10 символни моста на Балканите
Всеки би се развълнувал от митове за страшни времена, от невъзможна или жертвена обич, от приказни същества. Мостовете са точно това строителство, което дружно с камъка зазижда и историите на предните генерации.
Нашата дребна страна е дом на голям брой остарели мостове, само че още балкански страни могат да се похвалят с красиви мостове, постоянно скрити от туристическото око. В тази ранглиста ще ви представим точно такива от другите краища на Балканите.
10. Елен мост или Елен скок, Северна Македония
Този каменен корубест мост се намира на Мала река, край село Могорче (разположено по северните скатове на планина Стогово). Няма точни данни по кое време е издигнат, само че се твърди, че това става в средата XVIII век от мимар Хайрудин, който е проектант на Стария мост в Мостар и е възпитаник на прословутия проектант мимар Синан.
Има 3 митове за този мост. Една от тях гласи, че е издигнат в памет на момче. Същото, с цел да отбрани достойнството на момичето, което обича, убива един турски бей. След това, турците изпратили мощен войник, с цел да го хване. Преследван от аскера момчето бяга, само че стига до придошлата Мала река. В този миг на обезсърчение и невъзможност, от гората се появили феи и го трансформирали в прелестен елен, който без проблем прескочил реката. По-късно, в памет на събитието, само че и като признателност към феите, селяните построили мост.
9. Мостът на обущарите (Месарски мост), Словения
Ако се наслаждавате на архитектурата, улични актьори и… обичате хорския шум, това място е за вас.
Месарският мост е пешеходен мост, пресичащ река Любляница в Любляна, столицата на Словения. Сегашният мост е издигнат от архитекта Йоже Плечник сред 1931 и 1932г. на мястото на остарял дървен мост. Забележителен е с каменните си пилони, украсени с каменни топки или с осветителни тела.
Старият затрупан мост е издигнат през далечния XIII в. В него са били ситуирани месарски магазинчета, които са били преместени по-късно на друго място, поради неприятната носеща се миризма. Мостът мощно напомнял на Покрития мост в Ловеч. По-късно в магазинчетата се нанесли обущари, само че мостът бил реконструиран неведнъж заради пожари и наводнения.
8. Портишки мост, Гърция
Портишкият мост е каменен мост в Егейска Македония, Гърция. Той е ситуиран на река Венетикос (един от най-големите протоци на най-дългата река в Гърция Бистрица), на 45 километра югозападно от Гревена (180 км от Солун). Свързва селата Спилео и Монахити, в източните възвишения на Пинд, тъкмо пред началото на красивия пролом Портица. Мостът е издигнат през 1743 година с пари, събрани от манастира „ Успение Богородично “. Има две дъги, като едната е по-малка.
Интересното в региона на Гревена е, че тук има няколко мостчета, издигнати по времето на разнообразни османски владетели. По-горен от Портишкия мост е Мацанганов мост, а по-долни надлежно Заловски, Азизагов, Спанов мостове.
7. Мостът на Меси, Албания
Мостът е ситуиран в село Мес, на към 5 км североизточно от Шкодер, в северозападна Албания. Построен е през XVIII в. от локалния Махмуд паша. Строежът е разграничен на две етапи. При първата фаза, градежът е стигнал до първите две арки, а при втората са включени останалите 11 дъги. Целта на моста е да свърже двата града Шкодер и Дрищ и останалите северни градове. Дълъг е 108 метра и е един от дребното образци за внушаващ мост, издигнат по времето на Османската империя. Състоянието му в наши дни обаче е сериозно и рисково за туристи.
6. Белият мост или Мостът на любовта, Сърбия
Още един мост от времето на османлиите, който споделя за вълнуваща история. Мостът във Вране, над река Вране, се намира в югоизточна Сърбия. Близо е до старите квартали на града, на улица „ Девет Юговича “. Той е издигнат с бял камък и датира от 1844 година, по време на османската администрация.
Легендата гласи, че мостът е издигнат в памет на нещастната обич сред Айша, турско (мюсюлманско) момиче, и Стоян, сръбски (християнски) пастир. Дъщерята на Селим паша, османски шеф във Вране, Айша се влюбила в Стоян. Един ден, когато се срещнали край реката (смятан за хамам – свещено място, на което не би трябвало да се прегрешава), Селим ги видял. Тогава Селим се опитал да убие Стоян, само че инцидентно умъртвил личната си щерка, до момента в който тя защитавала с тялото си Стоян. След случката, Стоян лишил живота си.
5. Одринският мост на река Марица, Турция
Одрин (или Едирне на турски) е исторически град, който се намира в турската част на Тракия, където се вливат реките Марица и най-големият неин приток Тунджа. Архитектурна забележителност от интернационално значение е старинния мост на река Марица, който продължава да действа и в наши дни. Той е издигнат по време на ръководството на Абдулмецит през 1842 година и приключен през 1847 година Реката се намира по пътя Одрин-Карааня. Известно е, че в купола на моста е имало безоблачен претекст, който е имал мраморен надпис. Мостът постоянно се наводнява, заради пълноводните реки.
4. Мостът на лъжите, Румъния
В Румъния не се открива типичното строителство на османски мостове, само че в градчето Сибиу, което през 2007 година става културна столица на Европа, едно малко мостче крие своите митове.
Мостът на лъжите е издигнат през 1859 година, с цел да се улесни прекосяването на каруците и пешеходците сред дребния площад и площад Huet над проход в горната част на града. Това е първият мост, изработен от метал в Румъния.
Относно построяването, формата на моста е забавна, тъй като няма конзола и козирка. Той е бил наименуван „ Podul culcat “ (на румънски: затрупан мост) от локалните поданици. На саксонски акцент думата “culcat “ значи “лъжа „.
Има няколко изказвания за „ мистичния “ мост. Първото: детекторът на лъжата. Говори се, че мостът има силата да каже дали някой лъже сега на прекосяването му и издава странни шумове, като че ли ще се срути и накаже лъжеца. Второто: митът за Казанова. Предполага се, че Мостът на лъжите е бил мястото за първи срещи. Кадетите от военната академия се срещали с девойки и им давали обещания, които те в никакъв случай не са възнамерявали да съблюдават. Други митове описват още, че името на зданието е обвързвано с държанието на безскрупулните търговци, които лъгали своите клиенти, с цел да продадат стоките си на по-високи цени.
3. Царски мост, Черна гора
Той е колосален исторически мост в Черна гора покрай град Никшич. Смята се за съществена забележителност, предпазена от страната, само че в днешно време не се употребява интензивно. Негов проектант е от Джосип Слейд. Мостът е кръстен на съветския император Александър III, който финансира строителството. Той пресича, със забележителната си дължина (270 м), река Зета и нейната котловина.
В наши дни каналът на реката е изправен и укрепен от бетон, тъй че единствено една педя в действителност пресича реката. Мостът, построен от изсечени камъни, е издигнат под ръководството на черногорския княз Никола Петрович-Нееш (по-късно краля), който е бил в положителни връзки с съветската династия Романови. Княз Никола заповядва всеки дирек на моста да съдържа златна монета.
През 1877 година Никшич е освободен от турците, а през 1878 година Стара Херцеговина е присъединена към Черна гора по искане на Русия според Берлинския контракт. Денят на откриването, 20 октомври 1894 година, съответствува с деня на гибелта на Александър III. Мостът получава формалното си име „ Мостът на цар Александър III “.
2. Мостът на Мустафа паша, Свиленград
Свиленград е малко българско градче. Намира се в непосредствена непосредственост до точката, в която се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция. В този град се намира един достоен мост, напоен от история.
Той е издигнат по разпореждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни (Сюлейман Ел Кануни). Годината на построяването е 1529 година Така, по едно и също време със строителството на моста, Мустафа паша бил общопризнат и като създател на новото населено място Свиленград. На времето той е имал 20 красиви свода, а парапетите му са от цели камъни.
Преданието споделя, по какъв начин везирът Мустафа паша, чието име по-късно стартира да носи градът, решил да построи моста за себап (добро) на хората. Възхитен от построеното, тогавашният султан Сюлейман изискал незабавно да го откупи. Везирът се опитал да разубеди своя стопанин, само че несполучливо. Хитрият държател желал да печели пари от прекосяването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил по какъв начин да успее да резервира моста за хората и да излезе от заплетената обстановка.
На сутринта той взел съдбоносно решение – да се самоубие, с цел да няма по какъв начин султанът да го изкупи. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на идната заран султанът схванал за случилото се, гневът му бил неизразим. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва – който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Покрусеният от тъга татко на Мустафа паша, който освен изгубил най-милото си, решил да премине през моста и да скапе клетвата.
1. Вишеградският мост, Босна и Херцеговина
„ Има три неща , които не могат да се скрият – споделяха османлиите , – а това са любовта , кашлицата и сиромашията “, може би най-ярките думи, които ще запомните от романа на Иво Андрич „ Мостът на Дрина “. Роман, разказващ за „ пионера “ на балканските мостове – Вишеградският.
Намира се във Вишеград, Босна и Херцеговина, покрай границата със Сърбия, мостът е ситуиран над река Дрина. Има 11 отвора, като е издигнат на 9 каменни основи в реката с широчина 3,5-4 м и дължина 11,5 м. Съоръжението е дело на известния мимар Синан (същия, който построява и моста в Свиленград), и е построен по самодейност на Мехмед паша – Соколлу, заради което е прочут още и като Мостът на Мехмед паша Соколович. Съграден е в интервала 1571 до 1577 година Символизира мирните връзки сред мюсюлмани и християни от двете елементи на града.
Всеки един мост носи своята история и своята поука!
„ Всички мостове в действителност са едни и същи и еднообразно заслужават нашето внимание, тъй като демонстрират мястото, на което човек е срещнал затруднение и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е минал съгласно своите схващания, своя усет и изискванията, които са го заобикаляли. „
Иво Андрич
