Всеки българин прибягва към самолечение, а 50% от обществото разчита

Всеки българин прибягва към самолечение, а 50% от обществото разчита на лекарска помощ единствено при тежък здравословен проблем. Това съобщи проф. Добрияна Сиджимова - учител Маркетинг в опазването на здравето във Факултета по публично здраве към МУ - София пред БНР. Данните, на които се базира тя, са от проучване от преди години.

Начините на самолечение са два - или човек самичък си назначава лекарствена терапия, или трансформира дозата или продължителността на приема на медикаменти. Самолечението води до задълбочаването на признаците.
Когато пациентът реши, че не се е справил и отиде на доктор, може болестта към този момент да се е задълбочило и да има по-сериозни последствия, предизвестява преподавателят от Медицинския университет.

Причините за самолечение са високата незадоволеност на здравноосигурените от системата. Достъпът до лекарска помощ, разноските, времето което се губи, постоянно ни кара да се доверим на това, което чуваме по малкия екран или на това, което четем в интернет. " Рекламите са нож с две остриета - покачват здравната просвета, само че и внушават ненужно самочувствие и компетентност в региона на здравето ", безапелационна е преподавателят по маркетинг в Медицинския университет.

Неин сътрудник - преподавателят по Лекарствени регулации, фармакоикономика и мениджмънт в опазването на здравето в Медицинския университет в София проф. Татяна Бенишева дефинира антибиотиците като един международен проблем.

Световната здравна организация (СЗО) работи от повече от 30 години в тази тенденция да се регистрира това мониториране на антибиотичната консумация. В България това също е един значителен проблем, тъй като режимът е изключително демократичен. По закон аптеките нямат право да продават антибиотик без рецепта, само че това се случва, добави проф. Татяна Бенишева.

Ние посягаме към антибиотиците и в последна сметка те стават неефективни за болести, за които работят в други страни. Причината е, че там е лимитирана антибиотичната консумация, сподели тя и уточни като образец Скандинавските страни.

За идното разглеждане на второ четене в Народното събрание на измененията в Закона за медикаментите, проф. Бенишева се притеснява по какъв начин ще се осъществя на процедура електронния указател.

Запитана дали измененията досега за електронен указател, ще проработят по този начин, че да не изчезват медикаменти от българския пазар проф. Бенишева сподели, че се надява в границите на четири месеца от въвеждане на закона да вкарат такава електронна платформа.

" За мен е огромен въпрос по какъв начин ще се случи, защото няма единна номенклатура, направена сред Каса, сред търговци на едро, сред аптеки. И по какъв начин ще стане това нещо за четири месеца, за чия сметка? Това е един тип осведомителна система всички тези играчи да бъдат вързани дружно и всички тези разнообразни медикаменти да бъдат изписани по метод, който всички по един и същи метод да разпознават и да четат ", сподели проф. Бенишева.

Припомняме, на 9 февруари 2018 година депутатите одобриха измененията в Закона за публичните поръчки. С това отпаднаха търговете за медикаментите за редки болести.

През декември 2017 година министрите утвърдиха промени в Наредбата за изискванията, разпоредбите и реда за контролиране и вписване на цените на лекарствените артикули.

С измененията се дефинира методът на потребление на източниците, в които Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули (НСЦРЛП) търси най-ниската цена на производител в референтните страни. /news.bg