Живот до 140? В пенсия - на 110 години
Все повече проучвания демонстрират, че човек може да живее до 120 години, а даже и повече. Руски учени пък настояват, че са разкрили бактерия, в която се крие тайната на живота до 140 години. Тези на пръв взор положителни вести крият в себе си и доста неясноти – по какъв начин би се трансформирал животът ни, ще имаме ли същите тласъци и полезности, ще нарастне ли животът или в противен случай – ще поевтинее. Да погледнем стопански към тази вълнуваща вероятност.
През 1900 година популацията на Земята е било 1,65 милиарда души. През 1999 година то към този момент е 6 милиарда, а единствено 12 години по-късно, през 2011 година, станахме 7 милиарда души. Увеличението на популацията се дължи както на високата раждаемост, по този начин и на научно-техническия напредък, който разреши на хората да живеят по-дълго. Средната дълготрайност на живота при започване на ХХ век е била едвам 49 години, а при започване на XXI век в по-развитите страни тя към този момент е близо 80 години. Всичко това, несъмнено, промени нашия живот и доста от нещата, които човек е правил при започване на XX век, изгубиха смисъл и останаха в предишното.
Ако пък стартираме да живеем до 140 години, то сходна смяна ще се случи още веднъж. Нашето ежедневие ще претърпи промяна, част от нещата към нас ще изгубят смисъл, а страната ще би трябвало да поеме нови функционалности и функции.
На първо място ще се трансформират ролята и смисълът на образованието.
Ако човек живее до 140 години и надлежно работи в една огромна част от своя живот, то образованието, което е придобил преди 50-60 години, въобще няма да дава отговор на актуалните условия на пазара на труда. Живеейки в осведомителната епоха, където нови технологии се изобретяват безусловно всяка година, за човек е жизненоважно да поддържа своето равнище на обучение и да не губи връзка с упованията на пазара на труда.
Опитайте се да си визиите по какъв начин един 80-годишен човек
през днешния ден би работил на компютър и употребил интернет, даже и да е получил тапия за магистър от най-хубавия механически университет, когато е бил млад. За да бъдем конкурентоспособни на 100 години, ние ще би трябвало постоянно да актуализираме наученото. Смисълът на програмата „ Учене през целия живот ” би придобил доста по-голяма тежест.
Разбира се, ще би трябвало да работим повече. Забравете за ранното пенсиониране на 52 година и приемането на пенсия до края на живота. Ако живеем до 140 година, то актюерите биха създали своите сметки, че всеки би трябвало да работи до 110-115 години, с цел да получава почтена пенсия. Някои рискови специалности (като водачи, миньори, ватмани и др.) няма да могат да се работят цялостен живот, което ще докара до честа преквалификация и промяна на специалността. Рязкото повдигане на възрастта за пенсиониране обаче няма да се одобри елементарно от хората. Социални безредици, стачки и протести ще бъдат все по-често част от нашето ежедневие.
Всъщност
най-големи проблеми бихме имали,
в случай че продължителността на живот внезапно се повиши до 120 или 140 години (например с новооткрита бактерия, хапче или нещо друго), а не последователно с годините. Ако внезапно хората стартират да живеят доста повече, може да чакаме внезапно повишаване на търсенето на запаси в целия свят – храна, нефт и други При лимитирани запаси това би провокирало съществено повишаване на главните артикули и услуги, без които човек не може да живее. Сами се досещате, че следствието би било невиждана рецесия и апетит в по-бедните региони. Така че изобретяването на хапче или откриването на „ златната ” молекула може да ни изиграе неприятна смешка, най-малко първоначално.
Рязко увеличение на броя на популацията би имало и различен отрицателен резултат най-малко в кратковременен проект – повишаване на парцелите. Градовете ще станат по-пренаселени и защото повече хора ще търсят място за живеене, това надлежно ще докара до по-висока цена на жилищата. Много е евентуално в някои мегаполиси (Ню Йорк, Москва, Токио) цената на живота да стане в пъти по-висока, в сравнение с е сега.
Ако обаче увеличението на възрастта става последователно,
позитивните последствия биха били доста повече от отрицателните. В началото на ХХ век хората също са вещаели катастрофични сюжети век по-късно – по какъв начин да вземем за пример храната няма да бъде задоволителна за увеличаващото се население, по какъв начин земята няма да издържи толкоз доста хора и други, само че както всички видяхме, те не се сбъднаха. Научно-техническият напредък сподели, че при избрани тласъци хората могат да създават в доста по-бързи темпове, в сравнение с пораства международното население.
Това, което ще претърпи сериозна смяна обаче, е ролята на страната и по-точно нейната обществена функционалност. В момента огромна част от бюджета на една страна отива за обществени стратегии и опазване на здравето. Не е загадка, че от тези стратегии се възползват най-много възрастните хора – те се разболяват по-често, по-трудно си намират работа и така нататък Увеличаването на популацията на възраст над 80 години
значи и доста повече пари за обществени стратегии
и опазване на здравето.
Да погледнем структурата на бюджета на България сега: към 35% отиват за обществени разноски – пенсии, обществени заплащания и здравни услуги. Ако броят на възрастните хора се усили няколко пъти, то същото ще се случи и с бюджетните разноски за тях. Ако популацията не работи интензивно или научно-техническият напредък не измисли метод да се разболяваме по-малко, то с цел да покрият тези разноски, държавните управления ще би трябвало да намерят отнякъде повече средства – повдигане на налозите или нещо друго по-иновативно.
Бракът и фамилията
също биха претърпели промени. Много постоянно хора над 60 години вземат решение да не скапват браковете си, макар че любовта от дълго време е изчезнала. Причината е, че в оставащите 15-20 години живот за човек е доста мъчно още веднъж да откри своята половинка и да заживее нов живот. Когато обаче хората стартират да живеят до 140 години, разводите биха зачестили. Съответно разноските за бракоразводни каузи биха скочили също.
Прочетете целия материал на уеб страницата на Obekti.bg.
През 1900 година популацията на Земята е било 1,65 милиарда души. През 1999 година то към този момент е 6 милиарда, а единствено 12 години по-късно, през 2011 година, станахме 7 милиарда души. Увеличението на популацията се дължи както на високата раждаемост, по този начин и на научно-техническия напредък, който разреши на хората да живеят по-дълго. Средната дълготрайност на живота при започване на ХХ век е била едвам 49 години, а при започване на XXI век в по-развитите страни тя към този момент е близо 80 години. Всичко това, несъмнено, промени нашия живот и доста от нещата, които човек е правил при започване на XX век, изгубиха смисъл и останаха в предишното.
Ако пък стартираме да живеем до 140 години, то сходна смяна ще се случи още веднъж. Нашето ежедневие ще претърпи промяна, част от нещата към нас ще изгубят смисъл, а страната ще би трябвало да поеме нови функционалности и функции.
На първо място ще се трансформират ролята и смисълът на образованието.
Ако човек живее до 140 години и надлежно работи в една огромна част от своя живот, то образованието, което е придобил преди 50-60 години, въобще няма да дава отговор на актуалните условия на пазара на труда. Живеейки в осведомителната епоха, където нови технологии се изобретяват безусловно всяка година, за човек е жизненоважно да поддържа своето равнище на обучение и да не губи връзка с упованията на пазара на труда.
Опитайте се да си визиите по какъв начин един 80-годишен човек
през днешния ден би работил на компютър и употребил интернет, даже и да е получил тапия за магистър от най-хубавия механически университет, когато е бил млад. За да бъдем конкурентоспособни на 100 години, ние ще би трябвало постоянно да актуализираме наученото. Смисълът на програмата „ Учене през целия живот ” би придобил доста по-голяма тежест.
Разбира се, ще би трябвало да работим повече. Забравете за ранното пенсиониране на 52 година и приемането на пенсия до края на живота. Ако живеем до 140 година, то актюерите биха създали своите сметки, че всеки би трябвало да работи до 110-115 години, с цел да получава почтена пенсия. Някои рискови специалности (като водачи, миньори, ватмани и др.) няма да могат да се работят цялостен живот, което ще докара до честа преквалификация и промяна на специалността. Рязкото повдигане на възрастта за пенсиониране обаче няма да се одобри елементарно от хората. Социални безредици, стачки и протести ще бъдат все по-често част от нашето ежедневие.
Всъщност
най-големи проблеми бихме имали,
в случай че продължителността на живот внезапно се повиши до 120 или 140 години (например с новооткрита бактерия, хапче или нещо друго), а не последователно с годините. Ако внезапно хората стартират да живеят доста повече, може да чакаме внезапно повишаване на търсенето на запаси в целия свят – храна, нефт и други При лимитирани запаси това би провокирало съществено повишаване на главните артикули и услуги, без които човек не може да живее. Сами се досещате, че следствието би било невиждана рецесия и апетит в по-бедните региони. Така че изобретяването на хапче или откриването на „ златната ” молекула може да ни изиграе неприятна смешка, най-малко първоначално.
Рязко увеличение на броя на популацията би имало и различен отрицателен резултат най-малко в кратковременен проект – повишаване на парцелите. Градовете ще станат по-пренаселени и защото повече хора ще търсят място за живеене, това надлежно ще докара до по-висока цена на жилищата. Много е евентуално в някои мегаполиси (Ню Йорк, Москва, Токио) цената на живота да стане в пъти по-висока, в сравнение с е сега.
Ако обаче увеличението на възрастта става последователно,
позитивните последствия биха били доста повече от отрицателните. В началото на ХХ век хората също са вещаели катастрофични сюжети век по-късно – по какъв начин да вземем за пример храната няма да бъде задоволителна за увеличаващото се население, по какъв начин земята няма да издържи толкоз доста хора и други, само че както всички видяхме, те не се сбъднаха. Научно-техническият напредък сподели, че при избрани тласъци хората могат да създават в доста по-бързи темпове, в сравнение с пораства международното население.
Това, което ще претърпи сериозна смяна обаче, е ролята на страната и по-точно нейната обществена функционалност. В момента огромна част от бюджета на една страна отива за обществени стратегии и опазване на здравето. Не е загадка, че от тези стратегии се възползват най-много възрастните хора – те се разболяват по-често, по-трудно си намират работа и така нататък Увеличаването на популацията на възраст над 80 години
значи и доста повече пари за обществени стратегии
и опазване на здравето.
Да погледнем структурата на бюджета на България сега: към 35% отиват за обществени разноски – пенсии, обществени заплащания и здравни услуги. Ако броят на възрастните хора се усили няколко пъти, то същото ще се случи и с бюджетните разноски за тях. Ако популацията не работи интензивно или научно-техническият напредък не измисли метод да се разболяваме по-малко, то с цел да покрият тези разноски, държавните управления ще би трябвало да намерят отнякъде повече средства – повдигане на налозите или нещо друго по-иновативно.
Бракът и фамилията
също биха претърпели промени. Много постоянно хора над 60 години вземат решение да не скапват браковете си, макар че любовта от дълго време е изчезнала. Причината е, че в оставащите 15-20 години живот за човек е доста мъчно още веднъж да откри своята половинка и да заживее нов живот. Когато обаче хората стартират да живеят до 140 години, разводите биха зачестили. Съответно разноските за бракоразводни каузи биха скочили също.
Прочетете целия материал на уеб страницата на Obekti.bg.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ