Пирамидите са строени със силата на звука
Все по-често пред последните години разнообразни откриватели упорстват, че пирамидите по света, както и множеството мегалитни уреди, са издигнати, като е употребена силата на звука. Въпреки това модерни теучебници към момента разказват основаването на пирамидите по примитивна строителна технология благодарение на голям брой плебеи, въжета, блокове и така нататък
Изследователи показват, че липсват надеждни доказателства, че благодарение на звука е допустимо да се основат големи градежи, като се преодолее гравитацията.
Но още през 30-те години на 20 век звукова левитация е следена в Тибет от Хенри Келсон, авиоинженер от Швеция. Той разказва в детайли по какъв начин тибетски монаси благодарение на тръби и барабани, както и с хорови песнопения, елементарно повдигат каменни блокове с диаметър почти 2 метра на височина от 400 метра. Така строят храмове, като „ камъните сами летят нагоре по планината “, отбелязва Хенри Келсон и разказва целия развой на строителна левитация. Той дава информация надали не за всеки подробност - какъв брой хора има, какво е ситуацията на тялото им, какво пеят, дистанциите сред всички точки и участниците в процеса и така нататък
Поразителни в това изложение са числата, кратни на цифрата Пи, пропорциите на Златното сечение и основното - самият академик следи този необикновен развой, сходен на научната фантастика. Както означи тогава Хенри Келсън, не може да има подозрение, че всички други антични цивилизации са знаели и са били в положение да употребяват звукова левитация. Нищо чудно, че маите, достигнали невиждани висоти в построяването на всевъзможни храмове, здания, пътища и напоителни уреди, не са познавали колелото: те просто не са се нуждаело от него.
Факт е, че съвсем век след описанието на звуковата левитация от Келсън, учебниците още разказват строителство на пирамиди с плебеи и въжета. Но може би описанието на Келсън за звуковата левитация се е оказало подозрително или даже ненадеждно? Това не е правилно.
Днес физици от доста страни потвърждават емпирично, че звуковата левитация е изцяло допустима. Нещо повече, японските учени от университета в Токио - Юн Рекимото, Такаюки Хоши и Йоичи Очией, показват на света по какъв начин разнообразни дребни неща като детски кубчета, да вземем за пример, могат да се движат в пространството благодарение на звукови талази и дават обещание, че в близко бъдеще ще покажат левитация на предмети с всевъзможни размери.
Изследователи показват, че липсват надеждни доказателства, че благодарение на звука е допустимо да се основат големи градежи, като се преодолее гравитацията.
Но още през 30-те години на 20 век звукова левитация е следена в Тибет от Хенри Келсон, авиоинженер от Швеция. Той разказва в детайли по какъв начин тибетски монаси благодарение на тръби и барабани, както и с хорови песнопения, елементарно повдигат каменни блокове с диаметър почти 2 метра на височина от 400 метра. Така строят храмове, като „ камъните сами летят нагоре по планината “, отбелязва Хенри Келсон и разказва целия развой на строителна левитация. Той дава информация надали не за всеки подробност - какъв брой хора има, какво е ситуацията на тялото им, какво пеят, дистанциите сред всички точки и участниците в процеса и така нататък
Поразителни в това изложение са числата, кратни на цифрата Пи, пропорциите на Златното сечение и основното - самият академик следи този необикновен развой, сходен на научната фантастика. Както означи тогава Хенри Келсън, не може да има подозрение, че всички други антични цивилизации са знаели и са били в положение да употребяват звукова левитация. Нищо чудно, че маите, достигнали невиждани висоти в построяването на всевъзможни храмове, здания, пътища и напоителни уреди, не са познавали колелото: те просто не са се нуждаело от него.
Факт е, че съвсем век след описанието на звуковата левитация от Келсън, учебниците още разказват строителство на пирамиди с плебеи и въжета. Но може би описанието на Келсън за звуковата левитация се е оказало подозрително или даже ненадеждно? Това не е правилно.
Днес физици от доста страни потвърждават емпирично, че звуковата левитация е изцяло допустима. Нещо повече, японските учени от университета в Токио - Юн Рекимото, Такаюки Хоши и Йоичи Очией, показват на света по какъв начин разнообразни дребни неща като детски кубчета, да вземем за пример, могат да се движат в пространството благодарение на звукови талази и дават обещание, че в близко бъдеще ще покажат левитация на предмети с всевъзможни размери.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ