200 души са се отказали да бъдат приемни родители през 2019 г.
Все по-малко българи желаят да станат приемни родители. В 500 приемни фамилии няма деца. Това демонстрират данните на Националната асоциация за приемна грижа.
Като съществени аргументи за намалелия интерес се загатват неналичието на обществена сигурност на приемните родители и влошените публичните настройки против приемната грижа.
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне за интервала януари - ноември 2019 година едвам 95 приемни родители са получили позволение от страната, с цел да се грижат за деца в риск. 203 са заличените от регистрите приемни родители.
80% от заличените приемни родители са отписани заради персонални аргументи - влошено здравословно положение, овакантяване на страната или промяна на местожителството, както и поради смяна на професионалните ползи. В същото време в 507 приемни фамилии към ноември 2019 година няма настанени деца. Най-много приемни родители без настанени деца има във Варна (45), Търговище (39), Велико Търново (37), Монтана (33), Русе (29) и други
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне 1930 българчета порастват в приемни фамилии към края на ноември 2019 година От тях 170 са с увреждания. 90% от децата в приемни фамилии идват от родните си фамилии, от фамилиите на близки и родственици, при които са били настанени или от същите или други приемни фамилии.
Най-много деца, които са били в приемна грижа, биват осиновени - половината в България, половината в чужбина. В чужбина се осиновяват главно българчета с увреждания. През ноември 2019 година от 94 изведени от приемните фамилии деца, 15 са върнати в родните им фамилии или са настанени при близки и родственици.
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне бебетата остават приблизително 1 година в приемно семейство, преди да бъдат върнати в родните си фамилии или да бъдат осиновени, децата до 6 години остават приблизително 2 години, а децата на възраст сред 6 и 14 години - почти 5 години.
От асоциацията цитират национално допитване на Изследователски център " Тренд " за 2019 година съгласно което всеки шести българин би станал приемен родител, в случай че получава заплата и прехрана от страната за приемното дете. Две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. Преди 5 години на същия въпрос два пъти повече българи заявиха, че биха станали приемни родители. В столицата, където живеят близо една трета от сънародниците ни, единствено 5% биха станали приемни родители.
Липсата на обществена сигурност идва от изискването в този момент приемните родители да се грижат за децата в риск по силата на цивилен контракти, които ги лишават от правото на цялостно обезпечаване. Те нямат осигуровки за рисковете трудова акцидент, безработица, за бременност и раждане и за гледане на дете.
Ако им се наложи да са в болничен, отпуск или при преустановяване на трудовия контракт, те остават без компенсации. При заболяване на приемния родител децата се извеждат от вкъщи им, което се отразява и върху душeвността на децата.
Не са и малко случаите на умряли от рак приемни родители, които след извеждането на децата, остават без приходи, болнични и умират в мизерия. Ако приемен родител работи като педагог в обществен дом, той ще има право на трудов контракт и обществена отбрана, акцентират от асоциацията, съгласно които от министерството и тази година не са намерили решение на казуса.
Втора причина за ниската мотивация към приемното родителсвто е неприятното отношение към приемната грижа. Приемните родители са обект на офанзиви за това, че получават хонорари за труда си, като политически и религиозни общности основават опълчване сред родните и приемните фамилии. Основната подигравка е, че заплатата на приемните родители не се дава на бедните фамилии.
80% от настанените в приемни фамилии деца не са жертва на бедността, а на принуждение, неглижиране и неприятна грижа. Следователно, повода децата да отидат в приемна грижа е насилието, а не бедността. /news.bg
Като съществени аргументи за намалелия интерес се загатват неналичието на обществена сигурност на приемните родители и влошените публичните настройки против приемната грижа.
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне за интервала януари - ноември 2019 година едвам 95 приемни родители са получили позволение от страната, с цел да се грижат за деца в риск. 203 са заличените от регистрите приемни родители.
80% от заличените приемни родители са отписани заради персонални аргументи - влошено здравословно положение, овакантяване на страната или промяна на местожителството, както и поради смяна на професионалните ползи. В същото време в 507 приемни фамилии към ноември 2019 година няма настанени деца. Най-много приемни родители без настанени деца има във Варна (45), Търговище (39), Велико Търново (37), Монтана (33), Русе (29) и други
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне 1930 българчета порастват в приемни фамилии към края на ноември 2019 година От тях 170 са с увреждания. 90% от децата в приемни фамилии идват от родните си фамилии, от фамилиите на близки и родственици, при които са били настанени или от същите или други приемни фамилии.
Най-много деца, които са били в приемна грижа, биват осиновени - половината в България, половината в чужбина. В чужбина се осиновяват главно българчета с увреждания. През ноември 2019 година от 94 изведени от приемните фамилии деца, 15 са върнати в родните им фамилии или са настанени при близки и родственици.
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне бебетата остават приблизително 1 година в приемно семейство, преди да бъдат върнати в родните си фамилии или да бъдат осиновени, децата до 6 години остават приблизително 2 години, а децата на възраст сред 6 и 14 години - почти 5 години.
От асоциацията цитират национално допитване на Изследователски център " Тренд " за 2019 година съгласно което всеки шести българин би станал приемен родител, в случай че получава заплата и прехрана от страната за приемното дете. Две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия. Преди 5 години на същия въпрос два пъти повече българи заявиха, че биха станали приемни родители. В столицата, където живеят близо една трета от сънародниците ни, единствено 5% биха станали приемни родители.
Липсата на обществена сигурност идва от изискването в този момент приемните родители да се грижат за децата в риск по силата на цивилен контракти, които ги лишават от правото на цялостно обезпечаване. Те нямат осигуровки за рисковете трудова акцидент, безработица, за бременност и раждане и за гледане на дете.
Ако им се наложи да са в болничен, отпуск или при преустановяване на трудовия контракт, те остават без компенсации. При заболяване на приемния родител децата се извеждат от вкъщи им, което се отразява и върху душeвността на децата.
Не са и малко случаите на умряли от рак приемни родители, които след извеждането на децата, остават без приходи, болнични и умират в мизерия. Ако приемен родител работи като педагог в обществен дом, той ще има право на трудов контракт и обществена отбрана, акцентират от асоциацията, съгласно които от министерството и тази година не са намерили решение на казуса.
Втора причина за ниската мотивация към приемното родителсвто е неприятното отношение към приемната грижа. Приемните родители са обект на офанзиви за това, че получават хонорари за труда си, като политически и религиозни общности основават опълчване сред родните и приемните фамилии. Основната подигравка е, че заплатата на приемните родители не се дава на бедните фамилии.
80% от настанените в приемни фамилии деца не са жертва на бедността, а на принуждение, неглижиране и неприятна грижа. Следователно, повода децата да отидат в приемна грижа е насилието, а не бедността. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ