Интравенозни капки в спорта. Необходимост, мързел или престъ...
Все по-често в интернет, измежду сътрудници и в реклами в клиники попадам на рекомендации за инфузионна терапия - всевъзможни витаминни капки, след които дават обещание прелестно възобновяване, прилив на сили и всички вероятни резултати, които можете да си визиите. Но в действителност ли е по този начин и какъв брой е безвредно?
Преди да стартираме, значимо предизвестие.
Член М2.2 от Списъка със неразрешени субстанции и препарати на WADA. Забранени способи. Венозни вливания и/или инжекции в размер над 100 мл за интервал от 12 часа, с изключение на в случаи на стационарно лекуване, хирургични процедури или по време на клинична диагностика.
Наказва се с дисквалификация от 2 до 4 години според от степента на вина и умисъла на спортиста.
Следователно, всичко, което в допълнение визира професионалните спортисти, приказваме за позволения размер, с цел да не се повтаряме.
А за какво са неразрешени всевъзможни интравенозни вливания? Задаваме този въпрос на лекар Велислав Василски, който работи с доста известни спортисти у нас.
Нека в резюме поговорим за това по какъв начин обещано вещество или способ е неразрешен. Трябва да дава отговор на най-малко 2 от 3 критерия:
1. Да има евентуален или действителен риск от увреждане на здравето на спортиста
2. Да усъвършенства спортните достижения
3. Да опонира на духа на спорта
И в случай че първите две са явни, то третото звучи доста неразбираемо. Всъщност е по този начин. Точка 3 е етичен филтър. Така го назовава самата WADA. Тази точка е нужна при положение, че вредата или успеваемостта са съмнителни, само че съгласно мнението на антидопинговата организация използването дава незаслужено преимущество или е неморална сама по себе си (например наркотици), тогава веществото също може да бъде включено в листата.
Това е правна малка врата, която разрешава да се избегнат правосъдни каузи, при които отстраненият състезател или федерацията ще потвърдят неефективността и/или сигурността на несъмнено вещество. Следователно, апропо, да се приказва за дисквалификация за неефективни или безвредни, само че неразрешени субстанции е безсмислено. Забранени, тъй че няма значение за какво и дали работят.
По-конкретно, интравенозните системи са неразрешени най-вече като маскиращи сътрудници - по този метод можете да намалите концентрацията на неразрешени субстанции в кръвта, да ускорите елиминирането им и така нататък По този метод, даже 300 мл елементарен физиологичен разтвор е нарушаване на антидопинговите правила.
Числото от 100 мл не е определено инцидентно - това е оптималният размер на инфузиите, който няма значително въздействие върху общото положение на кръвта, тъй като посредством възбрана на какъвто и да е размер, вие всъщност забранявате цялостен способ за използване на медикаменти, като доста ограничавате опцията за оказване на помощ на спортистите. 100 мл за 12 часа е оптималната граница, която не не разрешава минималните интервенции, само че предотвратява рисковете от операция. Защо интравенозните системи са толкоз известни? Наистина ли са толкова ефективни?
Милански коктейл, за който лекарите в Милано и Интер в никакъв случай не са чували
Краткият отговор е да, те са ефикасни. Но не е толкоз просто. Разбира се, интравенозното приложение на медикаменти има доста преимущества: най-висока бионаличност и всмукване на лекарството, неотложно нахлуване в кръвния поток, мощен психически резултат (яркочервените медикаменти вършат изключително мощно впечатление), чувство за незабавно възобновяване при спортистите. Изглежда, че е съвършен способ, само че в действителност е незабавен случай. Защо?
Инфузионната терапия е ориентирана към решение на краткосрочни проблеми. Ето за какво в болничното заведение и интензивните отделения пациентите са съвсем непрекъснато под капково вливане - в случай че използваме капково вливане за възобновяване, тогава да, получаваме бърз резултат, изключително психически, само че на каква цена?
Да кажем, че вземем състезател, не безусловно експерт, който желае да се възвърне по-бързо след подготовка. Нужно ли ни е капково вливане тук? Не. И ето за какво - като незабавно попълняме водния, киселинния и електролитния баланс с капково вливане, нарушаваме естествения цикъл на възобновяване. Да, това ще даде резултат на прохлада, само че единствено за къс интервал от време. Около 12 часа.
И какво следва? Като се намесваме в естествения метаболизъм, сме нарушили механизмите за акомодация на спортиста, т.е., при дълги дистанции, вместо акомодация към натоварването, получаваме акомодация към... интравенозни вливания. Да дадем образец - рискова загуба на течности - няколко кг тегло в жегата или след дълга подготовка, за която спортистът не е бил подготвен и има признаци на дехидратация. Тук, е показана инфузия.
Или, в случай че положението разрешава - отмора, задоволително пиянство и възобновяване, като вторият вид ще бъде по-добър, защото ще се случи по-плавно и по-естествено. Но в случай че прибегнем до такова лекуване след постоянна подготовка, където е задоволително да се изпият 2 литра вода и да се спи, от една страна, да, ще подобрим внезапно положението на спортиста и той ще го усети, само че ще нарушим механизмите за възобновяване и акомодация. В резултат на това той ще понесе по-трудно следващи такива натоварвания (без нови вливания).
Грубо казано, можете даже да „ закачите “ спортиста на физиологичен разтвор с витамини. Интравенозните вливания разрешават да се маскират неточности и мързел.
Диета за спортисти: меню за една седмица
Незабавният резултат от интравенозните капки крие и друга заплаха - с цел да усетите същия резултат на възобновяване по натурален метод, е належащо: да спазвате диета, да пиете алкохол, да спите хигиена, да спортувате и да следите здравето си. С елементарни думи - високо равнище на дисциплинираност. Спортистите и лекарите също са хора и те също са склонни към мързел и предпочитание да опростят всичко. Ако има резултат от едно приложение, тогава за какво да страдате седмици наред?
Много хора от света на спорта не престават да попадат в този капан. Нещо повече, в персонален разговор мнозина считат, че даже да спазвате диета и режим, интравенозните капки с каквото и да е, тук, според от възгледите на индивида, са наложителен признак на подготвителния развой.
В резултат на това в тялото на спортиста настава обстановка, наречена Антихормезис - разрушение на естествените механизми за акомодация, понижаване на синтеза на анаболни хормони, закъснение на реакцията на стрес и смяна в състава на кръвта. Тоест, от позиция на ендокринната система, се получава противоположният резултат - понижаваме успеваемостта на тренировките и забавяме възобновяване в дълготраен проект.
От психическа позиция, съществува и обстановка на привикване с интервенцията - „ без интравенозни вливания не е същото “; „ нищо друго няма да ми помогне “; и това изкривява обективността на самооценката на възприятията и положението (СНС) след подготовка, което може да попречи на планирането на подготвителния развой, защото не знаем какъв брой подготвен е в действителност подобен състезател.
В изгода на моментните чувства за усъвършенстване, ние изоставяме дългата и систематична работа за разкриване на аргументите за бавното възобновяване и тяхното поправяне. Ето за какво интравенозните вливания „ опонират на духа на спорта “ и са неразрешени на професионално равнище в огромни размери.
Но в случай че са неразрешени, тогава за какво са толкоз известни? Факт е, че е съвсем невероятно да се дефинира непосредствено самият факт на потребление на интравенозни вливания. Възможно е да се дефинират следи от субстанции, преливани интравенозно, като предписание те се откриват, а не самият факт на потребление на интравенозна вливане в неразрешен размер.
В биологичния паспорт на спортиста можете да видите скокове в pH, хематокрита, електролитите и други кръвни параметри, което индиректно ще демонстрира неразрешен размер трансфузии, само че не и самия факт. С което постоянно се злоупотребява. Най-често наказванията и отстраняването се случват точно заради косвени признаци. Включително изявления в обществените мрежи.
Поради което можем да се сблъскаме със злоупотреби даже на професионално равнище. Ето за какво е значимо професионалните спортисти по-специално да знаят, че това е неразрешен способ, който носи голям брой опасности както от страна на нарушение на антидопинговите правила, по този начин и за здравето.
Преди да стартираме, значимо предизвестие.
Член М2.2 от Списъка със неразрешени субстанции и препарати на WADA. Забранени способи. Венозни вливания и/или инжекции в размер над 100 мл за интервал от 12 часа, с изключение на в случаи на стационарно лекуване, хирургични процедури или по време на клинична диагностика.
Наказва се с дисквалификация от 2 до 4 години според от степента на вина и умисъла на спортиста.
Следователно, всичко, което в допълнение визира професионалните спортисти, приказваме за позволения размер, с цел да не се повтаряме.
А за какво са неразрешени всевъзможни интравенозни вливания? Задаваме този въпрос на лекар Велислав Василски, който работи с доста известни спортисти у нас.
Нека в резюме поговорим за това по какъв начин обещано вещество или способ е неразрешен. Трябва да дава отговор на най-малко 2 от 3 критерия:
1. Да има евентуален или действителен риск от увреждане на здравето на спортиста
2. Да усъвършенства спортните достижения
3. Да опонира на духа на спорта
И в случай че първите две са явни, то третото звучи доста неразбираемо. Всъщност е по този начин. Точка 3 е етичен филтър. Така го назовава самата WADA. Тази точка е нужна при положение, че вредата или успеваемостта са съмнителни, само че съгласно мнението на антидопинговата организация използването дава незаслужено преимущество или е неморална сама по себе си (например наркотици), тогава веществото също може да бъде включено в листата.
Това е правна малка врата, която разрешава да се избегнат правосъдни каузи, при които отстраненият състезател или федерацията ще потвърдят неефективността и/или сигурността на несъмнено вещество. Следователно, апропо, да се приказва за дисквалификация за неефективни или безвредни, само че неразрешени субстанции е безсмислено. Забранени, тъй че няма значение за какво и дали работят.
По-конкретно, интравенозните системи са неразрешени най-вече като маскиращи сътрудници - по този метод можете да намалите концентрацията на неразрешени субстанции в кръвта, да ускорите елиминирането им и така нататък По този метод, даже 300 мл елементарен физиологичен разтвор е нарушаване на антидопинговите правила.
Числото от 100 мл не е определено инцидентно - това е оптималният размер на инфузиите, който няма значително въздействие върху общото положение на кръвта, тъй като посредством възбрана на какъвто и да е размер, вие всъщност забранявате цялостен способ за използване на медикаменти, като доста ограничавате опцията за оказване на помощ на спортистите. 100 мл за 12 часа е оптималната граница, която не не разрешава минималните интервенции, само че предотвратява рисковете от операция. Защо интравенозните системи са толкоз известни? Наистина ли са толкова ефективни?
Милански коктейл, за който лекарите в Милано и Интер в никакъв случай не са чували
Краткият отговор е да, те са ефикасни. Но не е толкоз просто. Разбира се, интравенозното приложение на медикаменти има доста преимущества: най-висока бионаличност и всмукване на лекарството, неотложно нахлуване в кръвния поток, мощен психически резултат (яркочервените медикаменти вършат изключително мощно впечатление), чувство за незабавно възобновяване при спортистите. Изглежда, че е съвършен способ, само че в действителност е незабавен случай. Защо?
Инфузионната терапия е ориентирана към решение на краткосрочни проблеми. Ето за какво в болничното заведение и интензивните отделения пациентите са съвсем непрекъснато под капково вливане - в случай че използваме капково вливане за възобновяване, тогава да, получаваме бърз резултат, изключително психически, само че на каква цена?
Да кажем, че вземем състезател, не безусловно експерт, който желае да се възвърне по-бързо след подготовка. Нужно ли ни е капково вливане тук? Не. И ето за какво - като незабавно попълняме водния, киселинния и електролитния баланс с капково вливане, нарушаваме естествения цикъл на възобновяване. Да, това ще даде резултат на прохлада, само че единствено за къс интервал от време. Около 12 часа.
И какво следва? Като се намесваме в естествения метаболизъм, сме нарушили механизмите за акомодация на спортиста, т.е., при дълги дистанции, вместо акомодация към натоварването, получаваме акомодация към... интравенозни вливания. Да дадем образец - рискова загуба на течности - няколко кг тегло в жегата или след дълга подготовка, за която спортистът не е бил подготвен и има признаци на дехидратация. Тук, е показана инфузия.
Или, в случай че положението разрешава - отмора, задоволително пиянство и възобновяване, като вторият вид ще бъде по-добър, защото ще се случи по-плавно и по-естествено. Но в случай че прибегнем до такова лекуване след постоянна подготовка, където е задоволително да се изпият 2 литра вода и да се спи, от една страна, да, ще подобрим внезапно положението на спортиста и той ще го усети, само че ще нарушим механизмите за възобновяване и акомодация. В резултат на това той ще понесе по-трудно следващи такива натоварвания (без нови вливания).
Грубо казано, можете даже да „ закачите “ спортиста на физиологичен разтвор с витамини. Интравенозните вливания разрешават да се маскират неточности и мързел.
Диета за спортисти: меню за една седмица
Незабавният резултат от интравенозните капки крие и друга заплаха - с цел да усетите същия резултат на възобновяване по натурален метод, е належащо: да спазвате диета, да пиете алкохол, да спите хигиена, да спортувате и да следите здравето си. С елементарни думи - високо равнище на дисциплинираност. Спортистите и лекарите също са хора и те също са склонни към мързел и предпочитание да опростят всичко. Ако има резултат от едно приложение, тогава за какво да страдате седмици наред?
Много хора от света на спорта не престават да попадат в този капан. Нещо повече, в персонален разговор мнозина считат, че даже да спазвате диета и режим, интравенозните капки с каквото и да е, тук, според от възгледите на индивида, са наложителен признак на подготвителния развой.
В резултат на това в тялото на спортиста настава обстановка, наречена Антихормезис - разрушение на естествените механизми за акомодация, понижаване на синтеза на анаболни хормони, закъснение на реакцията на стрес и смяна в състава на кръвта. Тоест, от позиция на ендокринната система, се получава противоположният резултат - понижаваме успеваемостта на тренировките и забавяме възобновяване в дълготраен проект.
От психическа позиция, съществува и обстановка на привикване с интервенцията - „ без интравенозни вливания не е същото “; „ нищо друго няма да ми помогне “; и това изкривява обективността на самооценката на възприятията и положението (СНС) след подготовка, което може да попречи на планирането на подготвителния развой, защото не знаем какъв брой подготвен е в действителност подобен състезател.
В изгода на моментните чувства за усъвършенстване, ние изоставяме дългата и систематична работа за разкриване на аргументите за бавното възобновяване и тяхното поправяне. Ето за какво интравенозните вливания „ опонират на духа на спорта “ и са неразрешени на професионално равнище в огромни размери.
Но в случай че са неразрешени, тогава за какво са толкоз известни? Факт е, че е съвсем невероятно да се дефинира непосредствено самият факт на потребление на интравенозни вливания. Възможно е да се дефинират следи от субстанции, преливани интравенозно, като предписание те се откриват, а не самият факт на потребление на интравенозна вливане в неразрешен размер.
В биологичния паспорт на спортиста можете да видите скокове в pH, хематокрита, електролитите и други кръвни параметри, което индиректно ще демонстрира неразрешен размер трансфузии, само че не и самия факт. С което постоянно се злоупотребява. Най-често наказванията и отстраняването се случват точно заради косвени признаци. Включително изявления в обществените мрежи.
Поради което можем да се сблъскаме със злоупотреби даже на професионално равнище. Ето за какво е значимо професионалните спортисти по-специално да знаят, че това е неразрешен способ, който носи голям брой опасности както от страна на нарушение на антидопинговите правила, по този начин и за здравето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ