По следите на кафявите мечки: свърхпопулация или нарушен баланс в природата?
Все по-често поданици на обитаеми места наоколо до планина алармират за непредвидени срещи с най-едрият див звяр у нас - кафявата мечка. Това са обстановки, които от време на време неизбежно водят до боязън и терзания у хората, а в други случаи се стига и до вреди върху селскостопанско имущество и домашни животни. На този декор специалисти от Изпълнителната организация по околна среда към Министерство на околната среда и водите започнаха годишния мониторинг на предпазения тип кафява мечка, с цел да схванат какво стои зад това държание - свръхпопулация или нарушен баланс в природата.
В последните месеци все по-често ставаме очевидци на това, по какъв начин мечки слизат наоколо до обитаеми места. Причината-търсене на храна. Това провокира боязън и напрежение измежду хората, а в някои случаи и до вреди. Според специалистите, това не значи, че мечките стават повече, а че границата сред тях и индивида става все по-тънка.
Радослав Станчев, специалист по биоразнообразие в Изпълнителна агенция по околна среда: Да, последните години зачестиха случаите при които мечките все по-често слизат до обитаеми места. Една от аргументите е, че за жалост те губят боязън от наличието на хора. Причината по тази причина още веднъж е храната. Нерегламентираните сметища за тях са доста положителни места на които мечките се хранят, тъй като там намират изхвърлени хранителни боклуци с които те се хранят. Съответно те губят лека бавно боязън от индивида.
Кафявата мечка е най-едрият див звяр в България и е строго предпазен тип по Закона за биологичното многообразие. Тя населява Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна даже високо в планинските поляни. Въпреки страховете, мечката има основна роля в природата. За да наблюдават популацията на мечките, специалистите от Министерство на околната среда и водите и Изпълнителна организация по околна среда, към този момент 16 година организират народен мониторинг. Само за 7 дни, екипи от цялата страна обхождат планините Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина. Те записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци - всяка находка влиза в националната база данни.
Радослав Станчев: Мониторингът на кафявата мечка тази година го вършим за следващ път. Първият мониторинг е изработен през 2009 година. От 10 години го вършим по едно и също време в границите на една седмица в цялата страна, на всичките планини, където мечката населява. Целта на този мониторинг е да се откри какви са трендовете в разпространяването, наличието и числеността на кафявата мечка в България.
В последните месеци все по-често ставаме очевидци на това, по какъв начин мечки слизат наоколо до обитаеми места. Причината-търсене на храна. Това провокира боязън и напрежение измежду хората, а в някои случаи и до вреди. Според специалистите, това не значи, че мечките стават повече, а че границата сред тях и индивида става все по-тънка.
Радослав Станчев, специалист по биоразнообразие в Изпълнителна агенция по околна среда: Да, последните години зачестиха случаите при които мечките все по-често слизат до обитаеми места. Една от аргументите е, че за жалост те губят боязън от наличието на хора. Причината по тази причина още веднъж е храната. Нерегламентираните сметища за тях са доста положителни места на които мечките се хранят, тъй като там намират изхвърлени хранителни боклуци с които те се хранят. Съответно те губят лека бавно боязън от индивида.
Кафявата мечка е най-едрият див звяр в България и е строго предпазен тип по Закона за биологичното многообразие. Тя населява Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна даже високо в планинските поляни. Въпреки страховете, мечката има основна роля в природата. За да наблюдават популацията на мечките, специалистите от Министерство на околната среда и водите и Изпълнителна организация по околна среда, към този момент 16 година организират народен мониторинг. Само за 7 дни, екипи от цялата страна обхождат планините Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Средна Стара планина. Те записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци - всяка находка влиза в националната база данни.
Радослав Станчев: Мониторингът на кафявата мечка тази година го вършим за следващ път. Първият мониторинг е изработен през 2009 година. От 10 години го вършим по едно и също време в границите на една седмица в цялата страна, на всичките планини, където мечката населява. Целта на този мониторинг е да се откри какви са трендовете в разпространяването, наличието и числеността на кафявата мечка в България.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ