Все по-ясно става, че каквито и промени в процесуалните правила

Все по-ясно става, че каквито и промени в процесуалните правила да се вкарват, каквито и държавни органи да се основават, колкото и правоохранителните органи да се пробват да водят следствия, до ефикасни резултати в битката с корупцията мъчно ще се стигне, в случай че не се пресечен обвързаностите сред съдии и избрани адвокати-лобисти и техните клиенти – политици и олигарси.


Според Ницше, няма потребност да се злослови. За да бъде компрометиран някой, то е задоволително да се каже истината за него или даже единствено част от нея. Преди седмица “Труд ” направи тъкмо това – извади на показ истината за преюдициалното питане на съдийката Катерина Енчева от Софийския градски съд до Съда на Европейския съюз, с което за най-малко две години се блокира делото за конфискуване на незаконно добитото имущество от беглеца Цветан Василев. Запитване, което рискува да докара до блокаж на работата на Антикорупционната комисия, тъй като на съображение точно на предстоящото решение на Съда в Люксембург, отбраната на всеки проверяван за нелегално добито имущество ще изиска стопиране от съда на разглеждането на висящите каузи.

Без изненада,

коментарът на “Труд ” докара до нервно разстройство


върхушката на все по-компрометиращия се Съюз на съдиите в България, който излезе с поредната си позиция в “защита на независимостта на съда ”. Този път се оказа, че „ полковниците “ в правораздаването недоволстват и от ръководителя на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество Пламен Георгиев, който си разрешавал да проучва протичащото се със знакови каузи, водени против неслучайни персони, като Цветан Василев и Иво Прокопиев.

Очевидно изнервени от разкриването на схемите на зависимости и изваждането на показ на протичащото се в последните три години из Съдебната палата, реализатори и поръчители продължиха със своето самоизобличаване. Позицията на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България дотолкоз се покриваше с изявленията по тематиката в уеб сайтове на подсъдими олигарси, че читателят мъчно разбираше публицистите ли са писали съдийската разгласа или магистратите са коментирали като публицисти. Изведнъж създателите в “бухалките ” на Прокопиев се сетиха, че съдийката от Софийски градски съд, сезирала Съд на Европейския съюз, си има име и то е Катерина Енчева. Макар да оповестиха първи за необичайния интерес точно на арбитър Енчева към практиката на Съда в Люксембург, от изданието на едноименния олигархичен кръг “Капитал ” бяха пропуснали да осведомят читателите си за името на магистрата, който, не би трябвало да пропуснем да напомним, е заявил участието си в ССБ.

Друг незабравим миг е самопризнанието, че Прокопиев очаквал и неговото дело по иск на Антикорупционната комисия, по което има натрапен и доказан от две правосъдни инстанции запор в размер на 200 млн. лева, да последва ориста на делото на главния обвиняем за банкрута на КТБ. Така излиза, че до момента в който се пробва да опровергае “Труд ”, “Капитал ” в действителност удостоверява тезата за съществуването на общ фронт против държавни институции от страна на Цветан Василев и Иво Прокопиев, чието първично образуване датира още от времето на престъпната приватизация при ръководството на Иван Костов.

И в случай че дотук да сме очевидци на потвърждаване на към този момент известни, само че до момента непризнавани обстоятелства и зависимости, то безспорно най-същественото в непремерената реакция на ССБ и гаулайтерите им е изпадането в ступор от споменаването на така наречен “полски модел ” за промяна на правораздаването.

В последните две години в Полша бяха изменени редица закони,


които реформираха напълно правосъдната система. В края на 2017 година бяха гласувани промени в полския правосъден закон, получили поддръжка и на полския държавен глава, с които се отвори пътят към “освежаване ” на системата. Така ръководещите в Полша дадоха отговор на упованията на болшинството от жителите – на мястото на изпаднали в обвързаности и взаимозависимост съдии, в системата да постъпят млади, самостоятелни и честни магистрати. Променен беше и моделът на ръководство на правосъдната власт. Вместо системата да се капсулира, като Съдийският съвет да включва единствено съдии, избирани от съдии, квота в него получиха и полските депутати. И в случай че България не е допускала цялостно капсулиране на системата, макар опитите това да се случи, то безспорно българското правораздаване от дълго време има потребност от “проветряване ”. Все по-ясно става, че каквито и промени в процесуалните правила да се вкарват, каквито и държавни органи да се основават, колкото и правоохранителните органи да се пробват да водят следствия, до ефикасни резултати в битката с корупцията мъчно ще се стигне, в случай че не се пресечен обвързаностите сред съдии и избрани адвокати-лобисти и техните клиенти – политици и олигарси. Заради това, в случай че българските политици желаят да отговорят на упованията на обществото за действителни резултати в битката с корупцията, то в дневния ред би трябвало да участва и опцията за радикална смяна на законодателната уредба, а в случай че би трябвало и на Конституцията, включващи опцията за премахване на съдии поради липса на интегритет, заради зависимости или обвързаности.

Дори и да приемем за миг, че всичко в дейностите на Софийски градски съд по блокирането на работата на КПКОНПИ поради ползите на Цветан Василев и Иво Прокопиев да е само в името на справедливостта и върховенството на правото, то няма по какъв начин да не остави горчив усет едно друго събитие, което надали би станало обществено притежание, в случай че преюдициалното питане не бе провокирало по-внимателното вглеждане в ръководството, за следващ път, на двете основни правосъдни инстанции – Софийски градски съд и Върховния касационен съд.

Преди два месеца стана известно, че 34-ма съдии от страната са позволени до състезанието за трите вакантни длъжности за “съдия ” в Гражданската гилдия на Върховен касационен съд. Едни от

първите, подали документи, се оказват семейство Катерина и Николай Енчеви


– и двамата съдии в Софийски градски съд. Така излиза, че до момента в който чака решението на Комисията по атестирането и състезанията на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, арбитър Енчева взема решение, че би трябвало да насочи запитване до Съда в Люксембург. Съпругът й – арбитър Николай Енчев, който до наскоро е работил към Европейската комисия, а преди години не е съумял да стане български арбитър в Съда в Страсбург, също би желал да правораздава като висш арбитър, а не като магистрат в Софийски градски съд. Да напусне Софийски градски съд има предпочитание и различен магистрат, който има значима роля по напредване на питането в интерес на Василев и Прокопиев от Софийски градски съд към Съд на Европейския съюз – това е изпълняващата длъжността административен началник на най-големия съд Десислава Попколева. Разбира се, събитието, че преюдициалното питане може да се окаже трамплин към Върховния съд, сигурно ще е плод на една щастлива случайност, както и изцяло инцидентно ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов ще упорства председателствената от него Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да се трансформира в цензор за сходни разкрития, както пожелаха от върхушката на „ полковниците “.