Все по-голямото противопоставяне между Вашингтон и Пекин рискува "глобална катастрофа,

Все по-голямото опълчване сред Вашингтон и Пекин рискува "глобална злополука, съизмерима с първата международна война "

Бившият държавен секретар на Съединените щати Хенри Кисинджър счита, че сегашната геополитика изисква "гъвкавостта на Никсън ", която да способства за разрешаване на споровете сред Вашингтон и Пекин, както и сред Русия и останалата част от Европа. Политикът, който оказа помощ за възобновяване на връзките сред Америка и Китай през 70-е години на предишния век и който предизвестява, че азиатският исполин не би трябвало да се трансформира в световен хегемон, поучава президента Джо Байдън да не позволява вътрешната политика да му попречи да разбере "устойчивостта на китайското наличие ", осведоми

"Байдън и предходните американски администрации се влияеха прекомерно доста от вътрешните аспекти от възгледите за Китай ", показва 99-годишният Кисинджър в изявление за основния редактор на "Блумбърг нюз " - Джон Микълтуейт, на 19 юли. И добавя, че е "важно да се предотврати хегемонията на Китай или на която и да било друга страна ". Това, съгласно Кисинджър, "не може да се реализира с безкрайна борба ". В предходни свои изявления политикът предупреждаваше, че все по-голямото опълчване сред Вашингтон и Пекин рискува "глобална злополука, съизмерима с първата международна война ".

Да напомним, че някогашният президент на Съединени американски щати - Ричард Никсън, който по време на акцията си през 60-е години на ХХ век се изяви като безжалостен антикомунист, сюрпризира мнозина от последователите си като реши да одобри поканата на тогавашния китайски водач Мао Дзедун и да посети Пекин през 1972-а - пътешестване, трансформирало се в историческа повратна точка и за двете народи.

Геополитиката и връзките сред великите сили са централна тематика на новата книга на Кисинджър - "Лидерството: Шест етюда в международната тактика ". Тя е отдадена на шестима основни управници: немския Конрад Аденауер, френския Шарл дьо Гол, американския Ричард Никсън, египетския Ануар Садат, английския министър председател Маргарет Тачър и авторитетния първи министър ръководител на Сингапур - Ли Куан Ю. Кисинджър е познавал всеки от тях през съвсем вековното си съществуване и посредством консултантската си компания продължава да е авторитетен глас по световните въпроси от Пекин до Вашингтон.

Проследявайки държанието на днешните европейски водачи от френския Еманюел Макрон до немския Олаф Шолц, Кисинджър споделя, че му е тъжно, че "те нямат нюх за посока и задача ", сходно на предшествениците си дьо Гол и Аденауер. По отношение на разтърсванията към BREXIT американският политик цитира мнението на дьо Гол, че Англия "никога няма да е лоялен член на Европейската общественост ", което се е оказало правилно. За войната на Русия в Украйна Кисинджър счита, че полемиките за бъдещето на Крим би трябвало да бъдат предмет на договаряния и то да не се дефинира преди края на спора.

На въпроса какво би било държанието на водачите от книгата му в настоящия свят, американецът дава отговор, че сингапурският Ли би бил най-подходящ от шестимата за президент на Съединени американски щати, в случай че сходно нещо би могло да се случи, както и най-хубав да реши дълготрайно провокациите от климатичните промени.

Притиснат да показа кой ще е най-силният договарящ с съветския президент Владимир Путин, Кисинджър залага на французина дьо Гол. И добавя, че "Никсън също би бил доста добър ", тъй като е бил "много мощен на сцената на външната политика, само че се е провалил на национално ниво ".

А на по-лежерния въпрос кого би избрал за забавен събеседник на вечеря, Кисинджър показва "желязната лейди " на Обединеното кралство.