Фашистки ли е режимът на Путин?
Все се по-често режимът на Путин е дефиниран като нацистки или фашистки. Често двете понятия се смесват, тъй като разликата е във висшата идеологическа полезност - страната или нацията.
Това, несъмнено, е светотатство за комунисти, путинисти, русофили и левичари, тъй като Русия и комунизмът са си построили имидж на унищожители на нацизма и фашизма. Затова и самата Путинска агитация не можа да измисли някакво по-достоверно опрощение пред съветския народ за нашествието с изключение на нацизма, макар, че президентът на Украйна е евреин.
Ако се придържаме към научните дефиниции за фашизъм, то до предходната година не можеше да се твърди, че режимът на Путин е подобен. Съществуваше въпреки и реплика на политическа съпротива, политическите му съперници въпреки всичко имаха непълен достъп до медиите - Навални си разгласява филмите за корупцията, обществените медии и медии като “Ехо Москвьi ” някак си бяха толерирани, протестиращите най-вече да стигнат до пандиза, само че не бяха убивани и така нататък
Дали всичко обаче е по този начин с началото на войната в Украйна?
През 2003 г, на база просторно изследване на фашистките режими през 20 век, американският политолог и публицист Лорънс Брит обрисува 14 критерия за определянето на един политически режим като фашизъм.
Нека да проучваме днешна Русия в тази рамка.
1. Мощен и нескончаем шовинизъм
Политическата теория на Путин е за възобновяване славата на съветската нация и на нейната специфична задача в света. Цялото обучение от най-ранна възраст е подчинено на тази теория. Разликата с патриотизма е в акцента на превъзходството на съветската велика нация по отношение на другите народи като Богоизбрана да избави и сплоти православния свят против враговете му, най-много англосаксонците.
2. Пренебрежение към човешките права
Постепенно тези права губеха своя смисъл с преследването и убийствата на политически съперници, публицисти, юристи на непознати предприемачи като Магнитски, а най-после правото на митинг и противоречие с режима беше напълно неразрешено.
3. Намиране на зложелател като обединителна идея
След 2007 г врагът беше посочен: Западът, отпред със Съединени американски щати, които пречат и вършат проекти за заличаване на Русия.
4. Надмощие на милитаризма
Най-много вложения по времето на Путин бяха направени във възобновяване на съветската военна мощност и създаване на втората в света най-силна войска. Откакто Путин е президент, Русия организира голям брой военни интервенции: Чечня, Грузия, Крим, Донбас, Сирия, Беларус, Казахстан до днешната война с Украйна. Военните и службите - тъй наречените силовики - са една от двете съществени опори на режима.
5. Широко публикуван сексизъм
Самият Путин беше натрапен като фетиш на мачизма - с необятна агитация на неговата физика. Женското наличие във властта е незабележимо, а неговите врагове на Запад са портретират като гейове и джендъри (Гейропа).
6. Контрол върху масмедиите
На процедура през днешния ден към този момент съвсем няма свободни медии в Русия, а всеки глас против войната и Путин е глас на изменник.
7. Обсесия по националната сигурност
Основна тематика в Путинската агитация е опасността към Русия от Запада, непознати сътрудници, а сега и от всички руснаци, които харесват Запада.
8. Преплитане на страна и религия
Руската православна черква е главен стожер на режима и неговата агитация, а задачата е възстановяне на Москва като Третия Рим - международен център на православието и бранител на славянските нации, които би трябвало да бъдат освобождавани при потребност от узурпатори на властта, наложени от Запада, както е през днешния ден в Украйна.
9. Защита на едрите корпоративни ползи
Олигарите са другата съществена опора на властта, наред със силоваците. Тяхната задача е освен да прокарват съветските стопански ползи по света, а да подкупват политици, партии, медии и публицисти да работят за реализация на ползите на Кремъл.
10. Репресия и разпадане на профсъюзите
По времето на Елцин беше изработен опит за промяна на съвтеските профсъюзи по западен модел на трипартидна система. При Путин главният синдикат - въпреки да съществува - на процедура се сля с неговата партия Единна Русия и е казионна организация. А Русия е страната с най-голямо подоходно неравноправие в Европа.
11. Презрение към интелектуалците и създателите.
Руската интелигенция при режима на Путин се разцепи: по-голямата част от тях като Никита Михалков станаха трубадури на съветския шовинизъм, а дребна част или емигрира, или беше изолирана. Това ясно пролича и в декларациите на създатели и учени против войната, на които никой не обърна внимание.
12: Обсесия по престъпността и нейното наказване.
Дефиницията за престъпност непрекъснато беше разширявана по времето на Путин до момента в който към този момент всеки, който е против войната или стачкува против нея може да отиде в пандиза за изменничество.
13. Процъфтяваща корупция и връзкарство.
Филмите на Навални и разкритията на офшорните файлове са задоволително доказателство за ширещата се в невероятни мащаби корупция.
14. Имитация на избори
На процедура, след 2012 година, когато имаше големи подозрения дали Путин завоюва изборите, а многочислените митинги против тях бяха смазани, надали може да се твърди, че към този момент има даже детайл на същински избори. За по-сигурно, даже на съперниците на Путин като Навални им не разрешиха присъединяване.
И по този начин, без пресилване може да се каже, че през днешния ден светът още веднъж е изправен пред война с фашизма. И по тази причина Путин би трябвало да бъде спрян още в Украйна.
Това, несъмнено, е светотатство за комунисти, путинисти, русофили и левичари, тъй като Русия и комунизмът са си построили имидж на унищожители на нацизма и фашизма. Затова и самата Путинска агитация не можа да измисли някакво по-достоверно опрощение пред съветския народ за нашествието с изключение на нацизма, макар, че президентът на Украйна е евреин.
Ако се придържаме към научните дефиниции за фашизъм, то до предходната година не можеше да се твърди, че режимът на Путин е подобен. Съществуваше въпреки и реплика на политическа съпротива, политическите му съперници въпреки всичко имаха непълен достъп до медиите - Навални си разгласява филмите за корупцията, обществените медии и медии като “Ехо Москвьi ” някак си бяха толерирани, протестиращите най-вече да стигнат до пандиза, само че не бяха убивани и така нататък
Дали всичко обаче е по този начин с началото на войната в Украйна?
През 2003 г, на база просторно изследване на фашистките режими през 20 век, американският политолог и публицист Лорънс Брит обрисува 14 критерия за определянето на един политически режим като фашизъм.
Нека да проучваме днешна Русия в тази рамка.
1. Мощен и нескончаем шовинизъм
Политическата теория на Путин е за възобновяване славата на съветската нация и на нейната специфична задача в света. Цялото обучение от най-ранна възраст е подчинено на тази теория. Разликата с патриотизма е в акцента на превъзходството на съветската велика нация по отношение на другите народи като Богоизбрана да избави и сплоти православния свят против враговете му, най-много англосаксонците.
2. Пренебрежение към човешките права
Постепенно тези права губеха своя смисъл с преследването и убийствата на политически съперници, публицисти, юристи на непознати предприемачи като Магнитски, а най-после правото на митинг и противоречие с режима беше напълно неразрешено.
3. Намиране на зложелател като обединителна идея
След 2007 г врагът беше посочен: Западът, отпред със Съединени американски щати, които пречат и вършат проекти за заличаване на Русия.
4. Надмощие на милитаризма
Най-много вложения по времето на Путин бяха направени във възобновяване на съветската военна мощност и създаване на втората в света най-силна войска. Откакто Путин е президент, Русия организира голям брой военни интервенции: Чечня, Грузия, Крим, Донбас, Сирия, Беларус, Казахстан до днешната война с Украйна. Военните и службите - тъй наречените силовики - са една от двете съществени опори на режима.
5. Широко публикуван сексизъм
Самият Путин беше натрапен като фетиш на мачизма - с необятна агитация на неговата физика. Женското наличие във властта е незабележимо, а неговите врагове на Запад са портретират като гейове и джендъри (Гейропа).
6. Контрол върху масмедиите
На процедура през днешния ден към този момент съвсем няма свободни медии в Русия, а всеки глас против войната и Путин е глас на изменник.
7. Обсесия по националната сигурност
Основна тематика в Путинската агитация е опасността към Русия от Запада, непознати сътрудници, а сега и от всички руснаци, които харесват Запада.
8. Преплитане на страна и религия
Руската православна черква е главен стожер на режима и неговата агитация, а задачата е възстановяне на Москва като Третия Рим - международен център на православието и бранител на славянските нации, които би трябвало да бъдат освобождавани при потребност от узурпатори на властта, наложени от Запада, както е през днешния ден в Украйна.
9. Защита на едрите корпоративни ползи
Олигарите са другата съществена опора на властта, наред със силоваците. Тяхната задача е освен да прокарват съветските стопански ползи по света, а да подкупват политици, партии, медии и публицисти да работят за реализация на ползите на Кремъл.
10. Репресия и разпадане на профсъюзите
По времето на Елцин беше изработен опит за промяна на съвтеските профсъюзи по западен модел на трипартидна система. При Путин главният синдикат - въпреки да съществува - на процедура се сля с неговата партия Единна Русия и е казионна организация. А Русия е страната с най-голямо подоходно неравноправие в Европа.
11. Презрение към интелектуалците и създателите.
Руската интелигенция при режима на Путин се разцепи: по-голямата част от тях като Никита Михалков станаха трубадури на съветския шовинизъм, а дребна част или емигрира, или беше изолирана. Това ясно пролича и в декларациите на създатели и учени против войната, на които никой не обърна внимание.
12: Обсесия по престъпността и нейното наказване.
Дефиницията за престъпност непрекъснато беше разширявана по времето на Путин до момента в който към този момент всеки, който е против войната или стачкува против нея може да отиде в пандиза за изменничество.
13. Процъфтяваща корупция и връзкарство.
Филмите на Навални и разкритията на офшорните файлове са задоволително доказателство за ширещата се в невероятни мащаби корупция.
14. Имитация на избори
На процедура, след 2012 година, когато имаше големи подозрения дали Путин завоюва изборите, а многочислените митинги против тях бяха смазани, надали може да се твърди, че към този момент има даже детайл на същински избори. За по-сигурно, даже на съперниците на Путин като Навални им не разрешиха присъединяване.
И по този начин, без пресилване може да се каже, че през днешния ден светът още веднъж е изправен пред война с фашизма. И по тази причина Путин би трябвало да бъде спрян още в Украйна.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ