Все по-често учени, философи и мислители поставят въпрос, който звучи

Все по-често учени, философи и мислители слагат въпрос, който звучи като сюжет от научна фантастика, само че през днешния ден е част от сериозните университетски диспути.

Ами в случай че действителността не е същинска?

Ако всичко, което виждаме, усещаме и претърпяваме, е част от една грандиозна симулация, основана от по-висш разсъдък – галактически или софтуерен?

Тази концепция, известна като симулационна догадка, слага под подозрение самата основа на човешкото битие.

Философът Ник Бостром от Оксфорд първи я формулира в теоретичен подтекст.

Нулева възможност

Ако една цивилизация може да доближи софтуерно равнище, на което да сътвори изцяло реалистични виртуални светове, то вероятността ние да живеем в „ истинската “ действителност е съвсем нулева.

Математически, ние сме по-скоро симулация, в сравнение с първоизточник. Физиката също предлага странни улики.

На квантово равнище материята не съществува непрекъснато – тя се демонстрира единствено когато е следена.

Кодиране на частиците

Частиците се държат като код, който се задейства при взаимоотношение, напомняйки метода, по който компютър рендерира графика, единствено когато потребителят я вижда.

Това поражда въпроса: дали самото схващане не е наблюдаващият, който поддържа действителността „ включена “?

Метафизиката гледа на това по друг метод – не като софтуерна симулация, а като нравствен опит.

Древни учения

Според античните учения нашият свят постоянно е бил заблуда – майя, огледален сън на божественото схващане.

Симулационната догадка може просто да е модерният език на една остаряла истина: че действителността е основана, с цел да се претърпява, не да се има.

Ако приемем, че живеем в симулация, това не обезсмисля живота, а го издига. Всяко наше деяние, мисъл и страст се трансформират в код, който трансформира самата конструкция на Вселената.

Аватари или …

Ние не сме безсилни аватари, а съ-създатели на програмата. Сянката на симулацията се трансформира в светлина, когато осъзнаем, че задачата не е да избягаме от нея, а да я надраснем.

Може би някой ден ще намерим „ неточност в кода “, доказателство, че вселената е издигната изкуствено.

А може би тази неточност към този момент е в нас самите – в оня непрекъсващ блян по истината, който не може да бъде програмиран.

Именно той ни разграничава от машините и потвърждава, че съзнанието, без значение дали е симулирано или не, е най-реалното нещо във Вселената.

Източник:novotopoznanie.bg