Как програмираме децата си
Всеизвестно е че децата следват моделите на държание на родителите си. Точно поради това би трябвало да внимаваме какви образци им даваме. Когато децата са дребни думичките и изразите които употребяват родителите са доста значими, тъй като те се запечатват в подсъзнанието им и ще ръководят целият им живот по-късно. Можем да кажем че тези думички програмират държанието ни когато сме към този момент зрели хора. Заради това, благи родители, използвайте думичките деликатно.
Едно от най-важните послания, които може да внушите на детето си стартира с “Ти си… ”. Затворете си очите и си помислете кое е първото обръщение от вашето детство започващо с “Ти си… ”, което изниква в съзнанието ви. Сега помислете дали употребявате тези думички с вашите деца. За децата мнението на родителите е като закон, то е най-важното в целия свят и те го одобряват за безспорна истина, изключително в случай че нямат с кого да го сравнят. Изречения като “Ти не ставаш за нищо ”, “Един път не можа да свършиш нещо както би трябвало ” или “Същия си като татко си ” оставят трайни следи в нашето подсъзнание.
Опитайте се да обърнете тези послания в позитивни, само че дано да са подплатени. Например, в случай че детето ви желае да стане проектант и ви покаже някоя рисунка просто кажете “Уау, мисля че в действителност имаш гений да рисуваш здания. Тази рисунка е невероятна ”. Така ще го стимулирате да следва фантазиите си и то ще повярва че е положително в нещо, че има ресурса да се оправи. Ако реагирате по-грубо в такава обстановка е прекомерно евентуално то подсъзнателно да се откаже от фантазията си и този сюжет да се повтаря от време на време в живота му по-късно просто тъй като като дете родителите му не са вярвали в гения му.
Така че имайте религия в децата си. Това е метода те да пораснат като хора, които преследват фантазиите си, които се вършат със обстановките, които им предлага живота. Положителните послания ще подтикват децата ви да се развиват и да реализират по-добри резултати. Ако желаеме да променим нещо в обществото си е добре да стартираме с образеца, който даваме на децата си, тъй като те са нашето бъдеще, нали?
Диана Гинова
