ЕС на прага на дигиталното евро
Европейски Съюз на прага на цифровото евро . В Съюза са на мнение, че д игиталното евро може да понижи зависимостта на блока от американски платежни системи като Visa, Mastercard, Apple Pay и Гугъл Pay и да насърчи потреблението на европейски решения , съобщи Агенция Франс Прес.
На 23 юни евродепутатите ще проведат дълго чакано гласоподаване по плана, с което Европейски Съюз ще направи още една стъпка към основаването на виртуалната валута.
Европейската централна банка (ЕЦБ) предложи концепцията още през 2020 година, а Европейската комисия по-късно показа формалното законодателно предложение. Дигиталното евро обаче не може да бъде въведено без утвърждението на страните членки и Европейския парламент.
За разлика от парите по банковите сметки, цифровите евро ще се съхраняват в обособен виртуален портфейл.
Ако нужните правила бъдат признати до края на годината, ЕЦБ се надява цифровото евро да стане налично за жителите през 2029 година Преди това, през 2027 година, може да бъде стартирана пилотна стратегия за тестване на системата.
Дигиталното евро ще има същата стойност като банкнотите и монетите.
Потребителите ще могат да откриват сметки в банки или публични институции и да трансферират средства към цифров портфейл.
Плащанията ще могат да се правят в магазини, онлайн или сред обособени лица посредством карта, мобилно приложение или телефон.
От ЕЦБ акцентират, че системата ще подсигурява висока степен на отбрана на персоналните данни и ще предлага офлайн режим, сходен на потреблението на пари в брой.
Според европейските институции платежните системи са освен стопански инструмент, само че и средство за въздействие.
По данни на ЕЦБ б лизо две трети от картовите заплащания в еврозоната се обработват от неевропейски компании, главно Visa и Mastercard. Освен това 13 от 21 страни в еврозоната нямат лична национална картова скица за ежедневни заплащания.
Поддръжниците на плана считат, че цифровото евро ще обезпечи по-голяма финансова самостоятелност на Европейски Съюз и ще даде на жителите повече избор.
Основният песимизъм идва от банковия бранш.
Според Европейската банкова федерация адаптирането на системите към цифровото евро може да коства към 18 милиарда евро. ЕЦБ обаче пресмята разноските доста по-ниско - сред 4 и 5,8 милиарда евро.
Банките се притесняват и че клиентите могат да трансферират част от средствата си към цифрови евро, което би понижило депозитите.
От ЕЦБ отхвърлят тези опасения и настояват, че дизайнът на системата ще предотврати огромно евакуиране на средства от банковия бранш.
Финансовите институции също по този начин се тревожат, че цифровото евро може да се трансформира в съперник на европейската платежна система Wero.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
На 23 юни евродепутатите ще проведат дълго чакано гласоподаване по плана, с което Европейски Съюз ще направи още една стъпка към основаването на виртуалната валута.
Европейската централна банка (ЕЦБ) предложи концепцията още през 2020 година, а Европейската комисия по-късно показа формалното законодателно предложение. Дигиталното евро обаче не може да бъде въведено без утвърждението на страните членки и Европейския парламент.
За разлика от парите по банковите сметки, цифровите евро ще се съхраняват в обособен виртуален портфейл.
Ако нужните правила бъдат признати до края на годината, ЕЦБ се надява цифровото евро да стане налично за жителите през 2029 година Преди това, през 2027 година, може да бъде стартирана пилотна стратегия за тестване на системата.
Дигиталното евро ще има същата стойност като банкнотите и монетите.
Потребителите ще могат да откриват сметки в банки или публични институции и да трансферират средства към цифров портфейл.
Плащанията ще могат да се правят в магазини, онлайн или сред обособени лица посредством карта, мобилно приложение или телефон.
От ЕЦБ акцентират, че системата ще подсигурява висока степен на отбрана на персоналните данни и ще предлага офлайн режим, сходен на потреблението на пари в брой.
Според европейските институции платежните системи са освен стопански инструмент, само че и средство за въздействие.
По данни на ЕЦБ б лизо две трети от картовите заплащания в еврозоната се обработват от неевропейски компании, главно Visa и Mastercard. Освен това 13 от 21 страни в еврозоната нямат лична национална картова скица за ежедневни заплащания.
Поддръжниците на плана считат, че цифровото евро ще обезпечи по-голяма финансова самостоятелност на Европейски Съюз и ще даде на жителите повече избор.
Основният песимизъм идва от банковия бранш.
Според Европейската банкова федерация адаптирането на системите към цифровото евро може да коства към 18 милиарда евро. ЕЦБ обаче пресмята разноските доста по-ниско - сред 4 и 5,8 милиарда евро.
Банките се притесняват и че клиентите могат да трансферират част от средствата си към цифрови евро, което би понижило депозитите.
От ЕЦБ отхвърлят тези опасения и настояват, че дизайнът на системата ще предотврати огромно евакуиране на средства от банковия бранш.
Финансовите институции също по този начин се тревожат, че цифровото евро може да се трансформира в съперник на европейската платежна система Wero.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ