Всеизвестно е, че другото име на родопския бисер Ковачевица е

Всеизвестно е, че другото име на родопския бисер Ковачевица е българския Холивуд. Тук са снимани едни от най-съдържателните български игрални филми. А те не са един и два, а 29! Кинобиографията на селото стартира от 1976 година с „ Мъжки времена “, а последният филм, сниман през 2019 година в съхранения архитектурен резерват на Родопа планина, е „ Живи комини “.

Класиката в българското кино „ Мера съгласно мера “ е съвсем напълно сниман в Ковачевица. Още част от „ Време разделно “, „ Закъде пътувате “, „ Те надвиха “... доста са лентите, за които родопското село е безподобен фон. Тук през 1983 година започнаха фотосите на кино лентата „ Прилив на деликатност “ с Камелия Тодорова, само че не можа да бъде приключен, тъй като именитата ни певица и актриса избра пътя на изгнанието и от Солун отлетя за Италия с нейния тогавашен фаворит Майкъл Кунстман, написа "Телеграф ".

През 1984 година в църквата „ Свети Никола “ се венчаха Яворов и Лора във кино лентата „ Дело 205/1913 П.К.Яворов “. Почти във всички снимани филми основно настоящо лице е операторът и режисьор Радослав Спасов. По тикления калдъръм на селото са отеквали стъпките на Григор Вачков, Руси Чанев, Мариана Димитрова, Цветана Манева, Явор Милушев, на Свобода Бъчварова , на режисьора Георги Дюлгеров и още плеада надарени български кинотворци.

Не една и две са случките, развеселявали кинаджиите по време на фотосите. 84-годишният през днешния ден ковачевец Георги Поптомов е икономист по специалност, краевед по предопределение и красноречив повествовател, озаглавил е загатна си „ Наслука “. Случката е от 1976 година, когато в Ковачевица се снима филмът „ Мъжки времена “.

„...Понякога Гришата Вачков оставаше да нощува у кмета Сашо Дишлянов и аз им носех за мезе на виното пъстърва. Гришата пожела един ден да пристигна с мен за риба. Една заран с джип от киното тримата - той, Сашо и аз, тръгваме към Вищерска река. Още при започване на реката след вливането й в Канина аз почнах да мятам въдицата и улових няколко бройки. Двамата се въртят към мен и ми плашат рибата:

„ Изчезвайте отсам и ме чакайте нагоре някъде, другояче и перка няма да видите “ - им споделям аз, а те взеха уловената риба и изчезнаха. След време и аз бях при тях. На двe -три крачки от реката бяха запалили огън, на средата с тикла за печене на рибата. Изсипах пред тях торбата с уловената риба, зацъкаха с езици те, изчистихме я набърже ние двамата със Сашо, а Гришата пък почна да я пече. Шишето с мастика минава от ръка в ръка, печената риба също, Гришата разстила локуми, двамата със Сашо се смеем, подпитваме го ту за едно, ту за друго, хапваме, пийваме и от шосето се чу клаксон. Пристигнал е джипът.

Гришата се надигна: „ Сашо, този огън по този начин ли би трябвало да остане? “ - попита той. „ Трябва да го загасим “- дава отговор Сашо. „ Тогава изваждайте пожарогасителите “! Без капчица терзание разкопча си панталона и жарта в огъня пред него се разпишика... шшшш: „ Сашо, не ме гледай, а споделих да вадиш пожарогасителя! “ Сашо бръкна в панталона си, побара наляво-надясно из него, извади нещото, пишна един-два пъти с него, а Гришата го пресича: “Какво пикаеш, бе, Сашо, ракия ли пикаеш, та разгоря огъня още веднъж. “

Не загатна към този момент думата пожарогасител. Аз през това време загивам от смях: „ Гошо, не се смей, а вади маркуча! “ Тогава бях млад, здрав, прав, твърд и набърже огънят бе сподавен от мен. На два разкрача от нас река Вищерска се кикотеше от смях и се спускаше радостно надолу към река Канина. “

Бай Георги Поптомов споделя и различен случай от „ Мъжки времена “: „ В един от епизодите снимат мулетата на Калина Палазова и на баба Стойка. След фотосите за присъединяване на двете мулета кинаджиите им заплащат, само че на Калина дават повече пари. Баба Стойка реагира: „ Откъде накъде на Калина ще давате повече пари - и аз дадох муле, и Калина даде муле - и на мен ще дадете колкото нейните пари “. Обажда се Калина: „ Ама мойто муле беше със самара, а твойто голоооо “. „ Мойто пък беше по-убаво, тъй като е бяло, а твойто църноооо “ - дава отговор баба Стойка.

„ Ама на мойто яаше Митко Бомбата, а твойто търчеше след него като айгъъъър “ - продължава Калина. „ Мойто е айгър, тъй като е бяло, а твойто го яат, тъй като е църноооо “ - не престава баба Стойка. „ Ама бент съм и артистка, мари, а ти каква си - никакваааа! “ - приключва разногласието Калина. Намесва се Гришата Вачков - води бабите при Йошката в магазина, купува им едно шише мента и по една кутия бонбони и бабите се сдобряват.

В основата на киноповествованието на кино лентата лежи биографичният разказ на Свобода Бъчварова “Литургия за Илинден”, появил се заради невниманието на цензорите през 1978 година: “Бях още ученичка в Горноджумайската някогашна Солунска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Прилежно записвах в ученическата си тетрадка разказите на дядо Илия Дилберов, прототипа на моя Дилбер Танас. Той ни беше комшия и постоянно сядахме двамата на пейката пред неговата врата. Така оживяваха облиците на Гоце Делчев, Пейо Яворов, Постол Войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански... през спомените на дядо Дилбер Илия. Бащата и майката на Гоце Делчев, бежанци от Кукуш, живееха на прилежащата уличка и бяха още живи”, спомня си огромната българска писателка Свобода Бъчварова, която приживе през 2008 година прелетя от Бразилия до родния Благоевград. Отиде и до Ковачевица.

Името на кино лентата идва от стихотворението на Пейо Яворов "Ден денувам ". Близо 2 десетилетия преди Мел Гибсън да употребява локален акцент в продукциите си "Страстите Христови " и "Апокалипто ", в “Мера съгласно мера” се приказва достоверно на вардарско-струмишкия акцент. Майката на режисьора Георги Дюлгеров, бежанка от Македония, образова Руси Чанев и другите артисти на характерния диалект.

По-голямата част от снимачния интервал на кино лентата минава през 1980 година в Ковачевица. Вече не са живи локалните типажи, които тогава паснаха като тикли в калдъръм в масовките на фотосите. Баба Калина Палазова бе любимката на Григор Вачков. Във кино лентата тя извършва и доста значима роля, акушира при раждането на Цилка в аферата „ Мис Стоун “. Епизоди са снимани и в нейната къща против кръчмата “Синият вир”. Григор Вачков в доспехите на Постол Войвода предпочитал да си полежи на баба Калининото легло сред два дубъла, до момента в който бобът къкрел в гърнето на огнището.

Той видял, че бабата си няма тв приемник и след едно от пътуванията му до София й донесъл дребния руски “Юност”. За жал след едно от тези негови пътувания той не се завърна в Ковачевица, инфарктът го покоси без време на 47-годишна възраст. Баба Калина му окачи огромна фотография като Постол Войвода в кръчмата “Синият вир” и до момента в който беше жива, му палеше свещичка на всяка панихида.

Спомените на оператора на кино лентата Радослав Спасов, чиято къща в Ковачевица е “базовият лагер” на целия снимачен екип, са неизтриваеми: “В моята къща актьорите си харесаха една одая и в нея почиваха и се подготвяха за епизодите си. В петък Гришата донесе бутилка хубава ракия и ни сподели, че като се върне в понеделник от София, ще я изпием. Той обаче не се върна в никакъв случай към този момент. После всички пийнахме по глътка в негова памет...”.

Тогавашните деца, през днешния ден над 40-годишни мъже и дами, си спомнят по какъв начин Руси Чанев е ходил по през целия ден из селото с брашнено лице. Или пък по какъв начин 6-годишната тогава Деси, пристигнала на посетители при вуйна си Валя, се връща с плач от бърчината (мегдана): “Лельо, не мога да купя самун от магазина, селото е цялостно с турци”. Или пък по какъв начин Цветана Манева и тогава гимназистката Мартина Вачкова са късали нервите на режисьора Георги Дюлгеров и оператора Славчо Спасов.

Техните героини е трябвало да си разменят репликите: “Оти го не сакаш момчето, мари?”, а другата да отговори: ”Я не го сакам, оти он е мрсолькьо!” Двете избухвали в неукротим смях, когато Мартина все не успявала да изговори 3-те съгласни едновременно... десетина дубъла се наложило да създадат.