Кулезич: На к’во е способен човек, когато си захапе топките…?
Все по-често се срещам с два вида хора у нас. Едните са склонни да разказват обстановката в страната в жанра на некролога. „ Бог да елементарни България “. „ Държавата се помина “ и все в този обезсърчителен погребален указател. Други, за в този момент са малцинство, илюстрират всеобщото възприятие за невъзможност и безвластие благодарение на виц. Така стартира коментарът на Люба Кулезич в " Честно казано " на телевизия BiT. Eто по какъв начин продължи:
Вече избирам вторите. Абсурдите в една корумпирана система имат свойството да отхвърлят сами себе си, когато разсъдъкът откаже да ги одобри. Един майтапчия ми е изпратил нощес анекдот, който съгласно него съдържа рецепта за самоспасение в духа на барон Мюнхаузен, само че преиначена за българи-юнаци.
Помните, че великият мечтател разказвал по какъв начин издърпал самичък себе си за косата от блатото. На път съм да му допускам, колкото и научно Тома Биков от ГЕРБ да изяснява по тв приемниците, че в обществото липсвала сила за митинги. Един тип българите нямат топки да излязат против свинските вътрешности, оплели институциите и властта. Ето посланието от анонимния зевзек. „ Олимпиада… Турнира по битка, край, нашето момче има да се бори с някакъв доста крепък, но мноого крепък. Тренера изяснява: – Чуй в този момент. Тоя пич има коронен захват. Гледай да не попаднеш в този захват, че до момента никой не е успявал да се освободи, мноого е крепък. – ОК тренер, ще внимавам.
Почва битката и още на първата минута оня съумял да приложи на нашето момче коронната си хватка. Видял това тренера и доста се разстроил. Станал и отишъл към съблекалните, а там имало тв приемник. Гледа на тв приемника – публиката станала на крайници и приветства нашето момче. Брей, какво става тук? След награждаването, тренера пита нашето момче: – Добре, кажи в този момент какво стана, по какъв начин съумя да се освободиш? – Уууф, мани тренер… Как ме беше хванал единствено. Няма мърдане, напряко ме сгъна на четири. Въздуха ми спря, взех да не мога да вдишвам, свят ми са зави, крещя край – припадам… Таман бях решил да се предавам и виждам – някави топки висят под носа ми.
И аз щрак – и ги захапах… – Ааааа, чакай бе, мойто момче, не може така, това не е спортсменско…- Абе, мани спортсменско, бе, тренер, ти знаеш ли на к’во е кадърен човек, когато си захапе топките…? “
Някога Остап Бендер твърдеше, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Близо седемдесет години след безпощадния комизъм на „ Дванадесетте стола “ и „ Златния телец “ сме горе долу на същото състояние. Когато страната се трансформира в тиранин, силата да се сбиеш с нея ти дава личната ти болежка.
Вече избирам вторите. Абсурдите в една корумпирана система имат свойството да отхвърлят сами себе си, когато разсъдъкът откаже да ги одобри. Един майтапчия ми е изпратил нощес анекдот, който съгласно него съдържа рецепта за самоспасение в духа на барон Мюнхаузен, само че преиначена за българи-юнаци.
Помните, че великият мечтател разказвал по какъв начин издърпал самичък себе си за косата от блатото. На път съм да му допускам, колкото и научно Тома Биков от ГЕРБ да изяснява по тв приемниците, че в обществото липсвала сила за митинги. Един тип българите нямат топки да излязат против свинските вътрешности, оплели институциите и властта. Ето посланието от анонимния зевзек. „ Олимпиада… Турнира по битка, край, нашето момче има да се бори с някакъв доста крепък, но мноого крепък. Тренера изяснява: – Чуй в този момент. Тоя пич има коронен захват. Гледай да не попаднеш в този захват, че до момента никой не е успявал да се освободи, мноого е крепък. – ОК тренер, ще внимавам.
Почва битката и още на първата минута оня съумял да приложи на нашето момче коронната си хватка. Видял това тренера и доста се разстроил. Станал и отишъл към съблекалните, а там имало тв приемник. Гледа на тв приемника – публиката станала на крайници и приветства нашето момче. Брей, какво става тук? След награждаването, тренера пита нашето момче: – Добре, кажи в този момент какво стана, по какъв начин съумя да се освободиш? – Уууф, мани тренер… Как ме беше хванал единствено. Няма мърдане, напряко ме сгъна на четири. Въздуха ми спря, взех да не мога да вдишвам, свят ми са зави, крещя край – припадам… Таман бях решил да се предавам и виждам – някави топки висят под носа ми.
И аз щрак – и ги захапах… – Ааааа, чакай бе, мойто момче, не може така, това не е спортсменско…- Абе, мани спортсменско, бе, тренер, ти знаеш ли на к’во е кадърен човек, когато си захапе топките…? “
Някога Остап Бендер твърдеше, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Близо седемдесет години след безпощадния комизъм на „ Дванадесетте стола “ и „ Златния телец “ сме горе долу на същото състояние. Когато страната се трансформира в тиранин, силата да се сбиеш с нея ти дава личната ти болежка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ