Изпоовед от интернет: Бях толкова глупава, щях да изневеря на мъжа си
Все се намира в този живот някой или нещо да те предизвика. Особено когато става дума за невярност. Е, самоуверено мога да кажа: удържах! И в никакъв случай не съм изневерявала на мъжа си. Не беше елементарно, само че в случай че го бях направила, евентуално щях да се усещам като изменник. Това написа една 36-годишна жена във Facebook. Ето какво споделя още Зоя:
Спомням си интервала на търсенето. На какво? На обич, несъмнено! Тогава много самоуверено се впусках в любовни опити, поддавах се на първичните си инстинкти и бързо прекосявах към идната фаза.
Но една вечер го срещнах – индивида, който бях търсила толкоз старателно. Не ни трябваше доста време, с цел да разберем, че сме един за различен. И бързо стигнахме до сватбени камбани. Заживяхме си прелестно. Но провокациите бяха през цялото време.
Провокация №1
Случи се още на сватбата – бях толкоз замаяна, толкоз опиянена (символично и буквално) от всичко, което ми се случва, че не усетих, по какъв начин до момента в който танцувам с един от гостите (приятел на напълно „ пресния “ ми съпруг), се поддавам на неговите закачки.
Е, и той беше подпийнал, пък и не беше за изхвърляне, както се споделя. Беше объркващо – из главата ми се преплитаха всевъзможни мисли, из душата ми – шарени страсти. Моят сътрудник по танц беше прекомерно гальовен и хвалебствен. Бях на косъм да отвърна на нежностите. Хубавото е, че мъжът ми беше пред очите ми и просто грейваше в близост и спираше глупавите ми мисли-забежки единствено с наличието си.
Провокация №2
Понякога като че ли забравяш, че си разкрил търсеното богатство – и без да искаш продължаваш да го търсиш. Особено в случай че попаднеш на друго място – надалеч от своя персонален „ трезор на щастието “.
Заминах в командировка – беше три години след сватбата. Запознах се с доста забавни хора. Сякаш попаднах в някакъв различен свят, който имаше свои условия и благоприятни условия. Един от сътрудниците, с които се срещнах там, беше много приветлив човек: намерихме доста общи тематики, бърборехме до късно на по чаша вино.
Едната вечер той пристигна до моята стая, с цел да вземе книгата, която бях изчела – по този начин залитнах към него, когато взех книгата, че попаднах в неговата здрава прегръдка – хвана ме, с цел да не падна или просто тъй като чакаше комфортен миг за непосредственост. За елементи от секундата усетих по какъв начин се поддавам на това към момента незабравимо възприятие за първа любовна тръпка, като че ли не запомнила, че имам любовта на индивида до себе си.
Тази провокация не съумя по една доста простичка причина – спря в точния момент: моят брачен партньор звънна по телефона тъкмо сега, в който бях в хубавичко прегръдка на сътрудника си. „ Изтрезнях “ за момент от това въодушевление.
Провокация №3
Бяха минали 10 прелестни години фамилен живот. И внезапно нашите интимни връзки като че ли запънаха. Знам, че се случва при доста дългогодишни двойки – в един миг всичко стартира да ти се коства толкоз рутинно, че ти се желае още веднъж да изживееш момента с фойерверките… Онова бурно, съвсем животинско, чувство за дива пристрастеност, което изпитваме при първата обич. Някои просто намират втора обич, други стартират да кръшкат и да си търсят многообразие в непозната постеля… Бях напът да се включа в някоя от тези трупи. Не беше мъчно – бяхме в тежък интервал: проблеми, безпаричие, към момента нямахме и деца (отлагахме, чакахме подобаващия момент). Прибирах се у дома и усещах само отчаяние. За което укорявах мъжа си, несъмнено – като че ли той беше задължен да се оправя с всичко и да облекчава живота ми.
Моя другарка, на която доста й шарят очите, една вечер ме предложения на посетители – на женско празненство. В едни миг обаче на вратата се звънна – беше комшията с цяла група другари. Буквално за половин час се озовах в нещо като неуместно сходство на ваучър от ученическите си години: във всеки ъгъл имаше по една двойка, която се натискаше и се чудеше къде да си откри леговище. Направо ме е позор да призная, че и аз бях част от такава двойка: всичко това не беше без помощта на много коктейли в организма ми. Сякаш се бях върнала във времето – усещах се като на 17.
И несъмнено щеше да прерасне в неудържимо полово блъскане на дивана в прилежащата стая, в случай че не ми беше станало неприятно. Изведнъж всичко закупи размити контури и напряко изпаднах в несвяст. Когато се посвестих, отговорно звъннах на оня, който в никакъв случай не се беше разочаровал от мен, и ме чакаше вкъщи. Той пристигна, прибра си ме, обгрижи ме, без да ми натяква. На другата заран се почувствах толкоз обичана в прегръдката на обичания си човек, че навлязох в един от най-красивите интервали от живота си.
Преоткриването на същинската обич
Имах потребност не от страстта на първото влюбване, а от постоянна любов и сигурност. Имах потребност не от инцидентни контакти, а от отдаване на зрялата обич с цялата й хубост. Защото единствено от нас зависи да създадем многообразие в връзките си, с цел да не го търсим на открито.
Имах потребност и от друго – едно малко създание, което да слее в себе си две тела, две души, два живота в един нов.
Два месеца по-късно, разкрила отначало най-красивите усеща, се оказах бременна. И животът ми стартира още веднъж, откакто преодолях една от тези рецесии, които могат да те извадят отвън релси. Аз си се върнах в моя благополучен коловоз. И не скърбя.
Зоя,36 година
Спомням си интервала на търсенето. На какво? На обич, несъмнено! Тогава много самоуверено се впусках в любовни опити, поддавах се на първичните си инстинкти и бързо прекосявах към идната фаза.
Но една вечер го срещнах – индивида, който бях търсила толкоз старателно. Не ни трябваше доста време, с цел да разберем, че сме един за различен. И бързо стигнахме до сватбени камбани. Заживяхме си прелестно. Но провокациите бяха през цялото време.
Провокация №1
Случи се още на сватбата – бях толкоз замаяна, толкоз опиянена (символично и буквално) от всичко, което ми се случва, че не усетих, по какъв начин до момента в който танцувам с един от гостите (приятел на напълно „ пресния “ ми съпруг), се поддавам на неговите закачки.
Е, и той беше подпийнал, пък и не беше за изхвърляне, както се споделя. Беше объркващо – из главата ми се преплитаха всевъзможни мисли, из душата ми – шарени страсти. Моят сътрудник по танц беше прекомерно гальовен и хвалебствен. Бях на косъм да отвърна на нежностите. Хубавото е, че мъжът ми беше пред очите ми и просто грейваше в близост и спираше глупавите ми мисли-забежки единствено с наличието си.
Провокация №2
Понякога като че ли забравяш, че си разкрил търсеното богатство – и без да искаш продължаваш да го търсиш. Особено в случай че попаднеш на друго място – надалеч от своя персонален „ трезор на щастието “.
Заминах в командировка – беше три години след сватбата. Запознах се с доста забавни хора. Сякаш попаднах в някакъв различен свят, който имаше свои условия и благоприятни условия. Един от сътрудниците, с които се срещнах там, беше много приветлив човек: намерихме доста общи тематики, бърборехме до късно на по чаша вино.
Едната вечер той пристигна до моята стая, с цел да вземе книгата, която бях изчела – по този начин залитнах към него, когато взех книгата, че попаднах в неговата здрава прегръдка – хвана ме, с цел да не падна или просто тъй като чакаше комфортен миг за непосредственост. За елементи от секундата усетих по какъв начин се поддавам на това към момента незабравимо възприятие за първа любовна тръпка, като че ли не запомнила, че имам любовта на индивида до себе си.
Тази провокация не съумя по една доста простичка причина – спря в точния момент: моят брачен партньор звънна по телефона тъкмо сега, в който бях в хубавичко прегръдка на сътрудника си. „ Изтрезнях “ за момент от това въодушевление.
Провокация №3
Бяха минали 10 прелестни години фамилен живот. И внезапно нашите интимни връзки като че ли запънаха. Знам, че се случва при доста дългогодишни двойки – в един миг всичко стартира да ти се коства толкоз рутинно, че ти се желае още веднъж да изживееш момента с фойерверките… Онова бурно, съвсем животинско, чувство за дива пристрастеност, което изпитваме при първата обич. Някои просто намират втора обич, други стартират да кръшкат и да си търсят многообразие в непозната постеля… Бях напът да се включа в някоя от тези трупи. Не беше мъчно – бяхме в тежък интервал: проблеми, безпаричие, към момента нямахме и деца (отлагахме, чакахме подобаващия момент). Прибирах се у дома и усещах само отчаяние. За което укорявах мъжа си, несъмнено – като че ли той беше задължен да се оправя с всичко и да облекчава живота ми.
Моя другарка, на която доста й шарят очите, една вечер ме предложения на посетители – на женско празненство. В едни миг обаче на вратата се звънна – беше комшията с цяла група другари. Буквално за половин час се озовах в нещо като неуместно сходство на ваучър от ученическите си години: във всеки ъгъл имаше по една двойка, която се натискаше и се чудеше къде да си откри леговище. Направо ме е позор да призная, че и аз бях част от такава двойка: всичко това не беше без помощта на много коктейли в организма ми. Сякаш се бях върнала във времето – усещах се като на 17.
И несъмнено щеше да прерасне в неудържимо полово блъскане на дивана в прилежащата стая, в случай че не ми беше станало неприятно. Изведнъж всичко закупи размити контури и напряко изпаднах в несвяст. Когато се посвестих, отговорно звъннах на оня, който в никакъв случай не се беше разочаровал от мен, и ме чакаше вкъщи. Той пристигна, прибра си ме, обгрижи ме, без да ми натяква. На другата заран се почувствах толкоз обичана в прегръдката на обичания си човек, че навлязох в един от най-красивите интервали от живота си.
Преоткриването на същинската обич
Имах потребност не от страстта на първото влюбване, а от постоянна любов и сигурност. Имах потребност не от инцидентни контакти, а от отдаване на зрялата обич с цялата й хубост. Защото единствено от нас зависи да създадем многообразие в връзките си, с цел да не го търсим на открито.
Имах потребност и от друго – едно малко създание, което да слее в себе си две тела, две души, два живота в един нов.
Два месеца по-късно, разкрила отначало най-красивите усеща, се оказах бременна. И животът ми стартира още веднъж, откакто преодолях една от тези рецесии, които могат да те извадят отвън релси. Аз си се върнах в моя благополучен коловоз. И не скърбя.
Зоя,36 година
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ