Когато няма ток
Все се надявах всичко това да си остане в предишното, само че ето, отново излиза на напред във времето. Пак би трябвало да го мислим този ток, който или го няма, или е толкоз безценен, че отново го стопираме.
По-възрастните знаят какво е да няма ток. Два часа има, два часа няма. Това беше в средата на 80-те, повтори се и при започване на 90-те. Знаеш, че по-късно няма да има ток и си правиш сметката.
Стига да имаш прецизен часовник и да не те изненада в асансьора, да вземем за пример. Или да се стъмни внезапно тъкмо когато влизаш с бебешката количка във входа и те чакат най-малко шест етажа нагоре. А бебешките колички в средата на 80-те бяха много големички.
В средата на 90-те пък какво ли ни беше наред, та и токът. Вестниците разгласиха описи на съкращения на цели фабрики, едновременно хиляди излизаха на пазара на труда. Всъщност много излязоха на битака, с цел да продават всякакви вентилатори, печки и впрочем уреди, които до през вчерашния ден са произвеждали, с цел да вържат двата края. Едни пък продаваха фикуси, с това им бяха платили.
Забележителното, най-малко съгласно мен, е, че в. " Психо ", който четяхме групово с децата на свещи и с подобаваща интонация в средата на 90-те, още излиза. Имайте го поради.
Няма да не помни по какъв начин синът ми, четвъртокласник тогава, без да пита беше решил да иде да гледа подготовка на нещо си на другия завършек на града, а аз го чаках и не знаех къде е. Токът идваше и си отиваше, а детето го нямаше и никой нямаше визия къде е. Прибра се най-после, с последния рейс и с последната порция ток за вечерта. Заших му един пестник за скъсаните нерви, само че кучето го утеши.
Така беше, като нямаше ток. Недосварени манджи, недопечени баници, да си мислил в точния момент. Българската стопанка по това време планираше по-добре от логистична база на НАТО. То не, че нещо имаше и по магазините...
А и по-рано помня. В началото на 70-те токът толкоз не стигаше, че взеха решение другите окръзи да почиват в разнообразни дни. Пак не се работеше два дни, единствено дето те бяха ту събота и неделя, ту понеделник и вторник, ту сряда и четвъртък и по този начин нататък. В другите окръзи- друго. За множеството хора нямаше необикновен проблем. Само дето аз учех в различен окръг и като се прибера при нашите, те бяха на работа. Криво.
Какво правехме тогава ли? Купувахме свещи, вадехме акумулатора на колата, не се качвахме в асансьора на кръговиден час.
Автор: Веселина Божилова
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
По-възрастните знаят какво е да няма ток. Два часа има, два часа няма. Това беше в средата на 80-те, повтори се и при започване на 90-те. Знаеш, че по-късно няма да има ток и си правиш сметката.
Стига да имаш прецизен часовник и да не те изненада в асансьора, да вземем за пример. Или да се стъмни внезапно тъкмо когато влизаш с бебешката количка във входа и те чакат най-малко шест етажа нагоре. А бебешките колички в средата на 80-те бяха много големички.
В средата на 90-те пък какво ли ни беше наред, та и токът. Вестниците разгласиха описи на съкращения на цели фабрики, едновременно хиляди излизаха на пазара на труда. Всъщност много излязоха на битака, с цел да продават всякакви вентилатори, печки и впрочем уреди, които до през вчерашния ден са произвеждали, с цел да вържат двата края. Едни пък продаваха фикуси, с това им бяха платили.
Забележителното, най-малко съгласно мен, е, че в. " Психо ", който четяхме групово с децата на свещи и с подобаваща интонация в средата на 90-те, още излиза. Имайте го поради.
Няма да не помни по какъв начин синът ми, четвъртокласник тогава, без да пита беше решил да иде да гледа подготовка на нещо си на другия завършек на града, а аз го чаках и не знаех къде е. Токът идваше и си отиваше, а детето го нямаше и никой нямаше визия къде е. Прибра се най-после, с последния рейс и с последната порция ток за вечерта. Заших му един пестник за скъсаните нерви, само че кучето го утеши.
Така беше, като нямаше ток. Недосварени манджи, недопечени баници, да си мислил в точния момент. Българската стопанка по това време планираше по-добре от логистична база на НАТО. То не, че нещо имаше и по магазините...
А и по-рано помня. В началото на 70-те токът толкоз не стигаше, че взеха решение другите окръзи да почиват в разнообразни дни. Пак не се работеше два дни, единствено дето те бяха ту събота и неделя, ту понеделник и вторник, ту сряда и четвъртък и по този начин нататък. В другите окръзи- друго. За множеството хора нямаше необикновен проблем. Само дето аз учех в различен окръг и като се прибера при нашите, те бяха на работа. Криво.
Какво правехме тогава ли? Купувахме свещи, вадехме акумулатора на колата, не се качвахме в асансьора на кръговиден час.
Автор: Веселина Божилова
Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ