Десети ни върна в интензивното на историята
Всеизвестно е, че сухите числа не са просто статистика. Те осветяват и щрихират цели столетия, числата са като техни портрети, окачени по стените на познанието и историята. Пък и библейска истина е, че пред обстоятелствата и боговете мълчат.
Днешният либерален 10 ноември 2021 година неизбежно ни тласка да погледнем прилежащия портрет на социалистическия 10 ноември 1989 година, а той пък на също прилежащия буржоазен отпреди 9 септември 1944 година Все още има живи българи и от трите портрета, а и болшинството от нас се разпознаваме в последните две столетия.
Какво ни демонстрират трите портрета за светаята светих на развиването - стопанската система. На Девети 80-82% от популацията живее по селата. В медиите ни към този момент бе оповестено какво е споделил депутатът Серафим Георгиев пред Народното събрание на 12 март 1940 години. Цитирам най-драстичните му цифри, които е видял с очите си в Берковско: " Картината на българската бедност е страшна. Мога да ви прочета и данни: 61% от селските фамилии живеят в кирпичени къщи; селското жилище се състои нормално от две стаи, в които живеят приблизително шест души. 57% от семействата нямат кладенци, 17,4% нямат клозети, 20% от семействата нямат легла, а останалите 80% имат приблизително по два леглото за шест души. 28,5% от семействата нямат маса, 36% нямат стол, 28% нямат печка, 36% нямат юрган, 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постелка. Домашните съдове и принадлежности са със съмнителна непорочност и се държат навън, тъй като 53% от семействата нямат нито един долап... Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните облекла нормално са по този начин нечисти, че са хванали кожа от кир ".
За окаяното ни състояние тогава свидетелства през 1939 година и земеделският министър Иван Багрянов от трибуната на Народното събрание: " Имах случай да го кажа и различен път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме остатъци от зърнени храни. Изнасяме не остатъци, а единствено туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия трагичен добитък ".
В идеализираната в този момент царска България 94,5% от износната ѝ листа са били неиндустриални артикули. Според оценките на водещи икономисти имали сме стопанство на примитивни заводи и занаятчийски работилници. Индустрията тогава е била в зачатък, развивали се някои производства като текстил, каучук, рандеман на въглища, кожи, захар и други Морското ни комерсиално мореплаване (две трети частно) е разполагало с 9 кораба с общ тонаж 23 000 бруто указател тона и товароподемност 30 000 тона.
Като цяло от портрета ни гледа страна, която е 4-та по беднотия в Европа с 3-4-кратно закъснение по творби Брутният вътрешен продукт на човек от популацията.
Каква тогава България ни гледа от прилежащия портрет на " мизерния " 10 ноември 1989 година Наново основаният морски търговски флот има 109 кораба с 1,28 млн. бруто указател тона и 1,87 млн. т. товароподемност. Това е 56 пъти по-голям по регистров тонаж и е 62 пъти по-голям по товароподемност от 1939 година, гласи статистиката. В четирите пък български корабостроителници са издигнати 1660 плавателни съда, по-голямата част от които са за експорт.
Нещо повече: от портрета виждаме пъстроцветие от нови промишлености и производства - металургия, машиностроене, металообработване, химическа, фармацевтика, рейсове, тежко-товарни коли, лека или хранително-вкусова индустрия, електроника и 259 000 компютърни инженери, уедрено и механизирано селско стопанство с нови подсектори като напояването и аграрната просвета. Че е и атомната енергетика. На 10 ноември страната ни е произвеждала и изнасяла в стотици и десетки хиляди бройки, тонове и литри индустриална и земеделска продукция.
От портрета ни гледа не едва, а приблизително развита европейска, само че към този момент и индустриално-аграрна страна. 10 ноември 1989 година я завари на 27 място от 130 страни по показателя на Организация на обединените нации за развиване. Без стопанска система това няма по какъв начин да се случи.
10 ноември 89-та заварва една България, която от дълго време бе не запомнила бедност, разказана от буржоазния народен представител Серафим Георгиев. Това прочее е една от аргументите да " клъвнем " на стопанска система, която върна оскъдицата и общественото неравноправие. На тази дата българинът за пръв в историята си бе по едно и също време и сит, и облечен, и ограмотен, и с специалност в ръцете си, и с покрив над главата си, и с актуален за времето си обичай, въпреки и без разкош, и с живот без разтърсвания, с постоянни почивки и летувания на море. Селата пък се изпълниха с тухлени къщи на по няколко етажа, с нужната битова техника, че и с коли по дворовете.
Да, преди Десети нямаше свободата на мисълта, само че имаше друго - свободата на заситения корем. Тя е не по-малко универсална от свободата на мисълта. Дори е по-важна, по-основополагаща, тя е първична, до момента в който другата независимост е вторична, въпреки да наподобява по-възвишена и одухотворена. Нямаш ли обаче свободата на стомаха, отиваш в гроба, а с теб и свободата на мисълта. Докато без свободата на мисълта в гроба не се отива. И такива образци в историята с лопата да ги ринеш.
А какво ни демонстрира 10 ноември 2021 година? Макар и морска страна, България остава без корабостроене и с безсилен флот. Съзнателно бяха сринати в пъти промишлености и производства, красели прилежащия портрет. В значително случаи " просветеният " пазар от дълго време им е заковал кепенците. Има и фрапантни случаи. При млякото индустриалният спад е просто астрономически: от 2,5 млн. литра през " мракобесната " 1988 година до 70 000 литра през " просперитетната " 2014 година. В учебно заведение не ми вървеше с числата и по математика колкото да ги докарвах до 3 минус, само че даже и с тези ми познания мога да сглобя, че става думи за срутище от към 34 пъти. И май би трябвало да си отдъхнем, че при месото сривът е " единствено " 4-кратен: от 565 000 тона през плановата 1988-а до 150 000 това през пазарната 2014-а.
Причината за всичко това е колкото разбойническата, толкоз и невежествена приватизация, нищо че бе осъществена от умници с научни звания и трофеи. Според разнообразни оценки 70-80% от раздържавените предприятия са били нарязани на скрап за Турция и Гърция. С една дума от последния портрет ни гледа една България със унищожена стопанска система, крепена само от парите на Европейски Съюз.
А какво е дереджото с другата светая светих на човешкото съществуване: изхранването. Ако за идеализираната царска България няма данни какъв брой хляба и тестени произведения българинът е консумирал годишно, при " бедния " 10 ноември 1989 килограмите са скочили до 192, до момента в който през демократичната 2017-а са олекотяли с над два пъти до 87,1 кг. При месото индикаторите от трите портрета са надлежно 8,7, 77,8 и 32,8 кг годишно. Десетократен скок през 89-та, само че над двоен срив през 2017-та. При яйцата отново няма данни за капиталистическия 9 септември, само че " сиромашкият соц " е осигурявал на българина годишно по 255 броя, с цел да бъде здрав и дееспособен, до момента в който богатият пазар е сколасвал с много по-малко - 143 броя яйца. Същата е и картинката при други съществени артикули като мляко, захар, плодове и зеленчуци. Ако социалистическият Десети ноември бе обезпечил физическото оцеляване на българите, " цивилизованият " Десети ноември го е захвърлил на пазарната буря. Някои с надрусано пазарно мислене ще рипнат по какъв начин може да се оставя под въпрос изхранването на българина през 2021-а, откакто щандовете в страната пращят от всевъзможни храни и лакомства и има промоции за тях? Както обаче напомня видният ни икономист проф. Боян Дуранкев, у нас в действителност няма хора, умиращи от апетит, само че имаме " големи свивания по отношение на научно-обоснованите правила за ползване на тези съществени артикули ". Имаме освен нездравословно хранене, само че и недохранване, изключително за най-мизерстващите или лицата под прага на беднотия.
По последни данни 1,6 милиона българи кретат под прага на бедността, а близо половин милион души или 29% от наетите в страната са на минимална работа заплата. България е преди всичко в Европейски Съюз по дял на хората, които живеят в тежки материални ограничения, не могат да си разрешат най-малко четири от общо 9 артикули и услуги, като да вземем за пример денем да ядат месо. В Европейски Съюз сме отличник по коефициента на Джини, която записва икономическото неравноправие - през 2019 година той бе рекордният и за нас индикатор 40,8. По показателя на Организация на обединените нации за развиване се сринахме през 2020 година до 56 място в света.
А какво се случва със здравето в 3-те столетия? Лекари и лечебни заведения е имало и преди Девети, само че онази медицина е била като колибка спрямо солидната постройка на опазването на здравето след тази дата. С 20 000 лекари " допотопният " Девети септември сътвори самодостатъчна здравна система, покриваща цялата страна, здравната му профилактиката обхващаше всички пластове от популацията, за която бе изпонастроил санаториуми и здравни центрове. През 70-те години равнището на смъртност е било 9 промила, един от ниските в Европа.
Докато 10 ноември 2021 година ни завари с повече лекари (31 000), само че и с по-висока свъртност - 15,3 промила. Заради либерализацията и търговията с националното здраве цели райони са останали без медицина, а 80% от лечебните заведения и здравните центрове са скупчени в 4 огромни града. " Процъфтяващият " 10 ноември ни подреди сред страните в света с най-висока преждевременната обща смъртност, детската, майчинската и сърдечно-съдова. " Умният " пазар по този начин отрегулира здравните услуги, че ни натика сред страните от Европейски Съюз с максимален дял на хората, които заради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват медикаменти (20-25%). Цели клонове на медицината ни останаха без лекари, а наложителната имунизация падна на равнището на Третия свят.
Да изведем общия знаменател на казаното дотук - демографията. В последна сметка всичко се свежда до това дали една нация се " самозарежда ". Като обособен тип на майката природа човек би трябвало въпреки всичко да се развъжда и напредналите страни би трябвало да основават най-хубавите условия за това.
Какво обаче ни демонстрират демографските портрети на трите Българии? Според статистиките през 1944 година сме били малко под 6,9 млн. На идващия портрет виждаме близо 8,9 милионен народ, само че на последния 7-милионен. На година България изчезва приблизително с по 50 000 души. И това са данни отпреди КОВИД-пандемията.
Ако през 1988 година раждаемостта у нас е била 13,0 промили, при развилнелия се у нас зверски капитализъм тя пада ли-пада, с цел да се срине до 9,2 през 2015 година. През " злополучния " социализъм сме се усили с съвсем 1,8 българи, а през " сияйния " капитализъм сме се стопили с към 1,7 милиона.
Това са демографски съотношения за страни минали през войни
Причината е както естественият негативен приръст (срив на раждаемостта и взрив на смъртността), по този начин и детската ни фикс идея да станем с цената на всичко част от Запада с такива негови благинки като свободно придвижване на хора и отворени граници. И при общия знаменател излиза, че в случай че Девети ни бе извадил от интензивното на историята, Десети отново ни върна там.
Но и това не е всичко. Според отчети на разнообразни интернационалните организации (ООН, Световната банка, ЦРУ) в средата на века страната ни ще се срине до към 5,1 млн. души, към края ще се стопим до към 3,4 милиона. В края на века ще станем третия етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. България дефинитивно ще се обезбългари и дали въобще ще има такава нация и страна с такова име?
И каква излиза тя? В " мрака " след Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца, да основава семейство. Докато след бленувания Десети ноември берем душа в интензивното на историята и комай не се знае по какъв начин ще излезем оттова - на крайници или с краката напред. Цивилизационният избор ни докара до свободно рухване към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, страни и цивилизации.
Дали историята към този момент не написа некролога ни?
Източник: Юри Михалков, вестник " Дума "
Днешният либерален 10 ноември 2021 година неизбежно ни тласка да погледнем прилежащия портрет на социалистическия 10 ноември 1989 година, а той пък на също прилежащия буржоазен отпреди 9 септември 1944 година Все още има живи българи и от трите портрета, а и болшинството от нас се разпознаваме в последните две столетия.
Какво ни демонстрират трите портрета за светаята светих на развиването - стопанската система. На Девети 80-82% от популацията живее по селата. В медиите ни към този момент бе оповестено какво е споделил депутатът Серафим Георгиев пред Народното събрание на 12 март 1940 години. Цитирам най-драстичните му цифри, които е видял с очите си в Берковско: " Картината на българската бедност е страшна. Мога да ви прочета и данни: 61% от селските фамилии живеят в кирпичени къщи; селското жилище се състои нормално от две стаи, в които живеят приблизително шест души. 57% от семействата нямат кладенци, 17,4% нямат клозети, 20% от семействата нямат легла, а останалите 80% имат приблизително по два леглото за шест души. 28,5% от семействата нямат маса, 36% нямат стол, 28% нямат печка, 36% нямат юрган, 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постелка. Домашните съдове и принадлежности са със съмнителна непорочност и се държат навън, тъй като 53% от семействата нямат нито един долап... Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните облекла нормално са по този начин нечисти, че са хванали кожа от кир ".
За окаяното ни състояние тогава свидетелства през 1939 година и земеделският министър Иван Багрянов от трибуната на Народното събрание: " Имах случай да го кажа и различен път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме остатъци от зърнени храни. Изнасяме не остатъци, а единствено туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия трагичен добитък ".
В идеализираната в този момент царска България 94,5% от износната ѝ листа са били неиндустриални артикули. Според оценките на водещи икономисти имали сме стопанство на примитивни заводи и занаятчийски работилници. Индустрията тогава е била в зачатък, развивали се някои производства като текстил, каучук, рандеман на въглища, кожи, захар и други Морското ни комерсиално мореплаване (две трети частно) е разполагало с 9 кораба с общ тонаж 23 000 бруто указател тона и товароподемност 30 000 тона.
Като цяло от портрета ни гледа страна, която е 4-та по беднотия в Европа с 3-4-кратно закъснение по творби Брутният вътрешен продукт на човек от популацията.
Каква тогава България ни гледа от прилежащия портрет на " мизерния " 10 ноември 1989 година Наново основаният морски търговски флот има 109 кораба с 1,28 млн. бруто указател тона и 1,87 млн. т. товароподемност. Това е 56 пъти по-голям по регистров тонаж и е 62 пъти по-голям по товароподемност от 1939 година, гласи статистиката. В четирите пък български корабостроителници са издигнати 1660 плавателни съда, по-голямата част от които са за експорт.
Нещо повече: от портрета виждаме пъстроцветие от нови промишлености и производства - металургия, машиностроене, металообработване, химическа, фармацевтика, рейсове, тежко-товарни коли, лека или хранително-вкусова индустрия, електроника и 259 000 компютърни инженери, уедрено и механизирано селско стопанство с нови подсектори като напояването и аграрната просвета. Че е и атомната енергетика. На 10 ноември страната ни е произвеждала и изнасяла в стотици и десетки хиляди бройки, тонове и литри индустриална и земеделска продукция.
От портрета ни гледа не едва, а приблизително развита европейска, само че към този момент и индустриално-аграрна страна. 10 ноември 1989 година я завари на 27 място от 130 страни по показателя на Организация на обединените нации за развиване. Без стопанска система това няма по какъв начин да се случи.
10 ноември 89-та заварва една България, която от дълго време бе не запомнила бедност, разказана от буржоазния народен представител Серафим Георгиев. Това прочее е една от аргументите да " клъвнем " на стопанска система, която върна оскъдицата и общественото неравноправие. На тази дата българинът за пръв в историята си бе по едно и също време и сит, и облечен, и ограмотен, и с специалност в ръцете си, и с покрив над главата си, и с актуален за времето си обичай, въпреки и без разкош, и с живот без разтърсвания, с постоянни почивки и летувания на море. Селата пък се изпълниха с тухлени къщи на по няколко етажа, с нужната битова техника, че и с коли по дворовете.
Да, преди Десети нямаше свободата на мисълта, само че имаше друго - свободата на заситения корем. Тя е не по-малко универсална от свободата на мисълта. Дори е по-важна, по-основополагаща, тя е първична, до момента в който другата независимост е вторична, въпреки да наподобява по-възвишена и одухотворена. Нямаш ли обаче свободата на стомаха, отиваш в гроба, а с теб и свободата на мисълта. Докато без свободата на мисълта в гроба не се отива. И такива образци в историята с лопата да ги ринеш.
А какво ни демонстрира 10 ноември 2021 година? Макар и морска страна, България остава без корабостроене и с безсилен флот. Съзнателно бяха сринати в пъти промишлености и производства, красели прилежащия портрет. В значително случаи " просветеният " пазар от дълго време им е заковал кепенците. Има и фрапантни случаи. При млякото индустриалният спад е просто астрономически: от 2,5 млн. литра през " мракобесната " 1988 година до 70 000 литра през " просперитетната " 2014 година. В учебно заведение не ми вървеше с числата и по математика колкото да ги докарвах до 3 минус, само че даже и с тези ми познания мога да сглобя, че става думи за срутище от към 34 пъти. И май би трябвало да си отдъхнем, че при месото сривът е " единствено " 4-кратен: от 565 000 тона през плановата 1988-а до 150 000 това през пазарната 2014-а.
Причината за всичко това е колкото разбойническата, толкоз и невежествена приватизация, нищо че бе осъществена от умници с научни звания и трофеи. Според разнообразни оценки 70-80% от раздържавените предприятия са били нарязани на скрап за Турция и Гърция. С една дума от последния портрет ни гледа една България със унищожена стопанска система, крепена само от парите на Европейски Съюз.
А какво е дереджото с другата светая светих на човешкото съществуване: изхранването. Ако за идеализираната царска България няма данни какъв брой хляба и тестени произведения българинът е консумирал годишно, при " бедния " 10 ноември 1989 килограмите са скочили до 192, до момента в който през демократичната 2017-а са олекотяли с над два пъти до 87,1 кг. При месото индикаторите от трите портрета са надлежно 8,7, 77,8 и 32,8 кг годишно. Десетократен скок през 89-та, само че над двоен срив през 2017-та. При яйцата отново няма данни за капиталистическия 9 септември, само че " сиромашкият соц " е осигурявал на българина годишно по 255 броя, с цел да бъде здрав и дееспособен, до момента в който богатият пазар е сколасвал с много по-малко - 143 броя яйца. Същата е и картинката при други съществени артикули като мляко, захар, плодове и зеленчуци. Ако социалистическият Десети ноември бе обезпечил физическото оцеляване на българите, " цивилизованият " Десети ноември го е захвърлил на пазарната буря. Някои с надрусано пазарно мислене ще рипнат по какъв начин може да се оставя под въпрос изхранването на българина през 2021-а, откакто щандовете в страната пращят от всевъзможни храни и лакомства и има промоции за тях? Както обаче напомня видният ни икономист проф. Боян Дуранкев, у нас в действителност няма хора, умиращи от апетит, само че имаме " големи свивания по отношение на научно-обоснованите правила за ползване на тези съществени артикули ". Имаме освен нездравословно хранене, само че и недохранване, изключително за най-мизерстващите или лицата под прага на беднотия.
По последни данни 1,6 милиона българи кретат под прага на бедността, а близо половин милион души или 29% от наетите в страната са на минимална работа заплата. България е преди всичко в Европейски Съюз по дял на хората, които живеят в тежки материални ограничения, не могат да си разрешат най-малко четири от общо 9 артикули и услуги, като да вземем за пример денем да ядат месо. В Европейски Съюз сме отличник по коефициента на Джини, която записва икономическото неравноправие - през 2019 година той бе рекордният и за нас индикатор 40,8. По показателя на Организация на обединените нации за развиване се сринахме през 2020 година до 56 място в света.
А какво се случва със здравето в 3-те столетия? Лекари и лечебни заведения е имало и преди Девети, само че онази медицина е била като колибка спрямо солидната постройка на опазването на здравето след тази дата. С 20 000 лекари " допотопният " Девети септември сътвори самодостатъчна здравна система, покриваща цялата страна, здравната му профилактиката обхващаше всички пластове от популацията, за която бе изпонастроил санаториуми и здравни центрове. През 70-те години равнището на смъртност е било 9 промила, един от ниските в Европа.
Докато 10 ноември 2021 година ни завари с повече лекари (31 000), само че и с по-висока свъртност - 15,3 промила. Заради либерализацията и търговията с националното здраве цели райони са останали без медицина, а 80% от лечебните заведения и здравните центрове са скупчени в 4 огромни града. " Процъфтяващият " 10 ноември ни подреди сред страните в света с най-висока преждевременната обща смъртност, детската, майчинската и сърдечно-съдова. " Умният " пазар по този начин отрегулира здравните услуги, че ни натика сред страните от Европейски Съюз с максимален дял на хората, които заради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват медикаменти (20-25%). Цели клонове на медицината ни останаха без лекари, а наложителната имунизация падна на равнището на Третия свят.
Да изведем общия знаменател на казаното дотук - демографията. В последна сметка всичко се свежда до това дали една нация се " самозарежда ". Като обособен тип на майката природа човек би трябвало въпреки всичко да се развъжда и напредналите страни би трябвало да основават най-хубавите условия за това.
Какво обаче ни демонстрират демографските портрети на трите Българии? Според статистиките през 1944 година сме били малко под 6,9 млн. На идващия портрет виждаме близо 8,9 милионен народ, само че на последния 7-милионен. На година България изчезва приблизително с по 50 000 души. И това са данни отпреди КОВИД-пандемията.
Ако през 1988 година раждаемостта у нас е била 13,0 промили, при развилнелия се у нас зверски капитализъм тя пада ли-пада, с цел да се срине до 9,2 през 2015 година. През " злополучния " социализъм сме се усили с съвсем 1,8 българи, а през " сияйния " капитализъм сме се стопили с към 1,7 милиона.
Това са демографски съотношения за страни минали през войни
Причината е както естественият негативен приръст (срив на раждаемостта и взрив на смъртността), по този начин и детската ни фикс идея да станем с цената на всичко част от Запада с такива негови благинки като свободно придвижване на хора и отворени граници. И при общия знаменател излиза, че в случай че Девети ни бе извадил от интензивното на историята, Десети отново ни върна там.
Но и това не е всичко. Според отчети на разнообразни интернационалните организации (ООН, Световната банка, ЦРУ) в средата на века страната ни ще се срине до към 5,1 млн. души, към края ще се стопим до към 3,4 милиона. В края на века ще станем третия етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. България дефинитивно ще се обезбългари и дали въобще ще има такава нация и страна с такова име?
И каква излиза тя? В " мрака " след Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца, да основава семейство. Докато след бленувания Десети ноември берем душа в интензивното на историята и комай не се знае по какъв начин ще излезем оттова - на крайници или с краката напред. Цивилизационният избор ни докара до свободно рухване към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, страни и цивилизации.
Дали историята към този момент не написа некролога ни?
Източник: Юри Михалков, вестник " Дума "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ