Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели

" Все по-силно съм уверен, че светът напълно не се дели на положителни и неприятни хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а основното разделяне, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на създатели и на паразити. Има разнообразни типове творчества, както има и разнообразни типове паразити. Селянинът, който сее на равнищата, е създател, дамата, която ражда и отглежда деца, е създател тъкмо толкоз, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са създатели. Този, който прави обувки, е създател, клоунът на сцената е създател, бръснарят на ъгъла е създател и т. н..Но отсам стартира най-голямата драма на хората. Творците и изключително надарените от тях в никакъв случай не се съюзяват. Първият белег на един гений или на един талант е неговото противоречие с другите. Много пъти съм казвал, геният е самостоятелност. И по тази причина всички същински създатели заради вътрешната си сигурност, заради устройството си постоянно са в цялостно различие по всички огромни въпроси.В подмяна на това паразитите или в случай че щеш посредствениците се сплотяват, подреждат се в стройни редици и основават могъщата войска на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат креативната сигурност и храброст, защото по даденост са страхливи и несигурни, те намират поддръжка в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над създателите. Администраторите най-вече ненавиждат през живота си създателите и творчеството, тъй като всяко нещо, основано на този свят, им споделя, че те не могат да основават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече завист и злоба по отношение на креативната част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да ръководят другите. Те се боят от създателите, тъй като създателят не се подчинява елементарно, той не е добър чиновник, той не е образцов служител, който споделя сладникаво ухилен „ да, сър! ”Георги Марков, 1977