Всеки четвърти българин е бил жертва на насилие или е

Всеки четвърти българин е бил жертва на принуждение или е бил очевидец на такова. Това демонстрират резултатите на изследването на психолози от Великотърновския университет и женското сдружение " Екатерина Каравелова " в Силистра, оповестяват от БНР. Проучването е направено в цялата страна и е обхванало 3500 деца и възрастни. Авторите на проучването го показаха пред българските евродепутати и пред народни представители от правната, просветителната, здравната и обществената комисии в Народното събрание и упорстват за незабавни промени.
Масово българите признават за домашно принуждение единствено шамарите и побоя, само че не и вербалното, прочувственото и половото принуждение, като стандартите на мъжете и дамите са разнообразни, както и на хората от селата и градовете, сочи изследването, което продължи 30 месеца и откри, че всеки четвърти българин е попадал в обстановка на принуждение.
Данните не са непредвидени, разяснява проф. Велислава Чавдарова от ВТУ:
" Не, не ни изненада, тъй като експанзията в българското семейство е устойчива наклонност. Няма нищо изключително. Това, което е друго, са аргументите сега, които се следят, т.е. несъмнено, с изключение на вътрешносемейните връзки, изрично въздействие има социално-обществена, даже политическа среда и този нападателен метод към взаимоотношенията въобще ".
Продължават публичните настройки, че проблемите с насилието би трябвало да си останат в фамилията, а когато жертвите добият храброст да потърсят отбрана, изваждането от сериозната обстановка става постепенно, държавната машина е тромава, затруднена е работата с насилниците, настрана имаме и все по-силен и по-разпространен език на ненавист от политиците. Проблеми има даже с традициите ни и разбиранията за патриархат, разяснява психологът доцент Иван Иванов:
" Патриархалните обичаи и правила, съгласно участниците в дребните обитаеми места, са запас за предотвратяване от принуждение. Докато участниците от огромните обитаеми места считат, че патриархалните обичаи способстват и отключват деянията на домашно принуждение. В някаква степен имаме напълно разцепена обстановка ".
Много тревожни са изводите, които вършат психолозите от диалозите си с възпитаници. Стереотипите са непробиваеми, разясниха проф. Велислава Чавдарова и гл. помощник Петя Трифонова:
" Особено в дребните обитаеми места децата не възприемат като принуждение даже и претърпяно такова. Това, че децата са били измъчвани, бити или участвали на подиуми с домашно принуждение не трансформира техните стандарти ", уточни проф. Чавдарова.
" Всички употребиха концепциите, наблюденията, моделите у дома. Ако една майка е толерантна да бъде обиждана или каквото и да е друго, те смятаха, че това е обикновено, чисто финансово да са обезпечени ", добави гл. ас. Трифонова.
Нужни са доста съществени промени в просветителната, здравната и обществената политика на страната. Въпреки че преди няколко месеца имаше промени в Закона за домашното принуждение, правилникът за използването му е неработещ, разяснява Галя Иванова от женското сдружение " Екатерина Каравелова " в Силистра, а тематиката е била разисквана на срещата с българските депутати:
" Това просто е незабавно да се случи, тъй като все още има едни промени в законодателството, които са много съответни, само че на процедура кой следи за тяхното осъществяване и по какъв начин тъкмо се случват нещата – няма нормативна уредба, която да го регламентира, настояща нормативна уредба. Правилник има, само че той не е съгласуван със Закона за отбрана от домашно принуждение ".
Психолозите от ВТУ и женската неправителствена организация са разискали с депутатите тематиката за домашното принуждение да влезе в просветителните стратегии, разясни доцент Иван Иванов:
" Да могат гъвкаво през разнообразни ролеви игри да се вземат решение спорове, тъй че още на ранно учебно равнище да има нещо като предварителна защита и децата да са чувствителни към тематиката ".
Езикът на омразата е завладял българската политика и по тази причина е необходим:
" Етичен кодекс на обществените персони. В изявленията и мненията да не се акцентират и да не се злоупотребява с полово-ролевите стандарти, тъй като в този момент да не приказваме на какъв език си приказват и по какъв начин се наскърбяват в Народното събрание ".
На законотворците ни са препоръчани и законодателни промени.
" Политиката в областта на фамилията и насилствените връзки да върви към по-голяма бистрота, по-голяма координираност, надлежно бюджет, вдишване на отговорност и основаване на съответна система, която да може да работи и с жертвите, и с насилниците ", уточни доцент Иванов.
Мащабното проучване, извършено измежду 3500 деца и възрастни в 28-е области в страната, може да стане основа на национална стратегия за работа по проблемите с домашното принуждение, още повече, че в този момент се структурира националният съвет за противопоставяне на домашното принуждение и секретариатът към него. Нужно е да се премисли, че методът към другите региони би трябвало да е друг, разяснява Галя Иванова от силистренската неправителствена организация:
" Домашното принуждение е подобен феномен, който не визира само фамилията, той визира и устоите на страната. Много е значимо да не одобряваме, че връзките в фамилията са единствено вътре в фамилията. За нас ще е огромно достижение, че ние нямаме работа ".