Все повече младежи в България се интересуват от политика
Все повече младежи в България се интересуват от политика. Това демонстрира районно изследване на фондация “Фридрих Еберт ” за настройките на младежите на възраст от 14 до 29 години, извършено в 12 страни в Югоизточна Европа.
Резултатите на изследването разяснява по Дарик радио политологът Борис Попиванов.
“От една страна, на фона на предходната вълна проучвания на фондация “Фридрих Еберт ” през 2018 година, в този момент има видим растеж на интереса на младежите към политиката. Около 1/5 от тях - 21% - декларират, че в немалка степен се интересуват от политически развой, от политическите събития. Това е положителната вест, а неприятната е, че, какъвто и растеж да има, въпреки всичко става дума за 1/5. Огромната част от младежите не се интересуват от политическия живот ”, изясни Попиванов.
Той посочи и че на всички места в изследваните страни има растеж на интереса на младите към политиката, само че у нас е по-осезаем.
И обясни на какво се дължи това:
“Това можем да го отдадем, опасявам се, на политическата рецесия в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години, политиката надничаше от всеки ъгъл и даже да си непознат на тези събития, няма по какъв начин да останеш непознат на тази политизация. ”
По думите на Попиванов младежите в нашия район си наподобяват повече, в сравнение с се разграничават.
“Онова, което сближава младежта като полезности и като разбирания и като разочарования и страхове, е доста повече от това, което ги разделя и раздалечава ”, сподели политологът.
Според изследването трендовете, които се следят измежду младите са към все по-голяма неустановеност в средата, като ги заобикаля, към огромната доза песимизъм - съмнение към националните и интернационалните институции, към взимане на решения през индивидуализма на младите - решения, които не се взимат през огромни групи и колективи, а личните и персонални решения, както и наклонност към повече спонтанност в държанието и в житейските избори.
Попиванов изясни, че това значи, че световният свят е част от света на актуалните младежи.
“Запитани в България кои полезности слагат преди всичко - те означават самостоятелни полезности като правата на индивида, самостоятелната независимост, като персоналното богатство в по-голяма степен, в сравнение с господство на правото и общественото тъждество ”, сподели Попиванов.
От думите му стана ясно, че младежите са последователи на изложение на мнение посредством петиции, подписки, протести, доброволчество, а не посредством членуване в организации и политически партии.
Резултатите на изследването разяснява по Дарик радио политологът Борис Попиванов.
“От една страна, на фона на предходната вълна проучвания на фондация “Фридрих Еберт ” през 2018 година, в този момент има видим растеж на интереса на младежите към политиката. Около 1/5 от тях - 21% - декларират, че в немалка степен се интересуват от политически развой, от политическите събития. Това е положителната вест, а неприятната е, че, какъвто и растеж да има, въпреки всичко става дума за 1/5. Огромната част от младежите не се интересуват от политическия живот ”, изясни Попиванов.
Той посочи и че на всички места в изследваните страни има растеж на интереса на младите към политиката, само че у нас е по-осезаем.
И обясни на какво се дължи това:
“Това можем да го отдадем, опасявам се, на политическата рецесия в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години, политиката надничаше от всеки ъгъл и даже да си непознат на тези събития, няма по какъв начин да останеш непознат на тази политизация. ”
По думите на Попиванов младежите в нашия район си наподобяват повече, в сравнение с се разграничават.
“Онова, което сближава младежта като полезности и като разбирания и като разочарования и страхове, е доста повече от това, което ги разделя и раздалечава ”, сподели политологът.
Според изследването трендовете, които се следят измежду младите са към все по-голяма неустановеност в средата, като ги заобикаля, към огромната доза песимизъм - съмнение към националните и интернационалните институции, към взимане на решения през индивидуализма на младите - решения, които не се взимат през огромни групи и колективи, а личните и персонални решения, както и наклонност към повече спонтанност в държанието и в житейските избори.
Попиванов изясни, че това значи, че световният свят е част от света на актуалните младежи.
“Запитани в България кои полезности слагат преди всичко - те означават самостоятелни полезности като правата на индивида, самостоятелната независимост, като персоналното богатство в по-голяма степен, в сравнение с господство на правото и общественото тъждество ”, сподели Попиванов.
От думите му стана ясно, че младежите са последователи на изложение на мнение посредством петиции, подписки, протести, доброволчество, а не посредством членуване в организации и политически партии.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ