Все по-малко хора избират да живеят на село, сякаш ще

Все по-малко хора избират да живеят на село, като че ли ще нанесат голяма засегнатост на егото си.

Но от ден на ден хора "бягат " към селото, когато желаят да си починат от забързаното и натоварено всекидневие. Но единствено за ден или два.

***

Христо Узунов

СЕЛСКА ПАНИХИДА

Умира безшумно българското село.
И няма кой за него да заплаче…
Там някъде зад билото изчезват
последните
орачи и сеячи.

А младите, доколкото ги има,
обезверени, отлитат от гнездата –
висят по гари,
търсят самун в чужбина,
по непознатите полета са аргати.

Тук къщите сами мълчат по залез,
коминът към земята е наклонен…
И хищни сенки нощем обикалят,
с цел да откраднат стока или спомен.

Умира безшумно българското село.
И вместо школският звънец да бие,
камбанен звън обажда се несмело…
А ние?
Доколко живи сме и ние?

Какво че в остроумен бизнес
ни е провървяло?
Какво че можем чак в Париж да идем?..

Умира безшумно нашето начало.
А пък какъв е краят ни,
ще забележим.

***

Марина Янева

Авторът на стихотворението е Георги КОНСТАНТИНОВ. й Тое роден на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Автор е на повече от 30 книги с лирика, измежду които "Една усмивка ми е столица " (1967), "Неграмотно сърце " (1978), "Общителен отшелник " (1982), "Обичам те дотук " (1992- 2003), "Дърво и птица " (1999), "Вечерна дъга " (2007), "Любовно разписание " (2007-2008) и други

Автор е и на книги за деца. Неговият разказ "Туфо рижият корсар " е публикуван и на френски, немски, съветски, украински, казахски и полски.

Носител е на национални и интернационалните награди за лирика. Почетен жител е на Плевен.

Председател на Българския П.Е.Н. - център и шеф на сп. "Пламък ".