Посочиха причината поради която България е на челните места по смъртност
Все повече антибиотици не работят. Причината е, че бактериите са резистентни към тях. Това изясни шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Ива Христова. Данните са показателни. Според Европейския център за надзор на заболяванията сме преди всичко по приложимост на антибиотици.
" Докато в другите страни през последните години има понижение на приема на антибиотици с към 20%, у нас се вижда противоположната наклонност - нарастване от 20%. Причината е в пандемията. Именно поради това, че имаме вирусно заболяване, в множеството страни приемът на антибиотици фрапантно спадна, а у нас поголовно се изписваха, което е неправилен метод “, разяснява проф. Христова. Тя посочи, че тъкмо това е асъдействало за увеличение на устойчивостта.
Проф. Христова даде образец и с отчет на влиятелното списание " Лансет “, в който се показва, че България е на челните места по смъртност, породена от резистентни Ешерихия коли и Клебсиела пневмоние, които са най-честите причинители на инфекции. В западните страни са взети ограничения, с цел да се ограничи антибиотичната консумация и се правят инспекции даже в аптеките, когато посредством електронните предписания стане ясно, че се изписват доста антибиотици.
Национален проект
" Има народен проект и у нас, който е създаден от Министерство на здравеопазването в съдействие с Националния център по заразни и паразитни заболявания, само че би трябвало да се одобри от Министерския съвет. Има даже очакван бюджет. Това е методът да се спре безконтролното потребление и пласиране на антибиотици. Не бива хората да се лекуват сами “, предизвести специалистът. Тя даде образец, че постоянно одобряваме антибиотици, които са ни били предписани преди, без да сме наясно дали работят върху съответния бацил. По този метод покачваме устойчивостта на бактериите и породените от тях инфекции се лекуват мъчно. Според проф. Христова един от методите да се преборим с безконтролното пласиране и приемане на тези медикаменти е посредством електронни предписания. Тогава ще е ясно лекарите какви лекарства предписват, предава " Телеграф ".
В лечебните заведения има антибиотична политика и там ситуацията е една концепция по-добре. Част от антибиотиците в лечебните заведения са за по-широка приложимост, само че има и такива с по-ограничено приложение, както и за случаи с тотална устойчивост “, сподели още специалистът. Тя добави, че съгласно антибиограмите непрестанно се вижда покачващата се устойчивост и даде съответни образци. Така при микроба, който предизвиква най-често пневмониите и респираторните бактериални инфекции при децата - стрептококос пневномиe, устойчивостта за 2020 година е 12%, а през 2021 година към този момент е 17%. Ентерококите към този момент са резистентни 70% на гентамицин, 80% на левофлоксацин, 94% на ампицилин.
Микроби
" При Псевдомонас аеругиноза, който поначало е бързо разрастващ устойчивост бацил, в доста случаи извършител на уроинфекции и коремни инфекции, към този момент 38% е устойчив на цефтазидим, 26% на ципрофлоксацин, 30% на имипенем. А това е един от аварийните антибиотици, който се пази за лекуване единствено в болница при тотално резистентни бактерии и е предопределен за тежки случаи. Общо взето, няма бацил, при който устойчивостта да не се покачва у нас “, означи проф. Христова.
Затова съгласно нея е необходим надзор на всички равнища и най-много по-голяма отговорност от страна на пациента, както и от лекарите, с цел да не предписват антибиотици просто с цел да се подсигурят.
" Националният проект е планувал ограничения на всички равнища и ние ще сме принудени да се съобразяваме, тъй като ситуацията ще стане съществено сериозно “, сподели още специалистът.
Проф. Донка Байкова: Храната, която ядем, също е виновна
Храната, която ядем, също е отговорна за антибиотичната устойчивост, безапелационна е проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. " Това идва най-вече от бройлерите – пилетата, и от сьомгата, които се блъскат с антибиотици и това минава в месото, което ние консумираме. Когато порастват, бройлерите си ядат екскретите в клетките, където гъмжи от бактерии и с цел да не умрат, ядат личните си екскрети. Същото е с огромните екземпляри на сьомгата, които се тъпчат в дребни водоеми, тъй като костват пари. Тези животни по време на виталния им цикъл се лекуват с антибиотици, с цел да го има това месо, тъй като другояче ще умрем от апетит. Но по-късно остатъкът от тези антибиотици е в същите скотски артикули, с които се храним “, споделя проф. Байкова.
Тя добави, че към този момент 18 години не е открит нов антибиотик. Според специалиста устойчивостта обаче не се дължи единствено на несъразмерна приложимост на антибиотици.
" Има хора, които с години не пият антибиотици, и отново може да я развият поради храната “, добави тя.
" Докато в другите страни през последните години има понижение на приема на антибиотици с към 20%, у нас се вижда противоположната наклонност - нарастване от 20%. Причината е в пандемията. Именно поради това, че имаме вирусно заболяване, в множеството страни приемът на антибиотици фрапантно спадна, а у нас поголовно се изписваха, което е неправилен метод “, разяснява проф. Христова. Тя посочи, че тъкмо това е асъдействало за увеличение на устойчивостта.
Проф. Христова даде образец и с отчет на влиятелното списание " Лансет “, в който се показва, че България е на челните места по смъртност, породена от резистентни Ешерихия коли и Клебсиела пневмоние, които са най-честите причинители на инфекции. В западните страни са взети ограничения, с цел да се ограничи антибиотичната консумация и се правят инспекции даже в аптеките, когато посредством електронните предписания стане ясно, че се изписват доста антибиотици.
Национален проект
" Има народен проект и у нас, който е създаден от Министерство на здравеопазването в съдействие с Националния център по заразни и паразитни заболявания, само че би трябвало да се одобри от Министерския съвет. Има даже очакван бюджет. Това е методът да се спре безконтролното потребление и пласиране на антибиотици. Не бива хората да се лекуват сами “, предизвести специалистът. Тя даде образец, че постоянно одобряваме антибиотици, които са ни били предписани преди, без да сме наясно дали работят върху съответния бацил. По този метод покачваме устойчивостта на бактериите и породените от тях инфекции се лекуват мъчно. Според проф. Христова един от методите да се преборим с безконтролното пласиране и приемане на тези медикаменти е посредством електронни предписания. Тогава ще е ясно лекарите какви лекарства предписват, предава " Телеграф ".
В лечебните заведения има антибиотична политика и там ситуацията е една концепция по-добре. Част от антибиотиците в лечебните заведения са за по-широка приложимост, само че има и такива с по-ограничено приложение, както и за случаи с тотална устойчивост “, сподели още специалистът. Тя добави, че съгласно антибиограмите непрестанно се вижда покачващата се устойчивост и даде съответни образци. Така при микроба, който предизвиква най-често пневмониите и респираторните бактериални инфекции при децата - стрептококос пневномиe, устойчивостта за 2020 година е 12%, а през 2021 година към този момент е 17%. Ентерококите към този момент са резистентни 70% на гентамицин, 80% на левофлоксацин, 94% на ампицилин.
Микроби
" При Псевдомонас аеругиноза, който поначало е бързо разрастващ устойчивост бацил, в доста случаи извършител на уроинфекции и коремни инфекции, към този момент 38% е устойчив на цефтазидим, 26% на ципрофлоксацин, 30% на имипенем. А това е един от аварийните антибиотици, който се пази за лекуване единствено в болница при тотално резистентни бактерии и е предопределен за тежки случаи. Общо взето, няма бацил, при който устойчивостта да не се покачва у нас “, означи проф. Христова.
Затова съгласно нея е необходим надзор на всички равнища и най-много по-голяма отговорност от страна на пациента, както и от лекарите, с цел да не предписват антибиотици просто с цел да се подсигурят.
" Националният проект е планувал ограничения на всички равнища и ние ще сме принудени да се съобразяваме, тъй като ситуацията ще стане съществено сериозно “, сподели още специалистът.
Проф. Донка Байкова: Храната, която ядем, също е виновна
Храната, която ядем, също е отговорна за антибиотичната устойчивост, безапелационна е проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. " Това идва най-вече от бройлерите – пилетата, и от сьомгата, които се блъскат с антибиотици и това минава в месото, което ние консумираме. Когато порастват, бройлерите си ядат екскретите в клетките, където гъмжи от бактерии и с цел да не умрат, ядат личните си екскрети. Същото е с огромните екземпляри на сьомгата, които се тъпчат в дребни водоеми, тъй като костват пари. Тези животни по време на виталния им цикъл се лекуват с антибиотици, с цел да го има това месо, тъй като другояче ще умрем от апетит. Но по-късно остатъкът от тези антибиотици е в същите скотски артикули, с които се храним “, споделя проф. Байкова.
Тя добави, че към този момент 18 години не е открит нов антибиотик. Според специалиста устойчивостта обаче не се дължи единствено на несъразмерна приложимост на антибиотици.
" Има хора, които с години не пият антибиотици, и отново може да я развият поради храната “, добави тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ