bTV Репортерите: Възкръсналият ръкопис
„ Все по-често сме питани от вас, скъпи съграждани, дори подбуждани, да напишем нещо за бащината земя и за постоянството на нашите предшественици в католическата религия, както и за идването на Серафическата вяра по нашите земи, а и да оставим на потомците постоянно удостоверение за нашата обич към Родината”. Така Петър Богдан Бакшев почнал „ За древността на бащината земя и за българските дела”.
Завършена към 1667 година, считана за най-старата история на България, книгата имала за цел да покаже на западния християнски свят, че в поробена България живеят братя и сестри по религия.
XVII век носи и вяра за поробените българи. През 1645 година избухва турско-венецианската война, мотив за очакване, че западният свят може да се зает със ориста на балканските страни под иго. Може би това е една от аргументите с взор към Италия един католически свещеник в края на живота си да напише една невероятна книга.
Сто години преди Паисиевата история пътят на свещения ръкопис от католическия свещеник от Чипровци е удостоверение за същинско знамение. Написана в България, напуща земите на Османската империя и поема за редакция и дубликат във Ватикана. Поверена е на хърватския лингвист и свещеник Иван Паштрич, който във Светия трон назовават Джовани Пастричо. Ръкописът е написан на латински. Петър Богдан също се подписвал с латинския вид на името си – Петрус Деодатус. „ Деодатус” значи „ даден от Бог”, или българското Богдан.
Преди да бъде приключена редакцията, Петър Богдан умира. Близките му взимат ръкописa и го занасят за щемпел във Венеция. И по този начин следите изчезват. До 2017 година, когато проф. Лилия Илиева открива, че след щемпел ръкописът е отвеян в манастир в днешна Хърватия. По-късно станал владеене на граф Джузепе Камполи, ръкописът на Петър Богдан още веднъж се завръща в Италия в библиотеката на град Модена.
„ Подозирах, че може да се е намирал в частна сбирка. Така открих текст с обещаващото начало на Петър Богдан от Чипровци – „ За древността на бащината земя и за българските дела”, изясни проф. Лилия Илиева.
Първите следи на историята на Петър Богдан обаче са във Ватикана, където историкът Божидар Димитров прави откритието на живота си – първите няколко страници, редактирани от Джовани Пастричо.
„ Понякога избран набор от случайности водят до един доста сполучлив резултат даже и за млад академик. 900 тома е архивът на Борджиите документи. И аз като първия човек сядам и вадя всички томове, в които написа България. И на четвъртия ден чета и нямам доверие на очите си – История на България от Петър Богдан”, описа Божидар Димитров.
След като открива цялостния ръкопис в Модена, проф. Илиева и екипът ѝ се отдадоха на научно- монашеска работа – да преведат необезпокоявани от латински на български думите на Петър Богдан.
Но по какъв начин наподобява ръкопис, писан през XVII век, обиколил Европа, останал цялостен, прикрит?
Заради желанието за среща онлайн с скъпия ръкопис се свързахме с управлението на библиотеката в Модена и получихме позволение за фотоси на една от най-старите български светини.
Минава време, до момента в който ни позволен зад стените на залата, в която не влизат гости.
В една от залите на библиотеката в Модена добре заключени и деликатно подредени са един от най-ценните италиански ръкописи. Сред тях в един свитък с още други се намира и скъпата най-стара история на България, ръкописът на Петър Богдан Бакшев – скрита и оживяла, пазителката на копнежа на един свещеник да прокара лъч поробена българска светлина към западния свят. Парадоксално, само че точно светлината през днешния ден е проблем за реликвата. Затова шефът на библиотеката отмерва времето ни поради до момента на ръкописа със слънчевите лъчи.
„ Признавам, не си давахме сметка какво богатство имаме тук. Много сме щастливи, че това изобретение беше направено в нашата библиотека”, съобщи Мартина Баньоли, шеф на библиотеката в Модена.
Ръкописът на Петър Богдан Бакшев наподобява като че ли е писан през вчерашния ден, с почерк, който рисува.
„ Това е неповторимият ръкопис. Вижте истинския почерк на Петър Богдан Бакшев. Книгата е написана на хартия – не на пергамент, а на хартия. Това е всекидневно за този интервал. Почеркът е доста разбираем и характерен за XVII век”, добави Баньоли.
„ Много е значимо тази книга да не се излага прекомерно дълго на светлина, тъй като е от материал, който е сензитивен. Трябва да внимаваме по какъв начин се допира. И несъмнено, да бдим да не ни я вземат. Знаете, книгите са не просто скъпи, елементарно е бъдат откраднати, по тази причина както можете да видите, те се пазят в тази стая. А вратите на помещението са тежки и се затварят по характерен метод. Осъществява се и непрекъснато наблюдение”, изясни директорката на библиотеката.
„ Този ръкопис е част от огромна сбирка – 30 хиляди ръкописи, завещана ни от граф Джузепе Камполи, един от най-големите донори на тази библиотека. В края на XVIII век той донася сбирката си в библиотека Естенсе”, добави тя.
Роден през 1821 година в Модена, граф Камполи бил забележителна фигура – историк, литературовед, политик. От всичко скъпо му било колекционерството на истински ръкописи с исторически описания. Така най-вероятно стига до манастира, откъдето донася българската светиня. Интересен факт е, че майка му се е казвала Мариана Булгарини. Вероятно и това е повода трудът да разсъни интереса на Джузепе Камполи.
„ Тя е част от една комбинация, която съдържа в себе си доста други значими исторически фрагменти. И както доста постоянно се случва, този ръкопис е подвързан дружно със сходни текстове. В началото има изложение на българската история от Петрус Деодатус. Продължава с пояснение на повода, заради която той написа тази книга”, сподели Баньоли.
„ След като Петър Богдан изяснява за какво написа тази книга, минава през цялото развиване на християнството в Българи и развиване на католицизма, написа и за Схизмата. Разказал е за мъчениците в името на вярата. И през тези моменти обръща внимание на разнообразни стадии от българската история”, съобщи още тя.
Всъщност животът на подписващия се като Петрус Деодатус от началото до края е удостоверение за персона, родена да бъде образец епохи след гибелта му.
Разказът за живота на Петър Богдан Бакшев напълно естествено стартира от Рим, където продължава образованието си. В Рим Петър Богдан отпечатва и първата си книга, а когато по-късно написа История на България, я изпраща към Светия трон с вяра наличието и да направи усещане на свободния тогава католически свят.
Забележително е по какъв начин духовникът от Чипровци съумява във време на робството да живее сред България и Ватикана. Владее латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, съветски, влашки, турски. През 1642 година съумява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и да управлява всички католици в България, Влашко и Молдова. Така Петър Богдан става първият софийски католически архиепископ.
На площад „ Свети Петър” в Рим се срещаме се професор Кирил Топалов. Един от най-подборните откриватели на българското Средновековие и дипломат на страната ни във Ватикана.
„ И гроба на Кирил, и гроба на Парчевич, изключително доста следи български има тука. Тук е и превъзходната базилика „ Санта Мария Маджоре”, където папа Адриан II благославя книгите на Кирил и Методий, в действителност дава път на тяхното дело. От този негов жест е бил подвластен по-нататъшният път на българската и славянската култура”, разясни проф. Кирил Топалов.
Сякаш с невидими жестове си подавали ръка за помощ, Кирил и Методий основават писмеността в името на вярата. Векове по-късно точно през описа за християнската религия в България Петър Богдан се надява на съпричастност от Запад.
„ Благодарение на активността на Петър Богдан, Парчевич Филип Станиславов и други наши видни духовни ръководители, водачи тъкмо през този интервал, няколко пъти се вършат опити да се ангажира европейското публично мнение. Да бъдат привлечени Австрия, Полша, Унгария, други страни към идеята да бъде освободена България”, добави проф. Топалов.
„ Прави усещане, че всичко е доста добре написано. Вижда се, че има доста, доста значима информация за историята на България, за нейния XVII век, когато е написана. За мен е безпределно забавно, че по подобен метод някой е решил да притегли вниманието на висшестоящите католици да извърнат внимание на България. В миг, в който страната ви е изживявала изключителни трудности”, означи Мартина Баньоли.
За да разберем по-добре връзката на Ватикана с България и корените на вярата на Петър Богдан, че оттова книгата му може да получи известност, ни оказва помощ срещата ни с отец Федерико Ломбарди. Приема ни в Административния съвет на ватиканската Фондация „ Йозеф Ратцингер- Бенедикт XVI”, през днешния ден той е неин президент. Преди този пост Федерико Ломбарди 10 години е шеф на Ватиканския пресцентър. Ломбарди е неразделно до Йоан Павел II по време на историческото му посещаване у нас.
“Йоан Павел II разгласи Кирил и Методий като патрони на Европа, апостоли на славянските нации. В този смисъл това беше превъзходен мотив да се покаже значимостта на българската просвета и делото на Свети свети Кирил и Методий за европейската история и християнската традиция в Европа”, съобщи Федерико Ломбарди.
„ Службата на църквата на Рим, на Ватикана е да окуражи, да покаже по какъв начин християнската традиция, и християнската религия постоянно е била в работа на общността. Забележително, е че във Ватиканските музеи, в библиотеката на Ватикана имаме необикновено доста свидетелства какъв брой надълбоко е словото Божие е било публикувано в другите култури по света. Мисията на Ватикана постоянно е била да служи на общността”, означи той.
Именно по тази причина Бакшев написа историята на България през историята на католицизма у нас.
А под погледа на апостолите проф. Топалов ни признава, че и той търсил страниците на Петър Богдан във Ватиканската библиотека.
„ През времето, в което съм дипломат тук, много търсих другата част на този ръкопис, само че той не се откри. Оказа се, че не се е намерил, тъй като е бил другаде”, изясни той.
Сега, когато е ясно къде е ръкописът, изключително любопитен е въпросът къде ще остане.
Възможно ли е България да получи оригинала?
„ Не мисля, че е допустимо България да го вземе отсам. В Италия пазим ревностно нашето завещание, само че е безусловно ясно, че ще може да разполагате с издание копие. Вече сме изпратили цялостно цифрово копие на учените, които са се заели да преведат и разучат Историята”, уточни шефът на библиотеката в Модена.
Проф. Илиева дружно с екипа си работи върху страниците, изписани на латински. Не след дълго от цялостния превод ще разберем какъв брой мощна е била мисълта на Петър Богдан, какъв брой съществени са били познанията му, какъв брой огромна е била вярата му.
Защото когато думите са за положително, когато словото е за избавление, тогава става знамение. И 200 страници, изгубени епохи наред, възкръсват, с цел да покажат, че духът движи, пази и съхранява.
Свети Франциск, към чийто медал е принадлежал Петър Богдан Бакшев, споделя: „ Започни да правиш нужното, след това това, което е допустимо, и внезапно ще схванеш, че към този момент правиш невъзможното”.
Съзнателно или не, духовникът от Чипровци е извършил този завет.
Завършена към 1667 година, считана за най-старата история на България, книгата имала за цел да покаже на западния християнски свят, че в поробена България живеят братя и сестри по религия.
XVII век носи и вяра за поробените българи. През 1645 година избухва турско-венецианската война, мотив за очакване, че западният свят може да се зает със ориста на балканските страни под иго. Може би това е една от аргументите с взор към Италия един католически свещеник в края на живота си да напише една невероятна книга.
Сто години преди Паисиевата история пътят на свещения ръкопис от католическия свещеник от Чипровци е удостоверение за същинско знамение. Написана в България, напуща земите на Османската империя и поема за редакция и дубликат във Ватикана. Поверена е на хърватския лингвист и свещеник Иван Паштрич, който във Светия трон назовават Джовани Пастричо. Ръкописът е написан на латински. Петър Богдан също се подписвал с латинския вид на името си – Петрус Деодатус. „ Деодатус” значи „ даден от Бог”, или българското Богдан.
Преди да бъде приключена редакцията, Петър Богдан умира. Близките му взимат ръкописa и го занасят за щемпел във Венеция. И по този начин следите изчезват. До 2017 година, когато проф. Лилия Илиева открива, че след щемпел ръкописът е отвеян в манастир в днешна Хърватия. По-късно станал владеене на граф Джузепе Камполи, ръкописът на Петър Богдан още веднъж се завръща в Италия в библиотеката на град Модена.
„ Подозирах, че може да се е намирал в частна сбирка. Така открих текст с обещаващото начало на Петър Богдан от Чипровци – „ За древността на бащината земя и за българските дела”, изясни проф. Лилия Илиева.
Първите следи на историята на Петър Богдан обаче са във Ватикана, където историкът Божидар Димитров прави откритието на живота си – първите няколко страници, редактирани от Джовани Пастричо.
„ Понякога избран набор от случайности водят до един доста сполучлив резултат даже и за млад академик. 900 тома е архивът на Борджиите документи. И аз като първия човек сядам и вадя всички томове, в които написа България. И на четвъртия ден чета и нямам доверие на очите си – История на България от Петър Богдан”, описа Божидар Димитров.
След като открива цялостния ръкопис в Модена, проф. Илиева и екипът ѝ се отдадоха на научно- монашеска работа – да преведат необезпокоявани от латински на български думите на Петър Богдан.
Но по какъв начин наподобява ръкопис, писан през XVII век, обиколил Европа, останал цялостен, прикрит?
Заради желанието за среща онлайн с скъпия ръкопис се свързахме с управлението на библиотеката в Модена и получихме позволение за фотоси на една от най-старите български светини.
Минава време, до момента в който ни позволен зад стените на залата, в която не влизат гости.
В една от залите на библиотеката в Модена добре заключени и деликатно подредени са един от най-ценните италиански ръкописи. Сред тях в един свитък с още други се намира и скъпата най-стара история на България, ръкописът на Петър Богдан Бакшев – скрита и оживяла, пазителката на копнежа на един свещеник да прокара лъч поробена българска светлина към западния свят. Парадоксално, само че точно светлината през днешния ден е проблем за реликвата. Затова шефът на библиотеката отмерва времето ни поради до момента на ръкописа със слънчевите лъчи.
„ Признавам, не си давахме сметка какво богатство имаме тук. Много сме щастливи, че това изобретение беше направено в нашата библиотека”, съобщи Мартина Баньоли, шеф на библиотеката в Модена.
Ръкописът на Петър Богдан Бакшев наподобява като че ли е писан през вчерашния ден, с почерк, който рисува.
„ Това е неповторимият ръкопис. Вижте истинския почерк на Петър Богдан Бакшев. Книгата е написана на хартия – не на пергамент, а на хартия. Това е всекидневно за този интервал. Почеркът е доста разбираем и характерен за XVII век”, добави Баньоли.
„ Много е значимо тази книга да не се излага прекомерно дълго на светлина, тъй като е от материал, който е сензитивен. Трябва да внимаваме по какъв начин се допира. И несъмнено, да бдим да не ни я вземат. Знаете, книгите са не просто скъпи, елементарно е бъдат откраднати, по тази причина както можете да видите, те се пазят в тази стая. А вратите на помещението са тежки и се затварят по характерен метод. Осъществява се и непрекъснато наблюдение”, изясни директорката на библиотеката.
„ Този ръкопис е част от огромна сбирка – 30 хиляди ръкописи, завещана ни от граф Джузепе Камполи, един от най-големите донори на тази библиотека. В края на XVIII век той донася сбирката си в библиотека Естенсе”, добави тя.
Роден през 1821 година в Модена, граф Камполи бил забележителна фигура – историк, литературовед, политик. От всичко скъпо му било колекционерството на истински ръкописи с исторически описания. Така най-вероятно стига до манастира, откъдето донася българската светиня. Интересен факт е, че майка му се е казвала Мариана Булгарини. Вероятно и това е повода трудът да разсъни интереса на Джузепе Камполи.
„ Тя е част от една комбинация, която съдържа в себе си доста други значими исторически фрагменти. И както доста постоянно се случва, този ръкопис е подвързан дружно със сходни текстове. В началото има изложение на българската история от Петрус Деодатус. Продължава с пояснение на повода, заради която той написа тази книга”, сподели Баньоли.
„ След като Петър Богдан изяснява за какво написа тази книга, минава през цялото развиване на християнството в Българи и развиване на католицизма, написа и за Схизмата. Разказал е за мъчениците в името на вярата. И през тези моменти обръща внимание на разнообразни стадии от българската история”, съобщи още тя.
Всъщност животът на подписващия се като Петрус Деодатус от началото до края е удостоверение за персона, родена да бъде образец епохи след гибелта му.
Разказът за живота на Петър Богдан Бакшев напълно естествено стартира от Рим, където продължава образованието си. В Рим Петър Богдан отпечатва и първата си книга, а когато по-късно написа История на България, я изпраща към Светия трон с вяра наличието и да направи усещане на свободния тогава католически свят.
Забележително е по какъв начин духовникът от Чипровци съумява във време на робството да живее сред България и Ватикана. Владее латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, съветски, влашки, турски. През 1642 година съумява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и да управлява всички католици в България, Влашко и Молдова. Така Петър Богдан става първият софийски католически архиепископ.
На площад „ Свети Петър” в Рим се срещаме се професор Кирил Топалов. Един от най-подборните откриватели на българското Средновековие и дипломат на страната ни във Ватикана.
„ И гроба на Кирил, и гроба на Парчевич, изключително доста следи български има тука. Тук е и превъзходната базилика „ Санта Мария Маджоре”, където папа Адриан II благославя книгите на Кирил и Методий, в действителност дава път на тяхното дело. От този негов жест е бил подвластен по-нататъшният път на българската и славянската култура”, разясни проф. Кирил Топалов.
Сякаш с невидими жестове си подавали ръка за помощ, Кирил и Методий основават писмеността в името на вярата. Векове по-късно точно през описа за християнската религия в България Петър Богдан се надява на съпричастност от Запад.
„ Благодарение на активността на Петър Богдан, Парчевич Филип Станиславов и други наши видни духовни ръководители, водачи тъкмо през този интервал, няколко пъти се вършат опити да се ангажира европейското публично мнение. Да бъдат привлечени Австрия, Полша, Унгария, други страни към идеята да бъде освободена България”, добави проф. Топалов.
„ Прави усещане, че всичко е доста добре написано. Вижда се, че има доста, доста значима информация за историята на България, за нейния XVII век, когато е написана. За мен е безпределно забавно, че по подобен метод някой е решил да притегли вниманието на висшестоящите католици да извърнат внимание на България. В миг, в който страната ви е изживявала изключителни трудности”, означи Мартина Баньоли.
За да разберем по-добре връзката на Ватикана с България и корените на вярата на Петър Богдан, че оттова книгата му може да получи известност, ни оказва помощ срещата ни с отец Федерико Ломбарди. Приема ни в Административния съвет на ватиканската Фондация „ Йозеф Ратцингер- Бенедикт XVI”, през днешния ден той е неин президент. Преди този пост Федерико Ломбарди 10 години е шеф на Ватиканския пресцентър. Ломбарди е неразделно до Йоан Павел II по време на историческото му посещаване у нас.
“Йоан Павел II разгласи Кирил и Методий като патрони на Европа, апостоли на славянските нации. В този смисъл това беше превъзходен мотив да се покаже значимостта на българската просвета и делото на Свети свети Кирил и Методий за европейската история и християнската традиция в Европа”, съобщи Федерико Ломбарди.
„ Службата на църквата на Рим, на Ватикана е да окуражи, да покаже по какъв начин християнската традиция, и християнската религия постоянно е била в работа на общността. Забележително, е че във Ватиканските музеи, в библиотеката на Ватикана имаме необикновено доста свидетелства какъв брой надълбоко е словото Божие е било публикувано в другите култури по света. Мисията на Ватикана постоянно е била да служи на общността”, означи той.
Именно по тази причина Бакшев написа историята на България през историята на католицизма у нас.
А под погледа на апостолите проф. Топалов ни признава, че и той търсил страниците на Петър Богдан във Ватиканската библиотека.
„ През времето, в което съм дипломат тук, много търсих другата част на този ръкопис, само че той не се откри. Оказа се, че не се е намерил, тъй като е бил другаде”, изясни той.
Сега, когато е ясно къде е ръкописът, изключително любопитен е въпросът къде ще остане.
Възможно ли е България да получи оригинала?
„ Не мисля, че е допустимо България да го вземе отсам. В Италия пазим ревностно нашето завещание, само че е безусловно ясно, че ще може да разполагате с издание копие. Вече сме изпратили цялостно цифрово копие на учените, които са се заели да преведат и разучат Историята”, уточни шефът на библиотеката в Модена.
Проф. Илиева дружно с екипа си работи върху страниците, изписани на латински. Не след дълго от цялостния превод ще разберем какъв брой мощна е била мисълта на Петър Богдан, какъв брой съществени са били познанията му, какъв брой огромна е била вярата му.
Защото когато думите са за положително, когато словото е за избавление, тогава става знамение. И 200 страници, изгубени епохи наред, възкръсват, с цел да покажат, че духът движи, пази и съхранява.
Свети Франциск, към чийто медал е принадлежал Петър Богдан Бакшев, споделя: „ Започни да правиш нужното, след това това, което е допустимо, и внезапно ще схванеш, че към този момент правиш невъзможното”.
Съзнателно или не, духовникът от Чипровци е извършил този завет.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ