават икономическото състояние в България, 51% „ за по-добър живот “, а 13% с „ цел обучение “. Сред изтъкнатите аргументи е и брак/ връзка с чужденец.
24% от българите показват, че са имали желание да живеят в чужбина, а 70% не споделят такова желание. Сред главните аргументите да не заминат се акцентират семейството/ близки/ родини/ родители – 27%. 13% показват, че имат хубава работа и добра реализация, а 8% поради дребни деца/ внуци. Сред изброените аргументи са също възрастни родственици, обич към България, предпочитание за развиване в България, страхът от незнайното, по-спокоен живот в България и т.н.
22% от хората показват, че имат познат/ родственик, който се е върнал от чужбина с желание да живее непрекъснато в България. 76% показват, че нямат.
52% от българите показват, че е влиятелно да се работи в чужбина, а 33% са на противоположното мнение. Сред най-младите е максимален делът на смятащите, че е влиятелно. 83% показват, че е влиятелно да се учи в чужбина, а едвам 8% са на противоположното мнение. За 75% е влиятелно да се пътува постоянно в чужбина. 12% считат, че не е влиятелно.
Над половината (56%) от българите показват, че хората приключили в чужбина имат по-добри благоприятни условия за реализация в България, а едвам 4% считат, че имат по-лоши благоприятни условия. 24% са на мнение, че имат същите благоприятни условия като получилите обучение в България.
На въпрос „ Според вас персонално животът в чужбина елементарен ли е или не е елементарен? “, то 14% показват, че е елементарен, а 71% са на противоположното мнение.
31% показват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България. 44% не са на мнение, че са по-щастливи.
Социалният откривател Евелина Славкова разяснява изследването по този начин: „ Темата за емиграцията в чужбина постоянно се приема с особена сензитивност в нашето общество. Две съществени психически рамки могат да бъдат обрисувани във връзка с емиграцията. От една страна битува възприятието, че тези хора са „ прокудени “ от България, търсещи прехранване отвън страната. Другата психическа рамка, е обвързвана с образуваното предпочитание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и така нататък Твърда е вярата, че там е по-добре.И двете призми битуват сполучливо и не си опонират. Какво демонстрира в действителност изследването? Две съществени неща.
Финансовата поддръжка на хората в чужбина задържа хора, изключително по-младите, които другояче показват, че биха отпътували за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е изключително скъпа. Тук идва и един от огромните и травматични психически резултати на българското е емиграция – да гледат възрастни хора в чужбина, а не личните си родители.
Второто нещо, което демонстрира изследването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което постоянно се възпитават децата и е част от втората психическа рамка “, съобщи Славкова.
Проучването е направено по поръчка на вестник „ 24 часа “ и е отдадено на настройките на българите по отношение на емиграцията. То е осъществено в интервала сред 26 ноември и 3 декември 2020 година посредством изявленията “лице в лице ” измежду 1009 души на възраст 18+.
41% от българите показват, че имат родственици, които живеят в чужбина. Живеещите в селата в максимален дял оповестяват, че имат родственици в чужбина, по отношение на живеещите в други обитаеми места.
27% от имащите родственици в чужбина показват, че получават финансова помощ от тях, оповестява БГНЕС. 70% показват, че не получават. Хората на възраст 60-69 година и 70+ в най-големи дялове показват, че получават такава финансова помощ от близки/ родственици в чужбина.
80% от хората, които получават такава финансова помощ декларират, че не могат да се оправят без нея. Едва 14% показват, че могат да се оправят и без тази финансова поддръжка.
Една трета от хората, които получават финансова помощ от близки/ родственици, показват, че биха отпътували в чужбина, в случай че не получават тази поддръжка. Това важи в максимален дял при най-младите. 54% от българите показват, че не биха отпътували.
Сред главните аргументи за емиграцията на техните близки/ родственици, 61% означават икономическото състояние в България, 51% „ за по-добър живот “, а 13% с „ цел обучение “. Сред изтъкнатите аргументи е и брак/ връзка с чужденец.
24% от българите показват, че са имали желание да живеят в чужбина, а 70% не споделят такова желание. Сред главните аргументите да не заминат се акцентират семейството/ близки/ родини/ родители – 27%. 13% показват, че имат хубава работа и добра реализация, а 8% поради дребни деца/ внуци. Сред изброените аргументи са също възрастни родственици, обич към България, предпочитание за развиване в България, страхът от незнайното, по-спокоен живот в България и т.н.
22% от хората показват, че имат познат/ родственик, който се е върнал от чужбина с желание да живее непрекъснато в България. 76% показват, че нямат.
52% от българите показват, че е влиятелно да се работи в чужбина, а 33% са на противоположното мнение. Сред най-младите е максимален делът на смятащите, че е влиятелно. 83% показват, че е влиятелно да се учи в чужбина, а едвам 8% са на противоположното мнение. За 75% е влиятелно да се пътува постоянно в чужбина. 12% считат, че не е влиятелно.
Над половината (56%) от българите показват, че хората приключили в чужбина имат по-добри благоприятни условия за реализация в България, а едвам 4% считат, че имат по-лоши благоприятни условия. 24% са на мнение, че имат същите благоприятни условия като получилите обучение в България.
На въпрос „ Според вас персонално животът в чужбина елементарен ли е или не е елементарен? “, то 14% показват, че е елементарен, а 71% са на противоположното мнение.
31% показват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България. 44% не са на мнение, че са по-щастливи.
Социалният откривател Евелина Славкова разяснява изследването по този начин: „ Темата за емиграцията в чужбина постоянно се приема с особена сензитивност в нашето общество. Две съществени психически рамки могат да бъдат обрисувани във връзка с емиграцията. От една страна битува възприятието, че тези хора са „ прокудени “ от България, търсещи прехранване отвън страната. Другата психическа рамка, е обвързвана с образуваното предпочитание на родителите към децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и така нататък Твърда е вярата, че там е по-добре.И двете призми битуват сполучливо и не си опонират. Какво демонстрира в действителност изследването? Две съществени неща.
Финансовата поддръжка на хората в чужбина задържа хора, изключително по-младите, които другояче показват, че биха отпътували за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е изключително скъпа. Тук идва и един от огромните и травматични психически резултати на българското е емиграция – да гледат възрастни хора в чужбина, а не личните си родители.
Второто нещо, което демонстрира изследването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което постоянно се възпитават децата и е част от втората психическа рамка “, съобщи Славкова.
Проучването е направено по поръчка на вестник „ 24 часа “ и е отдадено на настройките на българите по отношение на емиграцията. То е осъществено в интервала сред 26 ноември и 3 декември 2020 година посредством изявленията “лице в лице ” измежду 1009 души на възраст 18+.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ