Все повече хора търсят помощ от църквата, заради тревоги и страх от заболяване
Все повече хора търсят помощ от църквата, поради боязън и паники да не се разболеят. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция отец Евгений Янакиев, ставрофорен иконом и протосингел на Сливенската митрополия. Т.нар. меланхолия, съгласно психиатрията, е боязън от заболяване и поради обстановката в страната и целия свят, това е обяснимо.
Той изясни, че в църквата постоянно са идвали хора с проблеми, като в по-голямата си част те са духовни. Дали ще бъдат уплахи, страхове, дали натрапчиви мисли, само че тези страхове, измежду които и страхът от гибелта, не са нещо ново.
" Като че ли в този момент хората схванаха, че боледуваме и умираме, само че имайки поради, че във време, когато всичко бе умерено, да се приказва за гибелта, не е признато, разяснява свещеникът. Казват, че от позиция на логиката на психиката, за гибелта не би трябвало да се приказва да не би хората да се депресират. Аз не съм склонен с това, тъй като, съгласно християнската вяра, споменът за гибелта е нещо значимо, тъй като " който помни гибелта, не ще съгреши завинаги ". Като православни християни знаем, че земният ни живот има край, който се знае единствено от Бог. Ние цялостен живот се готвим за него.
Докато обаче, човек, който е духовно неопитен и живее напълно скотски, то той се опасява от всичко. "
Отец Евгений означи, че задачата на духовниците е да дадат нужното познание и упътвания на хората, с цел да може животът да продължи. По думите му, всеки има потребност да му бъде подадена ръка, с цел да излезе от пропаст и никой не може самичък да се избави, в случай че някой не му помогне, включително и свещениците.
На въпрос имаше ли някаква изгода и позитивен аспект от пандемията и внезапното увещание на индивида за това, че той не е вечен и безконечен, отец Евгений отговори позитивно. " Тези, които са духовни, ще станат още по-духовни, само че на част от тези, които са скотски хора, ще докара до суматоха и тежки душевен положения. От духовна позиция, вярващите хора се активизират, тъй като ситуацията сътвори напрежение да не бъдат затворени храмовете. Това тормози християните и сътвори едно " положително безпокойствие " да не изгубят духовния си живот. " Като друга изгода отецът уточни връщането на хората към земята и към селото, където от ден на ден намират с изключение на шир и чист въздух, то и метод за издръжка, създавайки дребни стопанства.
Според наблюденията му, понастоящем в храмовете има малко повече гости, само че като цяло не престават да идват тези, които постоянно посещават църквата. Те не са прекъсвали своя църковен живот и по време на пандемията, нито са се отказали да се причастяват, макар публичната опозиция против общата лъжичка по време на тайнството.
Той изясни, че в църквата постоянно са идвали хора с проблеми, като в по-голямата си част те са духовни. Дали ще бъдат уплахи, страхове, дали натрапчиви мисли, само че тези страхове, измежду които и страхът от гибелта, не са нещо ново.
" Като че ли в този момент хората схванаха, че боледуваме и умираме, само че имайки поради, че във време, когато всичко бе умерено, да се приказва за гибелта, не е признато, разяснява свещеникът. Казват, че от позиция на логиката на психиката, за гибелта не би трябвало да се приказва да не би хората да се депресират. Аз не съм склонен с това, тъй като, съгласно християнската вяра, споменът за гибелта е нещо значимо, тъй като " който помни гибелта, не ще съгреши завинаги ". Като православни християни знаем, че земният ни живот има край, който се знае единствено от Бог. Ние цялостен живот се готвим за него.
Докато обаче, човек, който е духовно неопитен и живее напълно скотски, то той се опасява от всичко. "
Отец Евгений означи, че задачата на духовниците е да дадат нужното познание и упътвания на хората, с цел да може животът да продължи. По думите му, всеки има потребност да му бъде подадена ръка, с цел да излезе от пропаст и никой не може самичък да се избави, в случай че някой не му помогне, включително и свещениците.
На въпрос имаше ли някаква изгода и позитивен аспект от пандемията и внезапното увещание на индивида за това, че той не е вечен и безконечен, отец Евгений отговори позитивно. " Тези, които са духовни, ще станат още по-духовни, само че на част от тези, които са скотски хора, ще докара до суматоха и тежки душевен положения. От духовна позиция, вярващите хора се активизират, тъй като ситуацията сътвори напрежение да не бъдат затворени храмовете. Това тормози християните и сътвори едно " положително безпокойствие " да не изгубят духовния си живот. " Като друга изгода отецът уточни връщането на хората към земята и към селото, където от ден на ден намират с изключение на шир и чист въздух, то и метод за издръжка, създавайки дребни стопанства.
Според наблюденията му, понастоящем в храмовете има малко повече гости, само че като цяло не престават да идват тези, които постоянно посещават църквата. Те не са прекъсвали своя църковен живот и по време на пандемията, нито са се отказали да се причастяват, макар публичната опозиция против общата лъжичка по време на тайнството.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ