Все по-малко са украинските мъже, готови да отидат на фронта.

Все по-малко са украинските мъже, подготвени да отидат на фронта. Украйна наближава най-опасния си интервал, откогато за първи път учуди света с героичната си, спонтанна защита на Киев в дните откакто съветският президент Владимир Путин подреди на армията си да премине границата.
Но до момента в който страната се движи в това нестабилно време, въпросът е: В момента ли сме в развой на загуба на Украйна? И което е още по-важно, има ли заплаха страната да се самозагуби?

В началото на войната украинският президент Володимир Зеленски

отхвърли предлагането за евакуация, като сподели на бъдещите си американски спасители: „ Имам потребност от муниции, а не от превоз “. Първата дама Олена Зеленска повтори това възприятие, споделяйки думите: „ Няма да се паникьосвам и да рева. Ще бъда спокоен и убеден. Децата ми гледат. ”
Междувременно украинци заляха центрове за набиране на доброволци, до момента в който други, с лопати в ръце, помагаха в изкопаването на окопи и построяването на спонтанни укрепления в покрайнините на столицата. В цялата страна – в това число в Карпатите, надалеч от непосредствена заплаха – остарели и млади издигнаха паянтови контролно-пропускателни пунктове, от време на време въоръжени единствено с ръждясали пушки и съмнение за непознати.
Мнозина не изчакаха заповеди да се насочат към горещи точки, с цел да се бият. Англия лети с противотанкови ракети, изстрелвани от рамо; Съединени американски щати бързо последваха образеца с по-обемисти Javelin; и украинската храброст – подкрепена от смешна съветска тактичност и проницателността на тогавашния главнокомандващ на Украйна военачалник Валери Залужни – избави освен деня, само че и нацията.

Но по пътя протакането прекомерно постоянно е последвало смелата изразителност

на Запада и неговите обещания да стои до Украйна „ колкото е нужно “. И до момента в който западните оръжия и комплекти в действителност дойдоха в големи количества, те в никакъв случай не дойдоха задоволително бързо и постоянно бяха съпроводени от извиване на ръце от американски и европейски водачи, страхуващи се от съветска ескалация и от време на време уплашени от нуклеарни закани от Кремъл.
Както украинците постоянно акцентират, пристигналите оръжия са задоволителни, с цел да може страната да се задържи, само че надалеч не са задоволителни, с цел да завоюва войната.
„ Спомням си нашия диалог в Пентагона през април 2022 година, когато ги молехме да стартират да образоват нашите водачи за изтребители F-16 “, сподели Иванна Климпуш-Цинцадзе, опозиционен народен представител и някогашен вицепремиер, пред POLITICO. Сега водачите се образоват със забавяне, само че евентуално са още месеци – най-рано през юни – от това да бъдат опитни.

Европа от своя страна се пробва да помогне на Украйна

да компенсира колосалния си минус в артилерийските снаряди. В това отношение препоръчаното водено от Чехия закупуване на огромни артилерийски муниции става все по-спешно за Киев, защото това би довело общите им покупки от Европейски Съюз и отвън него до към 1,5 милиона снаряда на цена от 3,3 милиарда $.
Но какъв брой бързо може да бъде реализирано съглашение сред членовете на Европейски Съюз за финансиране на тази покупка? И което е по-важно, по кое време боеприпасите в действителност ще стартират да идват на фронтовата линия?
Според чешкия консултант по националната сигурност Томаш Пояр първият от спомагателните снаряди от Прага може да бъде изпратен през юни. Междувременно основният представител на Европейската комисия Петър Стано означи, че към половината от първичните милиони снаряди, обещани от Европейски Съюз за тази година, ще бъдат доставени до края на този месец.

Източник: Politico / Превод:SafeNews