7 съвета как да избегнете завръщането към цигарите
Всеки някогашен пушач знае, че желанието за пушене може да се появи още веднъж даже месеци или години след отричане.
Всеки някогашен пушач знае, че желанието за пушене може да се появи още веднъж даже месеци или години след отричане. Силните страсти, изключително стресът и безпокойството, постоянно могат да провокират завръщане към неприятния табиет. Дори позитивните неща могат да усилят копнежа за цигара.
Стресовите времена могат да причинят безпокойствие и хората затова търсят способи да се провиснал и да се оправят с това. Много някогашни пушачи могат да се сетят за цигарата в стресови моменти.
Пушенето постоянно се преглежда като форма на самолечение за стрес и меланхолия, като никотинът в цигарения пушек провокира освобождението на допамин, обвързван с позитивните страсти. Проучванията обаче демонстрират, че избягването на тютюнопушенето може да понижи тревогата и да усъвършенства настроението в дълготраен проект. Физиологично, тютюнопушенето задейства симпатиковата нервна система, което води до повишение на кръвното налягане и сърдечната периодичност и в последна сметка ускорява равнищата на стрес.
Много хора палят още веднъж " първата " си цигара след дълъг интервал на възпиране . Въпреки че го намират за неприятно и непоносимо, това отваря пътя към повече цигари, до момента в който в последна сметка не възобновят пушенето. Причината за това са спящите никотинови рецептори в човешкия мозък.
Когато някой стартира да пуши, тези рецептори стават „ дейни “ и „ изискват “ непрекъснато доставяне с никотин. Когато спрете да пушите, може да се проявят признаци като отмалялост, безпокойствие, затруднено съсредоточаване, нервност и други В последна сметка тези признаци изчезват и рецепторите се връщат в пасивно положение.
Важно е да запомните, че рецепторите, които никотинът засища, не изчезват изцяло. Пълното прекъсване на тютюнопушенето е единственият метод да се подсигурява, че те ще останат неактивни.
Пристрастяването към тютюнопушенето също включва психически и поведенчески аспект, който е доста значим. Цигарите се преплитат с страсти, всекидневие и разнообразни обстановки. Приспособяването към живот без цигари лишава време и старания. Следователно е естествено разнообразни събития да провокират мисли за цигари като отговор на нещо, което ни липсва сега.
Всеки някогашен пушач знае, че желанието за пушене може да се появи още веднъж даже месеци или години след отричане. Силните страсти, изключително стресът и безпокойството, постоянно могат да провокират завръщане към неприятния табиет. Дори позитивните неща могат да усилят копнежа за цигара.
Стресовите времена могат да причинят безпокойствие и хората затова търсят способи да се провиснал и да се оправят с това. Много някогашни пушачи могат да се сетят за цигарата в стресови моменти.
Пушенето постоянно се преглежда като форма на самолечение за стрес и меланхолия, като никотинът в цигарения пушек провокира освобождението на допамин, обвързван с позитивните страсти. Проучванията обаче демонстрират, че избягването на тютюнопушенето може да понижи тревогата и да усъвършенства настроението в дълготраен проект. Физиологично, тютюнопушенето задейства симпатиковата нервна система, което води до повишение на кръвното налягане и сърдечната периодичност и в последна сметка ускорява равнищата на стрес.
Много хора палят още веднъж " първата " си цигара след дълъг интервал на възпиране . Въпреки че го намират за неприятно и непоносимо, това отваря пътя към повече цигари, до момента в който в последна сметка не възобновят пушенето. Причината за това са спящите никотинови рецептори в човешкия мозък.
Когато някой стартира да пуши, тези рецептори стават „ дейни “ и „ изискват “ непрекъснато доставяне с никотин. Когато спрете да пушите, може да се проявят признаци като отмалялост, безпокойствие, затруднено съсредоточаване, нервност и други В последна сметка тези признаци изчезват и рецепторите се връщат в пасивно положение.
Важно е да запомните, че рецепторите, които никотинът засища, не изчезват изцяло. Пълното прекъсване на тютюнопушенето е единственият метод да се подсигурява, че те ще останат неактивни.
Пристрастяването към тютюнопушенето също включва психически и поведенчески аспект, който е доста значим. Цигарите се преплитат с страсти, всекидневие и разнообразни обстановки. Приспособяването към живот без цигари лишава време и старания. Следователно е естествено разнообразни събития да провокират мисли за цигари като отговор на нещо, което ни липсва сега.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ